Решение № 215 от 03.06.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 1339/2024
- Вид
- Решение № 215
- Подписан
- 03.06.2025
- В сила
- 03.06.2025
- Състав
- Венелин Иванов, Георги Ушев, Татяна Грозданова
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.2, б."а" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.150, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.150, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.18, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.86, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.8 · Наказателен кодекс
- чл.112 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.354, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.419, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.421, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.422, ал.1, т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.426 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 215 гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Венелин Иванов
Членове:
Георги Ушев
Татяна Грозданова при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Георги Ушев Наказателно дело за възобновяване № 20241000601339 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХХIIІ от НПК.
Образувано е по искане на М. А. Н. чрез адв. С. И. за възобновяване на НОХД № 11805/2023г. по описа на Софийски районен съд, НО, 110 състав, като се иска да се измени Присъда № 450, постановена на 18.10.2023г., потвърдена с Решение № 330 от 27.05.2024г. на Софийски Градски Съд, Х-ти въззивен състав, по ВНОХД № 20241100600578 по описа за 2024 година, като се приеме, че основанията за това са в полза на осъдения М. А. Н., да се преквалифицира деянието от такова по чл.150, ал.3 от НК в по-леко наказуемо престъпление - по чл.150, ал.1, НК, както и намаляване на наказанието, наложено за това деяние, а също и намаляване на наложеното наказание за извършеното престъпление по чл.152, ал.3, т.2, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 18, ал.1 от НК, както и редуциране на наложеното най-тежко общо наказание на осъдения Н.. В искането се твърди, че са налице основанията на 425, ал.1, т.4, вр. чл. 348, ал.1, т.1-3, НПК, като се излагат подробни съображения за това.
В съдебното заседание пред апелативния съд упълномощеният защитник на осъдения М. А. Н. - адв. С. И., поддържа искането за възобновяване на делото по изложените в него съображения, които преповтаря и в пледоарията.
Осъденият М. А. Н. се придържа към казаното от адвоката си, като 1 счита, че постановената присъда е несправедлива и моли наложеното му наказание да бъде намалено.
Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на направеното искане, тъй като според него не е допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и от двете съдебни инстанции, разгледали делото, като счита, че определеното от съдилищата наказание е справедливо.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в искането за възобновяване‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, в пределите на своята компетентност намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК. То е подадено от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок по чл.421, ал.3 НПК - искането е подадено в шестмесечния срок след датата на влизане в сила на решението на Софийски градски съд, като се иска възобновяване на акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1 НПК. В искането се излагат доводи в подкрепа на основания по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С Присъда № 450, постановена на 18.10.2023г. по НОХД № 11805/2023г. по описа на Софийски районен съд - НО - 110 състав, М. А. Н. е признат за ВИНОВЕН, в това, че:
1.На 21.06.2021 г. в гр. София, в непосредства близост до мост „Черковна“ и до ул.“Черковна“ № 28, е извършил действия с цел да възбуди и удоволетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст: В. Ч. Д. - родена на ******** г., като я хванал с ръка през раменете й, и я притискал силно към себе си и земна повърхност, след което започнал да мастурбира, движейки ръката си нагоре-надолу по ствола на пениса си и поискал от Д. да го хване за половия орган и да го накара да „свърши“ - да движи ръката си нагоре-надолу по ствола на пениса му докато еякулира, както и да постави половия си член в устата й, непосредствено след това я обърнал с гръб към себе си и я опипвал, стискайки я силно с ръка, в седалищната й област, откопчал и свалил дънките й, като деянието е извършено, чрез употреба на сила - М. Н. притискал силно Д. към себе си и земната повърхност, а при опит същата да се освободи от захвата му, 2 я дърпал в обратна посока и не й позволявал да се изправи, както и чрез употреба на заплашване - казвайки й да не вика, за да не я удари, като деянието представлява особено тежък случай, тъй като в следствие на упражнената спрямо Д. сила й е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в следното травматично увреждане: разкъсване на латералния мениск с оток на коляното на десния крак, което е довело до трайно затруднение на движение на десния долен крайник за период по-голям от 30 дни, поради което и на основание чл.150, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1, във вр. с чл.54, ал.1 от НК, го ОСЪЖДА н а наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ШЕСТ ГОДИНИ, което намалява с 1/3 и му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ С В О Б ОД А за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС .
2.На 21.06.2021 г. в гр. София, в непосредства близост до мост „Черковна“ и до ул. “Черковна“ № 28, е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол: В. Ч. Д., родена на ******** г., като я принудил към това със сила - притискал силно Д. към себе си и земната повърхност, а при опит същата да се освободи от захвата му, я дърпал в обратна посока и не й позволявал да се изправи, както и запушвал устата й с ръка, свалил дънките й до областта на колене, след което, докато се намирал плътно зад нея, със свалени панталони и еректирал пенис, започнал да сваля бельото й, като опитът останал недовършен поради независещи от дееца причини: В. Д. захапала ръката на Н., като по този начин освободила упражнявания захват спрямо нея, след което започнала да вика силно, и в следствие на упражнената спрямо Д. сила й била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в следното травматично увреждане: разкъсване на латералния мениск с оток на коляното на десния крак, което е довело до трайно затруднение на движение на десния долен крайник за период по-голям от 30 дни, поради което и на основание чл.152, ал.3, т.2, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1, във вр. с чл.54, ал.1 от НК, го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ДЕВЕТ ГОДИНИ, което намалява с 1/3 и му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС .
