Разпореждане № 4646 от 01.11.2024, Районен съд - Враца

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4646 гр. Враца, 01.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20241420103181 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от С. Д. Ч., ЕГН **********.

С Разпореждане № 4231/10.10.2024 г., постановено в настоящото производство, на ищеца е предоставен едноседмичен срок за отстраняване на констатираните от съда нередовности на исковата молба, а именно: 1. приведе текста на исковата молба съобразно добрите нрави – да е написан на български език и да не съдържа цинични и вулгарни изрази и обръщения към съда, насрещната страна или други лица, неучастващи в производството; 2. ясно заяви срещу кого предявява претенции – кой е ответник в производството; 3. заяви точно и ясно какво е искането му към съда – да посочи какво претендира, какви свои субективни права счита за нарушени, в какво се изразява спорът му с ответника/ответниците и какво претендира от тях; 4. заяви точно и ясно какво е искането му към съда; 5. представи преписи от изявлението си според броя на ответниците.

Ищецът е депозирал молба вх. № 14645/29.10.2024 г., с която не са изпълнени указанията на съда. В писменото изявление на лицето не се съдържа искане за разрешаване на гражданскоправен спор, който е подсъден и подведомствен на гражданския съд. От изложените твърдения не става ясно какво е искането му, срещу кого е насочено, какъв е видът на търсената защита. Въпреки изричните указания в тази насока, ищецът въобще не е посочил кой е ответник по иска му.

След като ищецът не е изпълнил дадените му от съда указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба, ведно с приложенията към нея, следва да бъдат върнати на ищеца.

Тъй като както сезиращата съда молба вх. № 13546/07.10.2024 г., така и писмено 1 изявление вх. № 14645/29.10.2024 г. съдържат множество крайно цинични и обидни думи и изрази както за съдията – докладчик, така и за други поименно посочени магистрати, на основание чл. 91, ал. 1 вр. чл. 89, т. 3, предл. първо ГПК на С. Д. Ч. следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лева.

Съдът намира, че са налице предпоставките за прилагане на нормата на чл. 89, т. 3, предл. първо ГПК – за налагане на глоба на ищеца за обида на съда. Съгласно посочената разпоредба, съдът налага глоба за обида на съда, а съгласно чл. 91, ал. 1 ГПК размерът на глобата е от 50 до 300 лева. Освен за защита авторитета на съдебната власт, налагането на глобата се предпоставя и от необходимостта за дисциплиниране на лицето като страна в настоящото производство.

Обидни изрази и квалификации се съдържат в сезиращата съда молба вх. № 13546/07.10.2024 г. и в писмено изявление вх. № 14645/29.10.2024 г. Самите думи и изрази, които оформят цели абзаци и съдържат нецензурни обиди към съдията – докладчик и към трети неучастващи в производството лица, както и към други съдилища и държавни органи, съдът няма да приповтаря и възпроизвежда в своя акт.

Същите са изключително вулгарни, крайни цинични и в абсолютен противовес с всякакви норми както на общуване, така и на официална кореспонденция със съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 89, т. 3, предл. 1 ГПК, съдът налага глоба за обида на съда. Тази санкция е установена от законодателя в процесуалния закон, несъмнено с оглед защита авторитета на съда и на правосъдието, както и с оглед дисциплиниране на участниците в гражданския процес. Последните трябва да реализират правата си по начин и в езикова форма, изключващи каквито и да било прояви, чрез употреба /устно или писмено/ на изрази или чрез всяко друго поведение, на неуважително и обидно отношение не само към конкретен съдия или членове на съдебен състав, представляващи съдебната институция, но и въобще към съда като правораздавателен орган. Това ясно следва от употребения от законодателя израз „обида на съда” /а не например – „обида на член на състава на съда” или „обида на съдия”/. Също от формулировката на разпоредбата – „съдът налага глоба” /а не „може да наложи глоба”/ следва, че съдът не само има право, но е и задължен при всяка проява на неуважение към съда, както и към страна, представител, свидетел или вещо лице, осъществена от който и да било участник в процеса и по какъвто и да било начин, да му наложи глоба в размерите по чл. 91 от ГПК. От горното е очевидно, че понятието за нарушението „обида на съда” по чл. 89, т. 3, предл. 1 ГПК е много по-широко от това за престъпленията „обида” и „обида на длъжностно лице” съответно по чл. 146, ал. 1 и по чл. 148, ал. 1, т. 3, предл. 1 от НК. Тази санкционна разпоредба се намира в глава ІХ „Глоби” на ГПК и установява едно от множеството основания за налагане на глоба от съда, с оглед дисциплинирането на участниците в гражданското съдопроизводство. От горното следва, че обида на съда по смисъла на чл. 89, т. 3, предл. 1 ГПК представлява 2 всяко поведение на участник в процеса, с което се проявява подчертано неуважително отношение към съдия, към съдебен състав, към определено съдилище или изобщо към съда като държавна институция. Когато това поведение се осъществява чрез писмени или устни словесни изрази, без значение е дали съдържащата се в тях информация е вярна или невярна. Достатъчно е изразът да е обиден в най-широкия смисъл на това понятие, да накърнява по какъвто и да било начин авторитета на съда и престижа на съдебната институция, да подронва доверието в правораздаването и в независимостта и безпристрастността на съдиите /в този смисъл Определение № 456/19.07.2011 г. по ч. гр. д. № 361/2011 г., ВКС, IV г.о/.

Несъмнено от такова естество са и употребените от ответника думи и изрази. С тези изрази по недопустим начин се изразява подчертано неуважително отношение и се подронват авторитета и доверието не само към Районен съд – гр. Враца и към съдиите в него, но и към Окръжен съд – гр. Враца, Районна и Окръжна прокуратура – гр. Враца, и към съдебната институция.

Доколкото целите писмени изложения на ищеца съдържат множество крайно цинични и обидни думи, изрази и изречения конкретно към съдията – докладчик, към други магистрати от различни съдилища и прокуратури, както и че писмените изложения са адресирани и изпратени до множество други български и европейски държавни институции, т.е. станали са тяхно достояние, то съдът намира, че следва да наложи на ищеца глоба в размер на 200 лева.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 13546/07.10.2024 г., депозирана от С. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: ************** и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3181/2024 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.

НАЛАГА на основание чл. 89, т. 3, предл. първо вр. чл. 91, ал. 1 ГПК на С. Д.

Ч., ЕГН **********, с адрес: ***********************, ГЛОБА в размер на 200 лева /двеста лева/ за обида на съда заради съдържащите се в писмени изявления вх. № 13546/07.10.2024 г. и вх. № 14645/29.10.2024 г.обидни думи и изрази.

Разпореждането подлежи на обжалване В ЧАСТТА, с която прекратено производството по делото, с частна жалба пред Окръжен съд – гр. Враца в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

На основание чл. 92, ал. 1 ГПК срещу наложената глоба в едноседмичен срок от съобщението С. Ч. може да подаде молба до Районен съд – гр. Враца за отмяната й при наличие на уважителни причини.

Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.

3

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

4