Решение № 4315 от 01.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4315 гр. Варна, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110104557 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от С. Д. М., ЕГН **********, чрез адв. Д. Г., срещу „К.“ ЕАД, ЕИК * и „А. т.“ ЕООД, ЕИК *, обективно кумулативно и субективно пасивно съединени облигационни установителни искове, както следва:

- с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за обявяване на договор за потребителски кредит № 2904129 от 15.01.2024 г., сключен между ищцата и „К.“ ЕАД, за недействителен поради неточно посочен в него ГПР;

- с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за обявяване на договора за поръчителство от 15.01.2024 г., сключен между ищцата и „А. т.“ ЕООД, за нищожен поради противоречието му с добрите нрави.

Oбстоятелствата, от които произтичат претендираните от С. Д. М. права и възражения в исковата молба:

Ищцата излага, че на 15.01.2024 г. между нея и „К.“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 2904129, по силата на който кредиторът е предоставил сума в размер на 1 200.00 лева.

Сочи, че в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението си, че ще предостави обезпечение на кредита, на същия са предоставени два варианта: да представи банкова гаранция в срок от 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с юридическо лице, одобрено от „К.“ ЕАД, в срок до 48 часа от подаването на заявлението за получаване на кредит. Посочва, че в хипотезата на сключен договор за поръчителство срокът за одобрение на заявлението е 24 часа от предоставяне на обезпечението. Излага още, че съгласно чл. 4, ал. 2 от договора за кредит, ако в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.“ ЕАД. Пояснява също, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му.

Ищцата твърди, че в действителност сумата, която трябва да върне не са описаните по договора 1 479.82 лева, а значително по-висока сума – 2 439.09 лева.

1

Счита, че процесният договор за заем е недействителен на основание неточно посочен ГПР, а договорът за поръчителство – нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Ищцата посочва, че разпоредбата на чл. 4 от сключения между страните договор за заем е нищожна, тъй като предвижда задължение за кредитополучателя да предостави обезпечение - чрез представяне на банкова гаранция или чрез сключване на договор за поръчителство с дружество, посочено от кредитора. Излага, че клаузата формално предоставя избор, но реално възможността за предоставяне на банкова гаранция е неизпълнима за лица, които прибягват до услугите на небанкова кредитна институция. Сочи, че втората хипотеза — сключване на договор с определено от кредитора дружество води до заобикаляне на закона, тъй като зад договора за поръчителство се прикрива задължение на кредитополучателя да заплати допълнително възнаграждение, което представлява прикрита възнаградителна лихва в полза на кредитора.

Ищцата излага, че е ограничена от изискването на чл. 4 от процесния договор в правото си да избира кой да бъде поръчител на кредита и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице, което ограничава правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран от самия него. Сочи, че не се отчита интереса на потребителя, а само този на кредитополучателя, което води до неравноправност в правата и задълженията на страните.

Твърди, че дружеството поръчител – „А. т.“ ЕООД е свързано лице с „К.“ ЕАД, като едноличен собственик на капитала на „А. т.“ ЕООД е „К.“ ЕАД. Ищцата смята, че се касае за „скрито възнаграждение“ за кредитора, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения.

Ищцата сочи, че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството, посочено като гарант, настъпва непосредствено след възникването на задължението за връщане на заетата сума и е с фиксиран размер, който не отчита поведението на кредитополучателя, включително дали той е изпълнявал добросъвестно договорните си задължения или е допуснал неизпълнение. Счита, че възнаграждението в общ размер на 959.27 лева се дължи без насрещна престация.

Твърди, че договорът за заем и договорът за поръчителство са тясно свързани, като тази взаимна обвързаност произтича както от обстоятелството, че дружеството заемодател притежава капитала на дружеството гарант, така и от факта, че двата договора са сключени на една и съща дата. Посочва се, че сроковете за погасяване на задълженията по двата договора съвпадат изцяло, главниците са идентични, а възнагражденията, дължими на кредитора и на гаранта, са посочени в общо приложение към договора за поръчителство.

