Решение № 489 от 01.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. София, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20231100901078 по описа за 2023 година

В исковата молба се излагат твърдения за сключен на основание чл. 318а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България между Министерството на отбраната и „К.Г.“ООД Договор № ВИ-66-11/21.06.2019 г. за наем на части от имоти – публична държавна собственост с идентификатори № № ***, ***, ***, *** и ***, и имоти частна държавна собственост с идентификатори № *** и № ***, находящи се в землището на гр.

Черноморец, с размер на наетата площ от 1 575 кв.м. и части от сграда с идентификатор № *** с площ от 70 кв.м. и сграда с идентификатор № *** с площ от 30 кв.м., срещу заплащането на наемна цена от 2168.13 лв. на месец, без ДДС, със срок на договора от 3 месеца, считано от датата на предаването на имотите, удостоверено в Приемо-предавателен протокол от 25.06.2019 г. Предаването на имотите при изтичане срока на договора е удостоверено в Приемо-предавателен протокол от 25.09.2019 г., в който е отбелязано, че изградените от наемателя в тях временни постройки и съоръжения не са премахнати. В тази връзка до дружеството наемател е изпратено Писмо с рег. № 11-00-306/12.11.2019 г., с което същото е уведомено, че следва да премахне всички временни постройки и съоръжения, което последното не е сторило, като е продължило да ползва имотите през периода 25.09.2019 г. – 10.07.2020 г. на отпаднало правно основание и след изричното противопоставяне от страна на наемодателя. Сочи, че за същите имоти между страните е сключен Договор за наем № ВИ-54-19/09.07.2020 г. за срок от три месеца при месечна наемна цена от 4 392 лв. Предаването на имотите е извършено с Приемопредавателен протокол от 10.07.2020 г., в който е отбелязано находящи се в имотите съоръжения и постройки, които не са обект на договора. Същите не са премахнати след изтичане срока на договора, като дружеството е продължило ползването на имотите в периода след това, което се установява от Констативен протокол от 27.05.2021 г., от 29.06.2021 г. и от 30.07.2021 г. С Писмо рег. № 07-04-44/03.08.2021 г. и на електронния му адрес дружеството е уведомено, че ползва имотите на отпаднало правно основание, като е поканено да ги освободи в 7-дневен срок, както и да заплати на МО сума в размер на 148 409.62 лв. – дължимо обезщетение за ползването на имотите на 1 отпаднало основание, която не е изплатена. Ищецът твърди, че общият размер на обезщетението за ползването на имота на отпаднало правно основание по Договор № ВИ-66-11/21.06.2019 г. за периода от 26.09.2019 г. – 10.07.2020 г. възлиза на 49 390.69 лв. с ДДС, а мораторната лихва, определена помесечно върху главницата за периода от 27.10.2019г до 25.01.2022 г. възлиза на 9 505.73 лв. Според изложеното от ищеца общият размер на обезщетението за ползването на имота на отпаднало правно основание по Договор № ВИ-54-19/09.07.2020 г. за периода от 13.10.2020 г. – 24.09.2021 г. възлиза на 120096 лв. с ДДС, като с оглед извършено частично плащане е останал непогасен остатък за периода 13.10.2020 г. – 24.09.2021 г. в размер на сумата от 93 269.42 лв. с ДДС. Мораторната лихва, определена помесечно върху главницата за периода от 14.11.2020 г. до 25.01.2022 г. възлиза на 7 074.53 лв . Ищецът сочи, че ответникът е извършил частично плащане в размер на сумата от 8 695.15 лв. за м. 04 – м. 08.2021 г. и гаранция за изпълнение в размер на 1000 лв., при което е погасено частично задължението за обезщетение в периода на ползване на имотите извън действието но договорите за наем, при което остатъкът на непогасеното задължение е от 132 964.96 лв., а дължимата лихва за посочените по-горе периоди твърди, че възлиза на 16 580 лв.

Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 49 390.69 лв. с ДДС – главница за обезщетение за ползването на имотите след изтичането на наемния срок и въпреки противопоставянето на наемодателя по сключен между страните Договор № ВИ-66-11/21.06.2019г. за периода от 26.09.2019 г. до 10.07.2020 г., вкл., и сумата от 93 269.42 лв. с ДДС - главница за обезщетение за ползването на имотите след изтичането на наемния срок и въпреки противопоставянето на наемодателя по сключен между страните Договор № ВИ-54-19/09.07.2020 г. за периода от 13.10.2020 г. до 24.09.2021 г., вкл., както и законна лихва за забава върху главниците, съответно в размер на 9 505.73 лв. за периода 13.10.2019 г. – 24.09.2021 г. и в размер на 7 074.53 лв. за периода 14.11.2020 г. – 25.01.2022 г. Претендира и законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това срок, в който ответникът оспорва предявените срещу него искове по основание и размер, както и част от изложените от ищеца твърдения. Не оспорва наличието на валидно сключени договори за наем между страните според твърденията в исковата молба, както и относно предмета по тях, срока им на действие, като от своя страна твърди, че след изтичането му е предал обратно имотите на наемодателя, като не са налице непогасени задължения на наемателя. Твърди, че договорите за наем са били необходими за изпълнение на сключения между ответното дружество и Държавата Договор № РД-02-28-4/20.04.2015 г. за отдаване под наем на морски плаж „Червенка“ и по силата на който дружеството е имало задължение да осигури за своя сметка техническо оборудване, преместваеми обекти за задължителни дейности по ЗУЧК по осигуряване на водно спасяване, здравно и медицинско обслужване; санитарнохигиенно поддържане, като в това число почистване, душове, тоалетни, съблекални и др., което наложило поставянето в имотите на преместваемите обекти и съоръжения и свързването им с техническата инфраструктура, което от своя страна било невъзможно без сключване на договорите за наем. В тази връзка не оспорва изграждането на постройките и съоръженията, като излага доводи, че като подобрения в имотите същите остават в собственост на наемодателя, като в договорите не е предвидено задължението на наемателя да ги премахне. За това ищецът бил уведомен в кореспонденцията между тях, като са посочили, че сезонното ползване на имотите създава значителни затруднения и финансови загуби за наемателя при необходимост да премахва изграденото и в каквато връзка ответникът е отправил предложение за сключването на договора за по-дълъг срок. В отговор ищецът е уведомил за предстоящо провеждане на публичен търг с такъв предмет, като в периода до тогава ответникът ще дължи заплащане на обезщетение за ползването на имотите. Твърди, че 2 с оглед намерението си да бъде коректен наемател, е извършил частично плащане по претендираните от ищеца суми, а именно сочените като дължими такива в писмата от ищеца, включително и Писмо рег. № 21-38-166/20.04.2021 г., като изненадващо в Писмо рег. № 07-04-44/03.08.2021 г. на МО била посочена сума в претендирания размер. Счита за необосновано начисляването на обезщетение в двоен размер над наемната цена, като оспорва същото по размер. Оспорва изрично твърдението, че е ползвател на имотите след изричното противопоставяне от страна на ищеца. Твърди, че гаранцията за изпълнение му е върната от ищеца, което води до извода за съгласието му с факта на изпълнение на задълженията по договора от ответника.

