Решение № 176 от 15.05.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. гр.Велинград, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-П. при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-П. Гражданско дело № 20255210101069 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба вх. № 8169/03.12.2025 г. на Н. В. Ц. против Община Велинград, с която са предявени иск с правно основание по чл. 31, ал. 2 от ЗС, за осъждане на ответника да заплати на ищеца заплати сумата от 650 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 2/3 идеални части от парцел № 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен план на гр. Велинград, който имот е идентичен с имот пл. № 7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план па града, за периода от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата 259,62 лева, представляваща обезщетение за забава, за периода от 02.12.2022 г. до 02.12.2025 г.

Твърди се, че с влязло в сила решение на Окръжен съд Пазарджик от 14.06.2001 г., по гр. д. № 633, по описа на съда за 2001 г. наследодателката на ищеца и негова майка Стефка Николова Мандова е призната за съсобственик на 2/3 идеална част от имот, възстановен по силата на ЗВСОНИ, намиращ се в гр. Велинград и представляващ парцел № 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен план на гр. Велинград, който имот е идентичен с имот пл. № 7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на града, а останалата1/3 идеална част от него принадлежи на ответника.

Твърди се, че тази част от процесния имот попада в двора на Основно училище „Георги Бенковски“, като от момента на възстановяване на собствеността до настоящия той се ползва от него, тъй като ответникът му го е предоставил. Поддържа се, че по този начин Община Велинград е лишила 1 наследодателката му от възможността свободно да използва собствеността си, поради което на основание чл.31, ал.2 от ЗС й дължи обезщетение. Поддържа, че ответникът многократно е канен да заплати обезщетение за ползването на имота, но такова не е получавано. Излага, че наследодателката му подала искова молба (служеща и като покана за изпълнение) за заплащане на обезщетение за ползването на имота, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за период до 16.07.2003 г.. С влязло в сила решение на ВКС № 14/07 от 27.02.2007 г., на IVa отделение, по гр. д. № 2776 по описа за 2005 г., ответникът е осъден да заплати претендираното обезщетение за лишаването от ползата на съсобствения имот за съответния период. Твърди се, че и след това ответникът продължил да отказва да заплаща обезщетение, поради което отново бил предявен иск, по който с Решение № 104/17.06.2013 г., по гр.д. № 1715, по описа на ВКС за 2011 г. искът й бил уважен. Впоследствие между страните били водени още множество дела, по които исковете били уважени, въпреки това ответникът продължавал да не плаща обезщетение. Претендира разноски. Представя писмени доказателства.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК подава отговор на исковата молба, чрез адв. С. М.. Изразява становище, че няма пасивна процесуална легитимация да отговаря по иска. Твърди, че в процесния имот се намира сградата на Основно училище „Георги Бенковски” гр. Велинград, което се представлява от Директора А. С. и е самостоятелен правен субект, регистриран по Закон за предучилищното и училищното образование и може да отговаря пряко по искове по съдебни дела. Твърди, че училището не е общинско учебно заведение, а е финансирано чрез принципа на държавната делегирана дейност. Община Велинград нямала никакви ангажименти към училището, понеже то не представлявало част от структурата на общинските училища и детски градини. Алтернативно оспорва иска изцяло като неоснователен.

Сочи, че не са налице основанията на чл. 31 ал. 2 ЗС, тъй като имотът не се ползва лично от Община Велинград, както и по отношение на последната няма отправена писмена покана или писмено поискване. Излага, че посочената и представена като приложение искова молба от 21.07.2003 г. не може да се приеме, че има функцията на покана по смисъла на чл. 31 ал. 2 ЗС, тъй като в нея не са обективирани искания към Община Велинград. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като счита, че в конкретния случай приложима е нормата на чл. 111 б. „В” ЗЗД. Оспорва иска по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 250.57 лв. като мораторна/наказателна лихва за периода от 02.12.2022 г. до 02.12.2025 г. Сочи, че не дължи плащане и на мораторна/наказателна лихва от датата за забавяне, която е определена от ищеца, понеже не е настъпил падежа на заплащане, т.к. не е налице изрична покана от ищеца за заплащането на сумите. Твърди, че дължи лихвата от датата на връчването на преписа от исковата молба на ищеца.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, 2 преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че страните са съсобственици на имот с пл. № 7696, от кв.424, по КРП на гр. Велинград от 2004г. при квоти 2/3 ид. части за ищеца и 1/3 ид. част за ответника. Съсобствеността е възникнала, след като с влязло в сила Решение от 14.06.2001 г. по гр. дело № 633/2001г. на Окръжен съд Пазарджик наследодателката на ищеца и негова майка Стефка Николова Мандова /починала на 30.04.2021г./ е призната, на осн. чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, за собственик на 2/3 ид. части от парцел II-2480 в кв. 424 по РП на гр. Велинград от 1983г. и Община Велинград е осъдена да предаде владението на имота.