С присъдата съдът е определил на основание чл.23, ал.1 от НК, по отношение на подсъдимия М. А. Н. едно общо наказание, измежду 3 наложените му за всяко едно от двете престъпни деяния, предмет на настоящото наказателно производство, най-тежкото от тях, а именно: наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.
Съдът е приспаднал на основание чл.59, ал.1, т.1, във вр. с ал.2 от НК, при изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание времето, през което подсъдимият М. А. Н. е бил задържан по реда на ЗМВР - от 11:00 часа на 06.06.2023 г., за срок до 72 часа с постановление на СРП - до 07.06.2023 г., и по реда на НПК с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото наказателно производство - от 07.06.2023 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Съдът е постановил да се върнат на В. Ч. Д. приобщените по делото като веществени доказателства: 1 брой дънки и 1 брой черен потник, предадени с протокол за доброволно предаване от 21.06.2021 г., както и 1 брой мобилен телефон марка „Huawei” и 1 брой слушалки, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 21.06.2021 г., оставени на съхранение в 05 РУСДВР, като е отнел в полза на държавата на основание чл.112 от НПК приобщеното по делото като веществено доказателство: 1 брой ръчен часовник марка „Cafuer”, оставен на съхранение в 05 РУ-СДВР, по отношение на който не е установено на кого принадлежи в случай, че в едногодишен срок от завършване на наказателното производство не е потърсен.
Постановил е също приобщените по делото като веществени доказателства: натривка от бокална лигавица, иззета от Г. Г., запечатана с плик за биологични следи с №0032815 и СП 504 НЕКД-СДВР, и оптични носители, запечатани с картон серия А0523048 и СП - да останат по делото за срока на неговото съхранение.
Осъдил е, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия М. А. Н. да заплати направените разноски на досъдебното производство в общ размер на 2534 лева в полза на държавата по сметка на СДВР, както и направените разноски от частния обвинител В. Ч. Д. в размер на 2000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото наказателно производство.
С решение № 330 от 27.05.2024г., Софийски Градски Съд, Х-ти въззивен състав, по ВНОХД № 20241100600578 по описа за 2024 година е потвърдил 4 изцяло първоинстанционната присъда.
В искането за възобновяване се сочат основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК, вр.чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК - неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.
Настоящият съдебен състав намира, че доводите в полза на сочените основания за възобновяване не могат да бъдат споделени.
Присъдата на Софийски районен съд и решението Софийски градски съд не страдат от процесуалните пороци, изтъкнати в искането за възобновяване. Тези два акта подлежат на проверка по реда на Глава 33 НПК по извънредния способ за проверка на влезлите в сила съдебни актове. Този способ цели зачитане на стабилитета на влезлия в сила съдебен акт, като единствено на установените в чл.348, ал.1 НПК конкретни основания, може да бъде преразгледан този стабилитет.
Двата проверявани акта са мотивирани в съответствие с изискванията на закона, като са изложени логични съображения, за да се приеме наличието на извършени престъпления от осъдения М. А. Н.. Инстанционните съдилища са положили необходимите усилия да изяснят фактите по делото.
Претендираното в искането за възобновяване съществено процесуално нарушение се състои в това, че според искателя второстепенният съд, който е проверил правилността на невлязлата в сила присъда, не е извършил собствен анализ на доказателствените източници и не е защитил в достатъчна степен заключенията си по фактите и по приложимото право. Акцентира се на обстоятелството, че въззивната инстанция не е обсъдила в мотивите си направените възражения с въззивната жалба, относно твърденията на осъдения и на защитата, че към датата на инкриминираните деяние е настъпила реабилитация за предходни осъждания. Изтъква се, че липсата на мотиви, касаещи което и да било възражение, направено с жалбата, винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което нарушава правото на защита на осъденото лице.
САС не споделя аргументите, изложени в искането за възобновяване, тъй като съдилищата, разгледали процесния случай в своите актове са изложили подробни и задълбочени мотиви относно всички обстоятелства, касаещи предмета на делото, включително време, място и начин на извършване на престъплението. В този смисъл мотивите им са пълни и ясни, а събраните доказателствени материали са обсъдени 5 подробно и обективно.
Доказателствената дейност на инстанционните съдилища е довела до изпълнение на техните задължения по чл.13 НПК - разкриване на обективната истина.
В актовете са намерили ясен отговор всички изтъкнати аргументи срещу присъдата на първата инстанция и по този начин липсва съществено процесуално нарушение, както при постановяване на присъдата на първата инстанция, така и при изготвянето на решението на въззивния съд.
Що се отнася до възражението, свързано със съдебното минало на М.
Н., следва да се подчертае, че първостепенният съд обстойно е разгледал в мотивите си този въпрос, като правилно е приел, че съгласно данните в справката м у за съдимост, Н. има две преходни осъждания - по НОХД № 13350/2011 г. по описа на СРС и по НОХД № 4730/2018 г. по описа на СРС. По първото наказателно производство е настъпила реабилитация по право на основание чл.чл.86, ал.1, т.2 от НК, тъй като наложеното му наказание пробация е изтърпяно на 07.08.2012г., съгласно данните в справката от ГДИН, към МП, и в продължение на три години от изтърпяване му - до 07.08.2015 г. включително, Н. не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. По второто наказателно производство е осъден за извършено на 04.08.2018г. престъпление грабеж по НОХД № 4730/2018 г. по описа на СРС, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване.
Разпечатката съдържа 34 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c4503f40-ff50-4a5d-934d-83de30581636