Решение № 260283 от 10.12.2020, Районен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ,10.12.2020 год., гр.Пазарджик

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на десети ноември двехиляди и двадесета година, в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА секретар Стоянка Миладинова, като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2570 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от Б.Г.Р., с ЕГН ********** и С.М.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.К.С. – САК, с адрес *** против М.И.Л., с ЕГН **********, с адрес: ***, Л.И.В., с ЕГН **********, с адрес: *** и Б.И.Л., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищците, чрез пълномощника си, твърдят, че чрез покупко-продажба на недвижим имот, отразена в Нотариален акт №155, том II, peг. №3091, дело 345/2007г., вписан в СВп с вх. №3522/14.05.2007г. акт №150, том IX, дело №2387/2007г. придобили недвижим имот: ПУСТЕЕЩО МЯСТО сега превърнато в ОВОЩНА ГРАДИНА, находящо се извън регулацията на гр.Ветрен, област Пазарджик, местността „НАД СЕЛОТО", съставляващо имот, пл.№* „а" /седем, буква „а"/, при съседи: И. К. , М. К. и път, състоящо се от 1000 /хиляда/ квадратни метра. Продавачи по сделката били А. И. К.

, с ЕГН ********** и Е. И. П. , с ЕГН **********, в качеството си на наследици на И. С. К. , с ЕГН **********, постоянен жител на гр.Ветрен, починал на 18.09.2000г., които се легитимирали като собственици с Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот, съгласно параграф 5 ал.6 от ПЗР от ППЗСПЗЗ №165, том VI, дело 3069/94г. на Пазарджишки районен съд.

Имотът е придобит от И. С. К. през

1994г. по силата на ПЗР на ЗСПЗЗ, след изготвяне на съответен констативен акт на комисия от общината, след изготвяне на оценителен протокол №33/05.09.1994г. и след заплащане на определената цена. За сделката на продавачите били издадени: Скица №53/26.04.07г. от Община Септември; Удостоверение за данъчна оценка №1182/03.05.07г. на Община Септември и Удостоверение за идентичност на ПИ №324/02.05.2007г. на Кметство Ветрен, Община Септември като всички тези документи били издадени на „наследници на И. С. К. ".

Твърдят, че след покупката на имота декларирали същия в Звено МДТ на Община Септември с декларация вх.№466/01.06.2007г. и плащали данък собственост и такса битови отпадъци.

Твърдят, че на 04.04.2016г., след като установили, че Нотариален акт №155, том II, peг. №3091, дело 345/2007г., с който са придобили имота, не е вписан в Техническата служба на Община Септември, подали заявление №9400-1008/04.04.2016г. до Кмета на общината за вписване на нотариалния акт в регистъра на НПИ, землище гр.Ветрен. С писмо №9400-1008-1/20.04.2016г. на Кмета на Община Септември, получено от ищците по пощата на 25.04.2016г., им било отговорено, че при съпоставяне на топографския и парцеларен план за местността „Над селото" с плана на новообразуваните поземлени имоти, ПИ №*" А" съответства с част от ПИ №201.402 по плана на НПИ, собственост на наследници на И. Л., съгласно

Решение №Б2/01.02.1996г. на ОСЗГ-Септември, за който има протокол за въвод във владение на новообразувания имот от 29.05.2015г. и част от ПИ №201.16 по плана на НПИ, собственост на М. К. по Нот. акт №166/1994г. и им било отказано вписване на Нотариален акт №155, том II, peг. №3091, дело 345/2007г., вписан в СВп с вх.

№3522/14.05.2007г., акт

№150, том IX, дело

2387/2007г.

Твърдят, че по силата на решение №Б2/01.02.1996 год. на ПК-Септември е признато правото на собственост на наследниците на И. А. Л. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на недвижими имоти, включващи овощна градина с площ от 1.000 дка, пета категория, находяща се в терен по параграф 4 на с.Ветрен, в местността „Над селото“.