Оспорва предявените искове за мораторна лихва, с оглед неоснователност на главния иск.

По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения за това срок, в която ищецът поддържа първоначално изложените от него твърдения и доводи по основателността на предявените искове, като оспорва изложените от ответника такива.

В тази връзка оспорва изградените в имотите постройки и съоръжения да са подобрения по смисъла на чл. 22 от процесните договори, доколкото същите могат да бъдат отделени и преместени без имотите да бъдат увредени, като освен това същите не са довели до увеличаване стойността на имотите.

По делото е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба, в който ответникът оспорва изложените в нея доводи от ищеца. Поддържа, че относно премахването на подобренията следва да бъде взето предвид и тяхното увреждане при това, както и изграждането им за облагородяване на имотите на наемодателя.

Предявени са от между Министерството на отбраната чрез министъра на отбраната против „К.Г.“ЕООД осъдителни искове с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Договор за наем № ВИ-66-11 от 21.06.2019г., същият е бил сключен на основание чл. 318а, ал. 5 във вр. ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България, между Министерство на отбраната – в качеството му на наемодател и „К.Г.“ЕООД – в качеството му на наемател, с предмет на договора – предоставяне за временно и възмездно ползване на части от публична държавна собственост с идентификатори № № ***, ***, ***, *** и

***, и имоти частна държавна собственост с идентификатори № *** и № ***, находящи се в землището на гр. Черноморец, м. Червенка, Община Созопол, Област Бургас, с обща наемна площ от 1 575 кв.м. и части от сграда с идентификатор № *** с площ от 70 кв.м. и сграда с идентификатор № *** с площ от 30 кв.м. за осъществяване на дейности на морския плаж „Червенка“ във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗУЧК, съгласно Приложение № 1 към договора.

В чл. 2 от договора е предвиден срокът му на действие от 3 месеца, считано от датата на протокола по чл. 5, ал. 2 срещу заплащането на наемна цена за целия срок от 6 504.39 лв., без ДДС, платима в до 2 работни дни от подписване на договора. В чл. 4 от договора е предвидено внасянето на гаранционна вноска от 1000 лв., без ДДС, с валидност до изтичане срока му на действие, която обезпечава изпълнението му. В чл.

22 от договора е предвидено, че направените подобрения в имота, след прекратяване на договора остават в собственост на наемодателя и той не дължи заплащането им.

По делото е представен Приемо-предавателен протокол за въвод във владение от 25.06.2019 г., подписан от страните на основание чл. 5 от Договора за наем № ВИ-6611 от 21.06.2019г. и неразделна част от него и в който е отразено предаването на имотите – обект на договора за наем, като не са вписани забележки от страна на наемателя относно състоянието им. В протокола страните са постигнали съгласие, че датата на подписването му съвпада с датата на влизане в сила на договора за наем.

3

Представен е и Приемо-предавателен протокол от 25.09.2019 г., подписан от страните на основание чл. 21 от Договора за наем № ВИ-66-11 от 21.06.2019г. и неразделна част от него и в който е отразено в графа „забележки“, че към датата на приемане на имотите всички временни постройки и съоръжения не са демонтирани и са на територията на гореописаните имоти. От името на Министерството на отбраната протоколът е подписан от комисия в състав – трима експерти в отдел „Регионална инфраструктура на отбраната“ – Варна. Отбелязано е, че имотът е ползван по предназначение за срока на договора и с грижата на добрия стопанин, като няма вреди и липси, като сграда с идентификатор № *** с площ от 70 кв.м. и сграда с идентификатор № *** с площ от 30 кв.м. са заключени и зазимени, което е условие за извършване финализиране договора за наем.

В разменена между страните кореспонденция с Писмо рег. № 11-00306/12.11.2020 г. е направена констатация, че в подписания между страните приемопредавателен протокол за предаване/приемане на имотите – обект на договора за наем, се съдържат предписания за демонтиране, премахване в най-кратък срок на всички временни постройки и съоръжения, което не е сторено, като при извършен оглед на 28.10.2020 г. от служител от отдел „Регионална инфраструктура на отбраната – Варна“ е установено, че същите все още са на терен. Отправена е покана за демонтиране и премахване на постройките в спешен порядък.