Решение № 251 от 28.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Варна, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов

Ивелина Владова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20223100502583 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 6400/09.11.2022г. на Прокуратурата на Република България , със седалище: гр. София, бул. "Витоша" № 2 , чрез А.Г. – прокурор при ВРП срещу Решение № 235/20.10.2022г. по гр.д. № 485/2022г. на РС Провадия, в частта, с която съдът е осъдил въззивника да заплати на Х. С. Ю. ЕГН **********, с постоянен адрес с. Цонево, област Варна, ул. „Тридесета” № 11, следните суми:

- 5000 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в следствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение за престъпления по чл. 131, ал.

1, т. 12, пр. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК и по чл. 325, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-Провадия, НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр.

Провадия, по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. Варна, по НОХД № 580/2013 г. по описа на PC гр. Провадия, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. Варна, за които е оправдан с Присъда № 23/21.03.2013г. по НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр. Провадия, отменена с Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г. на ОС гр.

Варна, оправдан с Присъда № 1/11.01.2016г. по НОХД № 580/2013г. на РС гр. Провадия, потвърдена с Решение № 113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г. ОС гр.

Варна, изразяващи се в причинени притеснения и негативни изживявания, емоционален стрес и непрекъснато психическо напрежение, напрегнатост, потиснатост, тревожност, безпокойство, неудобство, чувство на унизеност, отбягване на обичайната социална среда, ведно със законната лихва върху главницата от 5000 лв., считано oт 20.05.2022г. – денят 1 следващ датата на предявяване на иска, както и обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 5000 лв. в размер на 1523.73 лв., считано от 19.05.2019г. до датата на завеждане на исковата молба - 19.05.2022г.;

- 2740 лв., представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди, в следствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинения за престъпления по чл. 131, ал.

1, т. 12, пр. 4 вр. чл. 30, ал .2 от НК и по чл. 325, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП Провадия, НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр.

Провадия, по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. Варна, по НОХД № 580/2013 г. по описа на PC гр. Провадия, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. Варна, за които е оправдан с Присъда № 23/21.03.2013г. по НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр. Провадия, отменена с Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г. на ОС гр.

Варна, оправдан с Присъда № 1/11.01.2016г. по НОХД № 580/2013г. на РС гр. Провадия, потвърдена с Решение № 113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г. ОС гр.

Варна, изразяващи се в заплащане на възнаграждения за адвокат по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-Провадия, НОХД № 513/2011г. по описа па PC гр. Провадия, по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. Варна, по НОХД № 580/2013 г. по описа на PC гр. Провадия, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата от 2740 лв., считано oт 20.05.2022г. – денят следващ датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане, както и обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 2740 лв. в размер на 835.01 лв., считано от 19.05.2019г. до датата на завеждане на исковата молба - 19.05.2022г., на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли алтернативно: същото да бъде отменено и искът отхвърлен; да бъде изменено, като размерът на обезщетението бъде намален. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.

Излагат се съображения, че в хода на производството не е доказана причинната връзка между деянието и твърдените неимуществени вреди, както и вида и обема им. Оспорва се и размерът на присъденото обезщетение, като се излагат съображения, че при определяне на претендираното обезщетение съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за справедлива обезвреда.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител– прокурор при ВОП, моли обжалваното решение да бъде отменено. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК насрещната страна е депозирала отговор на въззивната жалба, в която се излагат аргументи, че постановеното решение в обжалваните части е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

В съдебно заседание по същество, въззиваемият редовно призован не се явява лично, чрез процесуалния си представител с писмена молба, моли жалбата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

2

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Предявеният от ищеца иск е процесуално допустим, насочен срещу надлежна страна.

Съгласно Тълкувателно Решение № 3 от 22.4.2005 г. по гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл. 2 от ЗОДОВ се предявят срещу Прокуратурата на Република България, когато е единно и централизирано юридическо лице / чл.7 ЗОДОВПГ/.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството пред районния съд е образувано по предявени от Х. С. Ю., ЕГН **********, срещу Прокуратура на Република България искове ответната страна да бъде осъдена да му заплати, както следва:

- сумата от 10 000 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнатото обвинение по чл. 131, ал. 1, т.

