Определение № 1020 от 17.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1020 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Г. като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500709 по описа за 2026 година

Производство по чл.278, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Сити кеш „ ООД, ЕИК: 202531869, чрез АД “*** М.“ чрез адв. Х. М. – САК против Определение № 1094/ 27.01.2026г по гр.д.№ 16550/2024г по описа на ПРС, с което е било оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на решението в частта на разноските за присъденото възнаграждение на адв. Е.

И. по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Иска се отмяна на обжалваното определение като се откаже присъждане на разноски на ищеца, а при евентуалност – тяхното намаляване значително.

Постъпил е ОВЧЖ от ЕАД Е. И., като пълномощник на Д. И. Б., в който отговор се оспорва частната жалба като неоснователна и по изложени в отговора съображения се иска потвърждаване на постановеното определение като правилно и законосъобразно.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима, подлежи на разглеждане по същество.

Съдът е бил сезиран с ИМ от Д. И. Б., чрез проц.представител ЕАД Е. И. против „Сити кеш „ ООД с иск за прогласяване нищожност на договорна неустойка по сключен между страните договор за потребителски кредит, във връзка с който ответникът по първоначалния иск е предявил насрещна ИМ за присъждане на неизплатена част от главницата по договора. Като приложение към първоначалната ИМ на ищцата Д. И. Б., чрез проц.представител ЕАД Е. И. е бил представен ДПЗС от 20.06.2024г. за договорено безплатно проц.представителство на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА , като видно от Определение № 13877/ 7.11.2024г. ищцата е била освободена от заплащане на такси и разноски за производството на основание чл.83, ал.2 ГПК. Представеният по делото заверен препис от ДПЗС от 20.06.2024г. за договорено безплатно проц.представителство на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА не е бил оспорен от 1 ответната страна, вкл. във връзка с твърдението на тази страна в настоящата частна жалба за съществуването на множество такива договори по други граждански дела, заведени от ищеца.

Ангажирани са от ищцовата страна писмени доказателства и ССЕ, последната недопусната поради оттеглено искане с молба на ищцата чрез проц.представител от 10.10.2025г. поради представена справка за извършени плащания от кредитора, като са формулирани и размерите на поддържаните претенции по исковете, вкл. чрез направено възражение за прихващане и посочено изрично искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

Съдът с постановеното решение и обжалваното определение е мотивирал наличието на основанието по чл.38, ал.1 ,т.3 ЗА за безплатно проц.представителство на адв. Е. И. с оглед представените доказателства в тази насока за договорена такава за безплатна правна помощ , а по отношение определяне на размера е изходил от цената на договора / посочена 4260 лв/ като възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА, като възнаграждението е определено на 871,20 лв с ДДС.

Частната жалба се явява частично основателна. При така събраните по делото доказателства, неоспорени от ответната страна в първоинстанционното производство, доказано се явява надлежно договорено ищцата да се представлява от проц.представител ЕАД Е. И. по договор за предоставяне на безплатна правна помощ съобразно представения посочен погоре ДПЗС. При определяне на размера на адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА съдът не е съобразил волята на проц.представител на ищцата за претендирания размер на това възнаграждение до 480 лева, вкл. вземайки предвид, че предмет на иска касае частта от договора за договорената неустойка, ограничаващ предмета на доказване в процеса. Поради което следва обжалваното определение да се отмени за разликата от присъдения размер над 480 лева до 871,20 лв с ДДС.

Водим от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1094/ 27.01.2026г по гр.д.№ 16550/2024г по описа на ПРС, в частта, в което е било оставено без уважение искането на „Сити кеш „ ООД, ЕИК:

202531869, чрез АД “*** М.“ чрез адв. Х. М. – САК за изменение на решението в частта на разноските за присъденото възнаграждение на адв. Е. И. по реда на чл.38, ал.2 ЗА за разликата от 480 лева/ четиристотин и осемдесет лева/ с равностойност от 245,42 евро/ двеста четиридесет и пет лева и 42 цента/ до 871, 20 лева. , КАТО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №4814/08.11.2025г. постановено по гр.д.№ 16550/ 2026г по описа на ПРС в частта на разноските, като отменя решението в частта в която „Сити кеш „ ООД, ЕИК:

202531869, чрез АД “*** М.“ чрез адв. Х. М. – САК е осъдено да заплати на адв.Е. Г.а И., 2

АК-Пловдив сумата за разликата от 480 лева/ четиристотин и осемдесет лева/ с равностойност от 245,42 евро/ двеста четиридесет и пет лева и 42 цента/ до 871, 20 лева.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1094/ 27.01.2026г по гр.д.№ 16550/2024г по описа на ПРС в останалата му обжалвана част , в която „Сити кеш „ ООД, ЕИК: 202531869, чрез АД “*** М.“ чрез адв. Х. М. – САК е осъдено да заплати на адв.Е. Г.а И., АК-Пловдив сумата до 480 лева/ четиристотин и осемдесет лева/ с равностойност от 245,42 евро/ двеста четиридесет и пет лева и 42 цента/, с вкл. ДДС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3