Решение № 317 от 03.05.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Русе, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20224520201977 по описа за 2022 година Постъпила е жалба от Р.Х.А. от гр.Русе, ЕГН ********** в качеството на управител на „Интернешънал трейдинг-81” ЕООД гр.Русе против наказателно постановление № 659829-F659621/1.09.2022 г. на Директор Офис Русе към ТД на НАП Варна, с което на основание чл.179 от ЗДДС на дружеството е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ПЕТСТОТИН лева.

Жалбоподателят с жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и претендира за маловажност.

Представител на административно-наказващия орган моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е управител на „Интернешънал трейдинг-81” ЕООД със седалище в гр. Русе.

Дружеството е регистрирано по ЗДДС, но не извършва търговска дейност и от 2022г. момент подава декларации по ЗДДС с нулеви ставки.

Длъжностните лица от дружеството не подават справки -декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС за м. февруари и м.март 2022г. По отношение на 1 задължението за подаване на справка – декларация за м. февруари 2022 г. срокът, регламентиран от разпоредбата на чл.125 ал.5 от ЗДДС, изтича на 15.03.2022г.,а за следващия месец на 14.04.2022г.

Свид.Р. работи като ст. инспектор по приходите в ТД на НАП Варна - офис Русе. На 19.04.2022 г. – няколко дена след изтичане на срока за подаване на справки декларации по ЗДДС за м. март 2022 г. свидетелката извършва справка в база данни и установява, че дружеството не е подало справка декларация по ЗДДС за данъчен период м. февруари 2021 г. и м.март 2022г. и кани управителя за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На поканата се явява жалбоподателката и в нейно присъствие , свид. Р. съставя срещу дружеството два акта за установяване на административно нарушение на разпоредбите на чл.125 ал.1, чл.125 ал.5 вр. чл.179 от ЗДДС за това, че дружеството не е подало справка декларация по ЗДДС и отчетни регистри за февруари 2022. и процесния ,че в срок до 14.04.2022 г. не е подадена справка декларация и очетни регистри за м.март 2022г. Актът е предявен лично на жалбоподателката. След предявяване на акта дружеството подава справка декларация за м. февруари 2022 и март 2022г. с нулева стойност.

По късно въз основа на първия акт директорът на Офис Русе към ТД на НАП Варна издава предупреждение,а въз основа на втория с обжалваното наказателно постановление № 659829-F659621/1.09.2022 г. на основание чл.179 от ЗДДС налага на дружеството административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ПЕТСТОТИН лева.

Изложеното се установява от показанията на свид.Р., както и от приложените писмени доказателства – протокол и покана.

По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима,а разгледана по съществото си е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

От приетата за установена фактическа обстановка безспорно се установява, че чрез бездействие жалбоподателят е осъществил обективните признаци на състава на нарушението по чл.179 от ЗДДС, тъй като до 14.04.2022 г. включително в гр.Русе не е подал справка декларация и отчетни регистри за март 2022 г. Такава е подадена около два месеца след изтичане на срока, 2 регламентиран от законодателя.

От субективна страна нарушението е извършено при непредпазливост под формата на небрежност. Видно от действията му жалбоподателят е съзнавал задължението за подаване на справка-декларация и е била длъжен и е могъл да узнае крайния срок за подаването ú, но въпреки това не го е сторил в срок за март 2022 г. Обстоятелството, че декларацията е с нулеви ставки е несъотносимо към задължението по ЗДДС за деклариране на обстоятелства съгласно разпоредбата на чл.125 ал.4 от ЗДДС.

При провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението е правилно установено, а актът за административно нарушение е връчен лично на представляващия кооперацията.

Приложена е законосъобразната санкционна разпоредба съответстваща на обективните и субективни признаци на деянието. При определяне на наказанието наказващият орган е отчел всички обстоятелства обуславящи определянето на размера на наказанията. Взел е предвид както сравнително краткия срок на закъснението, така и обстоятелството,че търговецът не е извършил през периода облагаеми доставки, както и обстоятелството, че дружеството няма задължение да подава отчетни регистри предвид факта, че декларацията е нулева. При наличието на тези предпоставки обуславящи индивидуализацията на наложеното наказание правилно същото е определено на минимума и в този си вид съответства на извършеното.

Безспорно,наказващият орган не е обсъдил тежестта на случая, но този пропуск не прави обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно. Вземайки предвид характера на извършеното нарушение, свързано с приспадане или заплащане на ДДС не само от търговеца жалбоподател, но и от други търговци търгуващи с наказания търговец и обстоятелството, че ЗДДС не предвижда маловажност на нарушенията, съдът намира, че извършеното нарушение не носи белезите на маловажност. Тук следва да се има предвид, че извършеното нарушение е такова на формално извършване и е достатъчно бездействието да продължи до изтичане на срока и изпълнителното деяние е осъществено. При този формален характер на извършване срока на закъснение и съдържанието на декларацията следва да се обсъждат само като смекчаващи отговорността обстоятелства, но не и като 3 такива изключващи отговорността. Освен това от дружеството жалбоподател са се възползвали от разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗАНН за нарушението извършено по отношение на декларацията за м.февруари 2022г.

По изложените съображения,съдът намери,че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди изцяло.

По отношение на претенцията за разноски,съдът прие следното:

Основанието, на което разноските се дължат е чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 от АПК.Като взех предвид горното и обстоятелството, че наказателното постановление е потвърдено, намирам че са налице предпоставките на чл.143 АПК и дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати направените от административнонаказващия орган в хода на административното производство разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. колкото следва да се редуцира хонорара за да е съответен на извършените действия – еднократно явяване в съдебно заседание продължило около 15 минути.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 659829F659621/1.09.2022 г. на Директор Офис Русе към ТД на НАП Варна, с което на „Интернешънал трейдинг-81” ЕООД гр.Русе, представлявано от Р.Х.А. от гр.Русе, ЕГН ********** на основание чл.179 от ЗДДС е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ПЕТСТОТИН лева.

ОСЪЖДА „Интернешънал трейдинг-81” ЕООД гр.Русе, представлявано от Р.Х.А. от гр.Русе, ЕГН ********** да заплати на ТД на НАП Варна Офис Русе сумата от 100/сто/ лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14дневен срок от съобщението.

4

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5