12, пр. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК и чл. 325, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, изразяващи се в причинени притеснения и негативни изживявания, емоционален стрес и непрекъснато психическо напрежение, напрегнатост, потиснатост, тревожност, безпокойство, неудобство, чувство на унизеност, отбягване на обичайната социална среда, обезщетение за забавено изпълнение върху нея в размер на 3047,47 лв., считано от 19.05.2019г. до датата на завеждане на исковата молба - 19.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 10 000 лв., считано oт датата на предявяване на исковете пред РС гр. Провадия- 19.05.2022г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;

-сумата от 2740 лв., представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на възнаграждения за адвокат в наказателното производство, обезщетение за забавено изпълнение върху нея в размер на 835.01 лв., считано от 19.05.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба 19.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 500 лв., считано от датата на предявяване на исковете пред РС гр. Провадия - 19.05.2022 г. до окончателното им изплащане на основание чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 2 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че бил привлечен като обвиняем по ДП №2122/2010 г. по опис на РУП Провадия. Била му взета мярка за неотклонение „Подписка" и повдигнато обвинение за това, че на 15.08.2010 г. в с. Цонево, област - Варна, по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на Н.А.Ж., изразяваща се в удари с дръжка на вила в лява скула и лява ключица, обусловили болка - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НK и че, на 15.08.2010 г., в с. Цонево, област - Варна, в съучастие като съизвършител със С. С. Ю., Х. С. Ю. и Мустафа С. Ю. извършил 3 непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с особена дързост престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

С Присъда №23 от 21.03.2013 г., постановена по НОХД №513/2011 г. на РС гр.

Провадия бил признат за невиновен по повдигнатите обвинения. По протест на Прокуратурата, било образувано ВНОХД № 992/2013г. по описа па ОС гр. Варна, по което съдът се е произнесъл с Решение № 305/28.10.2013г., с което е отменил присъда № 23/21.03.2013 г. на РС гр. Провадия, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Въз основа на отменителното решение на контролната инстанция и по същия обвинителен акт, в РС гр. Провадия било образувано НОХД № 580/2013г. С присъда № 1/11.01.2016 г., съдът признал ищеца за невинен и го оправдал по повдигнатото му обвинение.

По протест на Прокуратурата, било образувано ВНОХД № 992/2013г. по описа па ОС гр. Варна. С Решение № 113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г., влязло в законна сила на 25.05.2017г., Варненският окръжен съд потвърдил присъда № 1/11.01.2016 г. по НОХД № 580/2013г. на РС гр. Провадия.

Ищецът излага, че привличането му в качеството на обвиняем, вземането на мярка за неотклонение във фазата на досъдебното производство и повдигането на обвинение с обвинителния акт му създало значителни притеснения и негативни изживявания.

Действията на разследващия орган, контролиран от прокуратурата - призоваване в качеството на обвиняем, привличане в качеството на обвиняем, вземане на мярка за неотклонение, разпит на обвиняем, както и самите действия на ответната институция повдигане и поддържане на обвинение с настояване за налагане на наказание, протестиране на оправдателните присъди, предизвикали у ищеца емоционален стрес и непрекъснато психическо напрежение. Ищецът твърди, че в резултат от тези действия станал напрегнат, потиснат, тревожен и разконцентриран. Трудно заспивал, сънят му бил неспокоен, а когато се събуждал започвал да мисли за проблема с правосъдието и неяснотата от изхода на наказателното производство, което го изпълвало е тревога. Твърди, че изпитвал неудобство и стеснение от близките, семейството и приятелите си, които разбрали за обвинението срещу него, защото никога не бил се сблъсквал с правораздавателна и правоохранителната система и се ползвал с добро име в обществото. Затворил се в себе си и ограничил социалните си контакти. Чувствал се унизен от извършената полицейска регистрация чрез дактилоскопиране и фотографиране, като последица от привличането му в качеството на обвиняем. Сочи, че наказателното производство от момента на привличането му в качеството на обвиняем до влизането на присъдата в сила, продължило седем години.

Ищецът твърди, че е упълномощил адвокат по досъдебното и съдебните производства като му заплатил възнаграждения за адвокатска защита в общ размер от 2740 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът - Прокуратура на Република България е депозирал отговор на исковата молба, с който исковете се оспорнват като неоснователни и недоказани по основание и размер. Сочи се, че не са налице предпоставките на чл.1 и чл. 2 4 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника- Прокуратура на Република България, тъй като липсват доказателства за твърдените от ищеца неимуществени вреди и връзката им с повдигнатото обвинение. Оспорва като прекомерен, несъобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика, размерът на търсеното обезщетение. Твърди, че от привличането на ищеца като обвиняем до влизане на присъдата в сила са минали шест години, а не седем.Счита, че не са налице твърдените от ищеца нарушения на чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Спрямо ищеца била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Възразява и срещу исканото обезщетение за претърпени имуществени вреди, като се сочи, че от представените по делото договори не може да се направи извод за реално осъществена защита, нито за нейния обем. В евентуалност счита, че делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, поради което и възнаграждението за адвокатски хонорар не следва да превишава минималните размери, определени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.