Решение № 562 от 15.07.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. гр. Хасково, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20235640102227 по описа за 2023 година

Предявени са от С. Й. Д. с ЕГН:********** с постоянен адрес ********** със съдебен адрес ********** адв.М. В. М., против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Люлин 7“, бул.”Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, ап.40-46, представляван от управителя П. Б. Д., обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Иска се прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство №**********, сключен между С. Й. Д. и "Файненшъл България" ЕООД, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Също така се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100лв. – недължимо платена по недействителен договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Твърди се, че ищцата е страна по договор за паричен заем №********** от **********, сключен с **********, съгласно който получавала заемната сума от 2000лв., при срок на кредита 12 вноски, при ГПР : 48,07% и ГЛП :

40%. Във връзка с чл.4 от договора за паричен заем ищцата сключила с ответното дружество договор за предоставяне на поръчителство, с който да бъде обезпечен сключения договор за заем. Възнаграждението, което следвало да заплати за поръчител бил в общ размер на 1044,72лв. или 87,06лв. за всяка вноска.

Твърди се, че ищцата погасила предсрочно договора за паричен заем и 1 договора за предоставяне на поръчителство и сумата, която заплатила за възнаграждение за поръчителство към ответника била в размер на 100лв.

Счита така сключения договор за предоставяне на поръчителство за нищожен на горепосочените основания.

Според ищцата, в случая се накърняват добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД, като се достига до значителна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, с което се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения.

На следващо място се твърди, че договора е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1, пр.2-ро от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.

Процесният договор за предоставяне на поръчителство бил недействителен и на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП, тъй като бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и водил до неравновесие в правата на страните, като по този начин бил в ущърб на ищцата като потребител /чл.143, ал.1 от ЗЗП/. Този договор бил неразбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му / чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП/.

Предвид гореизложените съображения се иска постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на договор за поръчителство №**********, сключен с "Файненшъл България" ЕООД, както и на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100лв., представляваща недължимо платена по недействителен договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва установителния иск като недопустим, поради липса на правен интерес. Според ответника, след като ищецът може да предяви осъдителен иск за него липсва правен интерес от предявения установителен иск. Излага съображения за недопустимост на обективното съединяване на установителния с осъдителния иск.

Алтернативно оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че изпълнението на договорното задължение на заемателя за обезпечаване на вземанията по договора за паричен заем породило сключването на договора за предоставяне на поръчителство, а дружеството сключило договора поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга. С оглед на това неоснователно било твърдението на ищцовата страна, че договора с втория ответник е лишен от правно основание. Неоснователно било и твърдението, че договора за поръчителство е сключен в противоречие на добрите нрави, тъй като действал принципа на свободно договаряне.

Ответникът не счита престациите за явно нееквивалентни, тъй като с договора за предоставяне на поръчителство поел задължение, което изпълнявал сключвайки договор за поръчителство. С предоставеното поръчителство ответното дружество извършвало възмездна услуга в полза на заемодателя.

Следвало да се има предвид, че договора за предоставяне на 2 поръчителство бил сключен само и единствено поради възлагане от ищцовата страна и то само при условие, че ответното дружество ще получи уговореното възнаграждение. Дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, нямало интерес да сключва безвъзмездни сделки. Предоставянето на гаранционни сделки било от основния предмет на дружеството, поради което не можело да си позволи да ги извършва безвъзмездно.

Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка:

По делото е представен договор за паричен заем №**********, сключен между ********** и ищцата на ********** Във връзка със същия е сключен договор за предоставяне на гаранция №********** между страните на същата дата – **********

Ответното дружество преставя по делото справка за извършените от ищцата плащания по така сключения между тях договор за предоставяне на гаранция, от която се установява, че за периода от 22.02.2023г. до 18.01.2024г. е заплатено общо за поръчителство 318,84лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.21, ал.1 ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 10а, чл.11, чл.19 ал.4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 143, ал.1 ЗЗП, които са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са основателни. Несъмнено процесния договор за паричен заем и договора за предоставяне на поръчителство имат характеристиките на договори за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11. СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.

Съдът намира, че уговорената в чл.4 от договора за паричен заем клауза за осигуряване на обезпечение е нищожна. На първо място тя накърнява добрите нрави. При тази преценка следва да се изхожда преди всичко от характерните особености на договора за заем и вида на насрещните престации. В случая неустойката обезпечава изпълнението не на основното задължение по договора, а именно връщането на заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва, а акцесорно такова - предоставянето на обезпечение, т.е. дължи се независимо от изпълнението на главното. Ето защо, следва 3 извода, че уговорена по този начин, тя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата и нарушава принципа за справедливост. От друга страна евентуалните вреди, които ще се компенсират с процесната клауза, са съизмерими с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. В чл.16 ал.1 от ЗПК, обаче е предвидено задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчна информация.

При това положение се налага извод, че тя е в противоречие с целта на тази законова разпоредба, тъй като с нея на практика се прехвърля риска от неизпълнение на вмененото от законодателя на кредитора-търговец задължение да провери платежоспособността на потребителя-длъжник върху последния. Също така се вменява на длъжника задължение да осигури обезпечение след като заемът е отпуснат, а ако не го направи, задължението му нараства значително, което благоприятства достигането на свръхзадлъжнялост, което е допълнителен аргумент за противоречието й с добрите нрави.

Процесната клазуза е неравноправна и съгласно чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, според която разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е и уговорка, която го задължава при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Ето защо, на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП и доколкото няма данни да е индивидуално уговорена, тази клауза е нищожна, поради което произтичащото от нея вземане е недължимо от потребителя-длъжник по договора за заем. На следващо място, с уговарянето на такива клаузи, се заобикаля и законът – чл.33, ал.1 от ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесните клаузи за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Отделно от това следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Това навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД, при непредоставено обезпечение. Ако кредиторът е държал да получи обезпечение, е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали 4 възможността исканите обезпечения да се предоставят и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка. Поради същите съображения, изложени по-горе нищожен се явява и сключения въз основа на нищожната клауза от договора за паричен заем договор за поръчителство с ответното дружество.

Подобни клаузи са във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие между правата и задълженията на потребител и търговец. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Ако клаузите са били изготвени предварително, се счита, че същите не са уговорени индивидуално, тъй като потребителят не е имал възможност да въздейства върху съдържанието им. Точно такъв е настоящият случай. Общите условия са били изготвени предварително, без да бъде предоставена възможност на потребителя да уговаря тяхното съдържание. Ето защо, коментираната клауза е нищожна. В процесния договор за паричен заем е предвиден размер на годишния процент на разходите в допустимите от закона граници под 50 %. Въпреки това настоящият съдебен състав не счита, че императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е спазена. Мотивите за този извод се основават на легалната дефиниция, дадена в § 1, т.1 от ДР на ЗПК, за понятието "общ разход по кредита за потребителя" - това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Следователно, когато потребител извърши разходи за допълнителна услуга, ако тя е свързана с договора за кредит и предпоставя сключването му, тези разходи следва да бъдат включени в годишния процент на разходите, вкл. и с оглед изложеното по-горе по отношение на неустойките. В настоящия случай предвидената сума за възнаграждение за поръчителство не е включена в годишния процент на разходите, с което е постигнато заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.