Определение № 298 от 04.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 233/2026
- Вид
- Определение № 298
- Подписан
- 04.08.2026
- В сила
- 04.08.2026
- Състав
- СЛАВКА ДИМИТРОВА, ИВА ДИМОВА, МАЯ ПЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.198 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.199 ал.1 т.4 · Наказателен кодекс
- чл.20 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.29 ал.1 б."б" · Наказателен кодекс
- чл.219 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.55 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 298 гр. Велико Търново, 04.08.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СЛАВКА Д.А
Членове:
МАЯ ПЕЕВА
ИВА ДИМОВА като разгледа докладваното от СЛАВКА Д.А Въззивно частно наказателно дело № 20264000600233 по описа за 2026 година
Производството е по реда на Глава XXII от НПК.
С протоколно определение от
22.07.2026г.,постановено по
НОХД№171/26г. по описа на Окръжен съд–Габрово,при проведеното разпоредително заседание, съдът е оставил без уважение искането на адв.Р.
Б.,защитник на подсъдимия С. А. М.,за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на досъдебното производство,поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Срещу този съдебен акт е постъпила частна жалба от адв.Б., в която се правят оплаквания за неговата незаконосъобразност и неправилност.Излагат се съображения, че не са спазени сроковете за призоваване на подсъдимия М. за привличането му в качеството на обвиняем и по този начин същият е бил лишен от възможността на организира защитата си, да си упълномощи сам защитник, който да присъства при извършването на това процесуално следствено действие, с което се претендира,че му е нарушено правото на защита.Правят се оплаквания, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК защото в него не се съдържат всички елементи формиращи обективната и субективната страна на престъплението,за което подсъдимият е предаден на съд.Твърди се,че липсват фактически твърдения за това как всеки един от подсъдимите 1 подпомага дейността на другия за постигането на крайния престъпен резултат.Правят се оплаквания, че не е описано точно кой от подсъдимите е осъществил действия по сломяване на съпротивата на пострадалия като по недопустим начин е изложено, че и двамата са осъществили едни и същи действия.Навежда се и липса на фактология във връзка с намерението за противозаконно присвояване, какво е било разпоредителното действие с инкриминираната сума и в кой момент е било взето решението от двамата да извършат деянието. Прави се искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен,като въззивният съд прекрати съдебното производство по делото и го върне на прокурора за отстраняване на посочените процесуални нарушения.
Великотърновският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства,обсъди доводите в частната жалба,намира същата за процесуално допустима и подадена в срок, а по съществото си за неоснователна, по следните съображения:
Съдебното производство по НОХД№171/26г. по описа на ОС-Габрово е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимите И. П. Х. и С. А. М. за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“б“ вр. чл.20 ал.2 от НК.
Правилно и законосъобразно окръжният съд е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство по делото на основание чл.248 ал.1 т.3 от НПК и връщането му на прокурора.
От събраните по делото доказателства е видно, че с разпореждане на наблюдаващия делото прокурор от ОП-Габрово от 11.03.2026г. е било разпоредено подсъдимият М. да бъде конвоиран от Затвора –Ловеч,където е изтърпявал наказание лишаване от свобода, в следствения арест при ОСИН – Велико Търново за привличането му в качеството на обвиняем.Правилно окръжният съд е приел, че това разпореждане е от 11.03.2026г., а подсъдимият е бил привлечен в качеството на обвиняем на 19.03.2026г. и няма данни кога му е съобщено и дали му е разяснено правото сам да си упълномощи защитник.От друга страна към този момент М. е изтърпявал наказание 2 лишаване от свобода и защитата му, съгласно разпоредбата на чл.94 ал.1 т.6 от НПК, е била задължителна, което е наложило да му бъде назначен служебен защитник в лицето на адв.И. С.. Процесуалното право по чл.55 от НПК на подсъдимия сам да си упълномощи защитник му е било разяснено при привличането му в качеството на обвиняем на 19.03.2026г. и при проведеният разпит същият изрично е заявил, че разбира в какво е обвинен,запознат е с правото си на адвокатска защита, явява се със служебния си защитник и желае предявяването на разследването да бъде извършено само на адв.С..Подсъдимият е упълномощил адв.Б. на 13.04.2026г., същият е участвал при предявяване на материалите на досъдебното производство,запознал се е със събраните по делото доказателства и не е направил искания за събиране на други доказателства и за разпит на обвиняемия в присъствието на вече упълномощения защитник.При това положение законосъобразно първият съд е приел, че дори и да не е спазен предвидения в чл.219 от НПК тридневен срок,посоченото нарушение не е съществено в конкретния случай и не е довело до ограничаване на правото на подсъдимия да даде обяснения по повдигнатото му обвинение в присъствието на упълномощен от него защитник.
Неоснователни са и доводите в частната жалба, че обвинителният акт страда от съществени непълноти отнасящи се до съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в него.В обстоятелствената част на обвинителния акт са описани всички релевантни фактически обстоятелства на обвинението и участието на подсъдимия М. в него и основополагащото му право да научи в какво е обвинен и да подготви защитата си съобразно това не е нарушено.Описани са обстоятелствата на обвинението, измежду които мястото, времето и начина на извършване на деянието и участието на обвиняемия в него.Посочено е,че двамата подсъдими Х. и М. взели решение да отнемат паричната сума от пострадалия,която видели в джоба на блузата, с която бил облечен.Успели да влязат след него във входа на жилищния блок,двамата го нападнали,блъснали го и той паднал на пода, където бил притиснат, за да не оказва съпротива.Посочено е,че обвиняемият Х. притискайки го към пода успял да достигне до джоба му и да вземе намиращите се там пари, които подал на обвиняемия М., след което двамата побягнали.Описано е,че по-късно същия ден двамата обвиняеми се срещнали в казино в гр.Севлиево, където се разпоредили с отнетата от пострадалия 3 парична сума.В тази връзка правилно окръжният съд е приел,че в обвинителния акт прокурорът е изложил фактическите обстоятелства на обвинението и участието на подсъдимите в него като са описани действията реализирани съвместно от двамата,които според прокурора изпълват изпълнителното деяние на престъпление грабеж с употреба на сила.Според описаните факти на обвинението двамата подсъдими едновременно са реализирали с едни и същи действия изпълнителното деяние на престъплението грабеж.Няма неяснота в обвинителната теза, че са действали в съучастие като извършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК.Престъплението,за което са предадени на съд от фактическа страна е описано с всичките му обективни и субективни признаци, очертан е ясно предметът на доказване и рамката на обвинителната теза така, че предаденото на съд лице да може да организира адекватно защитата си съобразно това.В обвинителния акт са изложени и твърдения в кой момент, според обвинителя, е било взето престъпното решение от подсъдимите, още повече,че в конкретния случай не се твърди,престъплението да е осъществено след предварителен сговор по между им.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав намира атакуваното определение за законосъобразно,правилно и обосновано, което налага да бъде потвърдено.Обвинителният акт в този си вид отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК и на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 от НПК, които да са накърнили правото на защита на подсъдимия и да са основание за връщане на делото на прокурора.
По изложените съображения
Великотърновският апелативен съд и на основание чл.345 от
НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 22.07.2026г. постановено по НОХД№171/26г. по описа на Окръжен съд –Габрово, с което е оставено без уважение искането на адв.Б., защитник на подсъдимия С. А. М., за 4 прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на Окръжна прокуратура – Габрово, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5