Сочат, че съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено от Община Пазарджик, лицето И. А. Л. е починал на 30.01.1974г. и след своята смърт е оставил за законни наследници следните лица: М.И.Л. - дъщеря, Л.И.В. - дъщеря и Б.И.Л. - син.

Ищците твърдят, че предоставянето на право на ползване на наследодателя на праводателите им - К. и върху имота е направено по предвидения в закона ред. Те, а след това и ищците обработват имота и са засадили в него овощна градина, за която ищците продължават да се грижат. След влизане в сила на ЗСПЗЗ, наследодателят на праводателите им, в качеството си на ползвател, се е възползвал от предоставената му от закона възможност да закупи имота. Съгласно тогава действащите разпоредби на закона е подадено искане до кмета на Ветрен, община Септември да бъде извършена продажба на имота.

Искането е одобрено и е признато правото на наследодателя на праводателите им да придобие собствеността върху имота и със специална комисия е определена и цената с оценителен протокол №33 от 05.09.1994г., която следва да плати. За извършеното от страна на наследодателя на праводателите им плащане е издадено удостоверение от кметството на Ветрен. С това е финализирана предвидената в закона процедура по трансформиране правото на ползване в право на собственост върху имота. За придобитата собственост наследодателят на праводателите им се снабдява с Нот. акт №165, том VI, дело 3069/1994г., нотариус Н. Х. Пазарджишки районен съд.

Считат, че решение

№Б2/01.02.1996 год. на ПК Септември, на което ответниците се позовават, не ги прави собственици, тъй като в него изрично е посочено, че имотът се намира в терен по параграф 4.

Оспорват изцяло това решение, тъй като то е постановена при започнала и приключила процедура по закупуване на имота от ищците и ПК е следвало да отчете това обстоятелство. На практика ПК е възстановила в реални граници имот, който общината вече е продала и е получила цената две години по-рано.

Твърдят, че видно от приложените доказателства се установява, че праводателите им - К. и са придобили собствеността върху процесния имот, чрез трансформиране на правото си на ползване върху същия. Признато е било правото на наследодателя на праводателите им да придобие собствеността върху имота и е обявена цената за заплащането му. Видно било, че процесният имот е предоставен за ползване на наследодателя на праводателите им на основание 76 ПМС /ДВ, бр.1

1978г./. От доказателствата се установявало, че е засаден с овощни дръвчета /превърнато в овощна градина/, предвид на което и с плащането на цената, наследодателят на праводателите им е трансформирал правото си на ползване в право на собственост. След като е трансформирал правото си на ползване в собственост, наследодателят на праводателите им се е снабдил с Констативен нот. акт №165, том VI, дело 3069/94г. на Пазарджишки районен съд. След неговата смърт правото на собственост е преминало върху неговите законни наследници - К. и, които са им продали имота.

На следващо място ищците твърдят, че считано от май 2007г., когато закупили имота от К. и, до днешна дата владеят и ползват необезпокоявано процесния имот.

С уточняваща молба с вх.№17538/12.07.2029г., ищците са посочили, че активната процесуална легитимация на втория ищец – С.М.Р. се обуславя от факта, че процесният имот е придобит по време на брака между двамата ищци в режим на СИО. Уточнили са, че правният интерес за водене на установителен иск за собственост срещу наследниците на И. А. Л. произтича от техните действия, засегащи интересите на ищците, изразяващи се в снабдяване с Решение №Б2/01.02.1996г. на ПК-Септември за признаване собственост върху имота, вписването на ответниците като собственици на имота в плана на новообразуваните поземлени имоти, както и претендиране от страна на наследниците на И. А. Л. за извършен въвод в имота.

Искането към съда, уточнено с допълнителната молба с вх.№23616/10.10.2019г. е следното: Да постанови решение, с което да приеме за установено, че наследниците на И. А. Л. не са собственици и евентуално да признае ищците за собственици на пустеещо място, сега превърнато в овощна градина, находящо се извън регулацията на гр.Ветрен, област Пазарджик, местността „Над селото", съставляващо имот, пл.№*„а" /седем, буква „а"/, при съседи: И. К. , М.