Ищецът е единствен наследник по закон на С.М.

От показанията на св. С., съдът намира за установено, че училище „Георги Бенковски“ се помещава в имота. Вратите на двора на училището били отворени във всеки един момент. Ползването му с тази цел, а именно за училище, било предоставено безвъзмездно от Община Велинград, във връзка с решение в този смисъл.

От приетата по делото и неоспорена от страните ССЕ, която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна, се установява, че месечната наемна цена за периода от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г. за процесният имот възлиза на 654 лв. /0,50 лв. за ползване на кв. метър и квадратура за 2/3 ид.части от имота/, а размерът на мораторната лихва върху така изчисленият месечен наем за периода от 02.12.2022 г. до 02.12.2025 г. възлиза на 259,62 лв.

С оглед на горните фактически изводи, съдът намира от правна страна следното:

Хипотезата на чл. 31, ал. 2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване. Приложима е в отношенията между съсобственици по повод ползването на обща вещ. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Препятстването от страна на ползващия съсобственик, макар и по силата на правомерно поведение, на възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ, нарушава забраната по ал.1 да не се пречи и поражда установеното в ал. 2 на чл.31 от ЗС право на обезщетение. То е средството за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците. Поради това, че не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността, съсобственикът има право на парично обезщетение.

Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от 3 възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.

Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. В случая предлагането на срещи от страна на Община Велинград, респективно получаване на други имущества от съсобственика, не се равнява на предоставен достъп, тъй като се предлага нещо различно от първоначално дължимото. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.

Лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато неползващият съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това, лично или чрез друго лице продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои потребности, без да зачита конкурентните права на другия съсобственик; той или друго определено от него лице не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея/например като държи ключа/; ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ /този смисъл ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. дело № 7 по описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС/. В настоящият случай съдът счита, че ОУ „Георги Бенковски“ гр.

Велинград упражнява фактическа власт върху имота, но на правно основание, а именно, за задоволяване на образователни потребности на обществото в Община Велинград. Т. е. училището ползва вещта, защото така е определено от ответника Община Велинград.

В този смисъл неоснователно е възражението, че ответникът не е предоставил имота за ползване на училището, тъй като, доколкото имотът попада в двор на общинско училище и продължава да се ползва от него, то 4 ответникът е допуснал трето за собствеността лице да ползва общата вещ.

Ответникът ползва имота в обем надвишаващ правата му.

Наследодателката на ищеца е отправила писмена покана до другия съсобственик, обективирана в искова молба до ОС Пазарджик от 21.07.2003 година, в която изрично претендира обезщетение за ползване на имота.

Съгласно съдебната практика настоящата подадена искова молба, обективираща искане за заплащане на обезщетение, също се счита за покана.

Не се установи, че ответникът е предоставил имота за ползване на ищеца съобразно притежаваните от него права до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция. Както вече се спомена поканите до майката на Ц. за замяна с друг имот или за делбата му не съдържат волеизявление за предоставяне реалното ползване на имота.

При така установеното от фактическа страна и предвид изложените правни съображения, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.

31, ал. 2 от ЗС- за заплащане на обезщетение в размер на по 650 лв., за това, че съсобственият имот се ползва само от единия от съсобствениците е основателен и доколкото не е налице изменение на иска чрез увеличаване размера му, то съдът е обвързан от диспозитивното начало.

Съдът намира направеното възражение за погасяване на задължението по давност за неоснователно. Вземането не е периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Това, че ищецът претендира плащане на обезщетението всеки месец по отделно, в никой случай не променя неговия характер, а именно обезщетяване за ползване на имот за един цял минал период, поради което и се погасява с общия петгодишен давностен срок.