Моли за присъждане на сторените разноски и да бъде присъден адвокатски хонорар.

Oбстоятелствата, от които произтичат възраженията и правата на ответника по исковата молба „К.“ ЕАД:

Не споделя твърденията на ищцата, че договорът за потребителски кредит е недействителен и че годишния процент на разходите не е посочен по ясен и несъмнен начин, както и неговото формиране към момента на сключване на договора.

Сочи, че видно от Приложение №1 към процесния договор, годишният процент на разходите (ГПР) и общата дължима сума са посочени ясно и недвусмислено, както и че е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляването на ГПР, се съдържат в общите условия. Смята, че договорът притежава изискуемото съдържание съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Не споделя твърденията, че дължимото се възнаграждение за поръчителство бидейки разход по кредита следва да бъде включено при формиране на размера на ГПР по процесния договор за кредит. Счита, че възнаграждението за поръчителство не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулиран като разход по кредита, съгласно § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗПК. Сочи, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждение за предоставено поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „К.“ ЕАД и „А. т.“ ЕООД.

2

Не оспорва, че единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.

Сочи, че размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на „К.“ ЕАД към момента на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР по последния. Излага, че договорът за поръчителство се сключва след сключването на договора за кредит с „К.“ ЕАД.

Посочва, че действително „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А. т.“ ЕАД, въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност и „К.“ ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „А. т.“ ЕАД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Сочи, че вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възникват в полза на „А. т.“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя и „К.“ ЕАД не е страна по договора между ищцата и „А. т.“ ЕООД.

Счита, че дори и да бъдат споделени от съда доводите на ищцата за свързаност на двете дружества – ответници по производството и наличие на скрито обогатяване на „К.“ ЕАД, то това не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник „А. т.“ ЕООД.

Сочи, че договорът за поръчителство поражда за ищцата само права и я поставя в поблагоприятно положение, повишава кредитоспособността й и е получила кредит, който иначе не би й бил отпуснат. Твърди, че при изпълнение от страна на поръчителя по отношение на „К.“ ЕАД, ищцата ще дължи на поръчителя връщане на суми в еднакъв размер със сумите, които е следвало да плати на кредитодателя, като задължението й няма да бъде увеличено с вземания, възникнали на основание, различно от договора за потребителски кредит.

Излага, че дори и да се приеме, че процесният договор за предоставяне на поръчителство по договора за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална недействителност на основанията, изложени в исковата молба, би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство.

Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на направените в настоящото производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Oбстоятелствата, от които произтичат възраженията и правата на ответника по исковата молба „А. т.“ ЕООД:

Излага, че е сключил договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител задължението по процесния договор за заем. Сочи, че възнаграждението в размер 959.27 лева, разсрочено на 12 месечни вноски, се дължи само за периода, през който е гарантирано задължението по кредита – при предсрочно погасяване на задължението, същият не дължи възнаграждение за периода след пълното изплащане на кредита.

Твърди, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключване на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните. Посочва, че сключването на договора става в рамките на независима електронна среда на „А. т.“ ЕООД, до която „К.“ ЕАД няма достъп. Излага, че впоследствие „А. т.“ ЕООД предоставя на „К.“ ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, но това е единствено с цел улесняване на плащането от страна на потребителя.

Сочи, че в раздел II „Одобряване и усвояване на кредита“, чл. 4, ал. 3 от договора за 3 кредит изрично е вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение и предоставянето на поръчител в лицето на „А. т.“ ЕООД е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Излага, че без значение дали ищцата ще кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит и в двата случая искането й ще бъде разгледано и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „К.“ ЕАД. Твърди, че обезпечените и необезпечените кредити на „К.“ ЕАД не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване.

Твърди, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на чл. 3, б.

„ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Сочи, че ако разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включва в ГПР само когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, а в случая то е изцяло доброволно и зависи от избора на конкретния клиент.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба от 31.10.2025 г. поддържа исковата молба. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответниците, редовно призовани за о.с.з. не се представляват. С молби от 30.10.2025 г. поддържат депозираните писмени отговори.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения: