Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18397 от 14.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 18556/2024
Вид
Решение № 18397
Подписан
14.10.2025
Състав
СТАНИМИР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 18397 гр. *******, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ********* при участието на секретаря *********** като разгледа докладваното от ********* Гражданско дело № 20241110118556 по описа за 2024 година

Искът е с правно основание чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

И щ е ц а ***********, със седалище и адрес на управление **************, представляван от ********* – изпълнителни директори, чрез процесуалния си представител адв. А. Б. от ДАК, със съдебен адрес ************, твърди в исковата си молба, че за него е налице правен интерес да поиска ответникът да му заплати посочените в същата суми вследствие случило се ПТП, на 09.06.2023 г. в гр. *******, в кръговото кръстовище на ********* участието на МПС, застраховани при ищеца и ответника. В съдебно заседание искът се поддържа, претендират се направените по делото разноски.

Ответника ******** със седалище и адрес на управление гр.

*******, ********** представляван от ********** – изпълнителни директори, чрез процесуалния си представител ******** юрисконсулт, в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор до съда, в който оспорва предявените искове, и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли, претендират се направените по делото разноски.

1

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1. Отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства: Доколкото между страните по делото не съществува спор, то с протоколно определение от 20.09.2024 г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства следните факти от обективната действителност, представляващи част от фактическия състав на регресния иск по чл. 411 от КЗ:

Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Каско +" относно лек автомобил марка/модел ********** с ищцовото дружество. наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" относно лек автомобил марка/модел ************** с ответното дружество. изплащане от страна на ищеца на сумата в размер на 6 007, 22 лева на сервиза, извършил ремонта на автомобила и начисляване на сумата в размер на 15 лева ликвидационни разноски, които са в обичайния определян размер. изпращане от страна на ищеца и получаване от страна на ответника на регресна покана за сумата в размер на 6 022, 22 лева.

2. По отношение на механизма на ПТП, причинно-следствената връзка и стойността на щетите: По отношение на тези въпроси съдът напълно кредитира отговорите, които са дадени от приетата като доказателство по делото САТЕ, както и приобщените по делото писмени и гласни доказателства

–

Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, съставен от двамата водачи, и разпитаните по делото свидетели И. Д. И., водач на лек автомобил марка/модел ************** и В. Ч. С., водач на лек автомобил марка/модел **********.

Съдът няма да възпроизвежда в съдебния акт свидетелските показяния, доколкото те се намират така или иначе в кориците по делото, и са обективирани, както следва – тези на свидетеля И. Д. И. в протокола от проведеното открито съдебно заседание на 20.09.2024 г., и на свидетеля В. Ч.

С. в протокола от проведеното открито съдебно заседание на 29.11.2024 г., като счита същите за достатъчно ясни и логични, и че същите изясняват фактическата обстановка. Въз основа на така изброените доказателства съдът 2 възприема следния механизъм на ПТП – на 09.06.2023 г., около 08.10 часа, в светлата част на денонощието, в гр. *******, в кръговото кръстовище на ул.

„*********, водача на лек автомобил марка/модел ************** И. Д. И. не спазвайки чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДвП, предприема маневра преминаване в друга пътна лента, без да се убеди, че няма да създаде опасност за учаастниците в движението, като предизвиква ПТП с матерални щети. Вещото лице дава заключение, че виновният водач е имал теоретичната възможност да предотврати ПТП, ако беше осигурил предимството на движещия се съседната лява лента лек автомобил марка/модел **********. Вещото лице дава заключение, че имуществените увреждания, нанесени на лек автомобил марка/модел ********** се намират в пряка причинно-следствена връзка с описаното в Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, съставен на 09.06.2023 г. от двамата водачи, участвали в ПТП – И. Д. И. и В. Ч. С., и възлизат на сумата в размер на 6 007, 22 лева. В Двустранния констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, съставен на 09.06.2023 г., изрично водача на лек автомобил марка/модел ************** И. Д. И. е признал вината си, което не оспорва в съдебното заседание на 20.09.2024 г., когато е бил разпитан.

При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:

А. По отношение на иска за главницата: С плащането на обезщетението по чл. 410 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите като процесния, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се презумира до доказване на противното.

3

Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си – безспорни са договорът за застраховка с ощетеният собственик на МПС, по силата на който се е задължил срещу застрахователна премия да носи риска от повреждане на автомобила му от ПТП; застрахователният договор между причинителя на ведите и ответника, по силата на който последният носи риска от ангажиране на гражданската му отговорност; действителния размер на причинените вреди; обезщетяването на застрахования при ищеца водач на МПС чрез извършване на ремонт в сервиз на стойност обявената сума, както и осъществяването на процесното ПТП и неговия механизъм. От допуснатата и приета САТЕ, която дава изчерпателни отговори на въпросите, поставени в нея се установяват механизма на настъпване на произшествието, и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и щетите по пострадалото МПС. Стойността на щетата възлиза на 6 007, 22 лева, която сума е необходима за възстановяване на автомобила, като върху същата са начислени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, който е към минималния за начисляваните в такива случаи. Съгласно разпоредбата на чл.

45 от ЗЗД при гражданския деликт вината се предполага, поради което съдът счита, че искът се доказа по основание и размер. Съгласно разпоредбите на КЗ застрахователят по задължителна застраховка „гражданска отговорност” отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора. Иска е предявен за сумата в размер на 1 000 лева, като частичен иск от 6 022, 22 лева, и до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция ищеца не е направил искане за изменение на размера на иска, поради което и същия следва да бъде уважин за този размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.04.2024 г. до изплащане на вземането.

Б. По отношение на разноските: С оглед изхода на делото право на присъждане на разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК има ищеца, като същите следва да бъдат съобразени с представения списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 1 355 лева, от които държавна такса в размер на 50 лева, депозит за САТЕ в размер на 800 лева, депозит за призоваване на свидетел в размер на 20 лева, държавна такса за съдебно удостоверение в размер на 5 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

4

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ******** със седалище и адрес на управление гр. *******, ********** представляван от ********** – изпълнителни директори, да заплати на ***********, със седалище и адрес на управление **************, представляван от ********* – изпълнителни директори, сумата в размер на 1 000 /хиляда/ лева, представляваща частичен иск от сума в размер на 6 022, 22 лева, представляваща главница – невъзстановено от ответника застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на осн. чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, вследствие случило се ПТП, на 09.06.2023 г. в гр. *******, в кръговото кръстовище на ********* участието на МПС, застраховани при ищеца и ответника, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 02.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 1 355 /хиляда триста петдесет и пет/ л е в а , представляваща направените по делото разноски, както следва – държавна такса в размер на 50 лева, депозит за САТЕ в размер на 800 лева, депозит за призоваване на свидетел в размер на 20 лева, държавна такса за съдебно удостоверение в размер на 5 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5