К. и път, състоящо се от 1000 /хиляда/ квадратни метра, част от новообразуван имот 201.402 по плана на гр.Ветрен, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №155, том II, peг. №3091, дело 345/2007г., вписан в СВп с вх.№3522/14.05.2007г., акт №150, том IX, дело 2387/2007г., /т.е. налице е евентуално съединяване на исковете/.

Алтернативно - да признае ищците за собственици на пустеещо място, сега превърнато в овощна градина, находящо се извън регулацията на гр.Ветрен, област Пазарджик, местността „Над селото", съставляващо имот пл.№*„а" /седем, буква „а"/, при съседи: И. К. , М. К. и път, състоящо се от 1000 /хиляда/ квадратни метра, част от новообразуван имот 201.402 по плана на гр.Ветрен, по силата на изтекла придобивна давност.

Молят да им бъдат присъдени и направените разноски по производството, ведно с платения адвокатски хонорар.

Представят писмени доказателства. Правят доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата Л.И.В., чрез пълномощникът й, с който е взето становище, че предявеният иск е неоснователен и недопустим. Възразява, че липсва активна процесуална легитимация на страните, както липсва и предмет на настоящия спор, тъй като И. К. никога не е бил собственик на въпросния имот. Сочи, че ищците се легитимират за собственици на имота на базата на нотариален акт. Ответницата твърди, че предходният Нот. акт 165, том VI, дело 3069/94г., издаден от нотариус Х. е нищожен. Това е нотариален акт, на основата на който И. К. се сдобил с правото на собственост върху земеделска земя, която предполага е предмет на настоящия спор. А през 2007г. неговите наследници са продали земеделската земя на настоящите ищци.

Прави искане съдът да открие производство по нищожност на Нот. акт 165, том VI, дело 3069/94г., издаден от нотариус Х. , както и да изиска цялата преписка от нотариуса. Сочи, че при внимателен прочит на въпросния нотариален акт прави впечатление, че на И. К. му е дадено за ползване въз основа на удостоверение 251/18.06.1979г. 100 кв. метра, а пък с въпросния нотариален акт същият е признат за собственик не на 100 кв. метра, а на 1000 кв. м. Не ставало ясно по какви критерии нотариусът го е признал за собственик на 10 пъти по-голяма земя. На следващо място от представените с исковата молба доказателства е видно, че от кметството заявяват, че нямат констативен акт и оценителен протокол, а тези документи са от съществено значение, за да стартира процедура по тогавашния закон за собствеността, за да може ползвателят да стане собственик и тази процедура завършва със заплащането на цената. Възстановява се правото на собственост на гражданите върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване, съгласно актовете, посочени в §4, освен ако те представляват лозе, овощни градини или са засети с етеричномаслени култури или ако земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. В тези случаи ползвателят не може да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко от 30 км. за градовете с население над 300 хил. жители или на 10 км от крайбрежната морска ивица. Сочи, че съгласно ал.2 /Изм.

– ДВ, бр.105 от 1992г., бр.83 от 1993г./, когато собствеността върху предоставената за ползуване земя не се възстановява, съгласно предходната алинея, ползувателят може да придобие собственост върху нея, ако заплати земята на собственика, чрез общинския съвет до 30 септември 1994г. по цени, определени, съгласно §4а ал.1.

Твърди, че липсват доказателства в Кметството на с.Ветрен, сега гр.Ветрен за заплащане на цената. Тези всички доказателства би следвало да се намират в кориците на нотариалната преписка. В случай, че се установи, че Нотариалният акт 165 от 1994г. е нищожен, моли съда да прогласи нищожността и на Нотариален акт 155, том II, дело 345 от 2007г. на нотариус Х. , поради факта, че няма как лице, което не е собственик в случая наследниците на И. К. да прехвърлят нещо което не е тяхна собственост.