Решение № 147 от 17.03.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 1087/2025
- Вид
- Решение № 147
- Подписан
- 17.03.2026
- В сила
- 17.03.2026
- Състав
- Спас Иванчев, Виолета Магдалинчева, Светла Букова
Цитирани разпоредби
- чл. 354а, ал. 3, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 354в, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 85 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 346, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 347, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 2, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 43, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 147 гр. София, 17.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Спас Иванчев
Членове:
Светла Букова
Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора К. Н. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002201087 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.
Образувано е по касационна жалба и допълнение към нея на а. П. – упълномощен защитник на В. Г. В., против въззивна присъда №32/08.07.2025 г. по в.н.о.х.д. № 112/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен в частта й, в която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
354в, ал. 1 НК.
В двата документа, сезиращи касационната инстанция, са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Твърди се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като новата въззивна присъда е постановена в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Като порок в процесуалната дейност на решаващия орган се сочи предоверяването на показанията на полицейския служител А. П., които не били подложени на критичен анализ и по отношение на които не било преценено, че изхождат от предубедено лице. Възразява се срещу подхода на съда да кредитира показанията на посочения свидетел, без да отчете 1 приобщаването им от досъдебното производство без съгласие на подсъдимия и на неговия защитник. Отбелязва се, че присъдата почива изцяло на спорните показания и на оперативна информация без доказателствено значение в наказателния процес. Порок в процесуалната дейност на съда защитникът вижда и в отказа на съда да се довери на защитните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Т. Д. и П. Т.. В нарушение на правилата за равнопоставеност на страните защитникът твърди, че тези свидетели не са били разпитани непосредствено от въззивния съд, за разлика от свидетеля на обвинението А. П.. Според защитата неправилното приложение на материалния закон е резултат от порочната процесуална дейност на съда, коментирана по - горе. Явната несправедливост на наказанието касаторът обосновава с високия размер на отмереното ефективно наказание и с неправилното позоваване върху осъждане с дългогодишна давност. Отправени са алтернативни искания за оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото на предходната инстанция, респективно за намаляване на определеното наказание.
В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият В. Г. В., нередовно призован, не се явява.
Поради отказ от защитника В. П. в това производство е назначен служебен защитник в лицето на адв. Й. П.. Тя поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения, както и отправените искания.
Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира, че касационната жалба е неоснователна. Твърди, че въззивната присъда е постановена при съблюдаване на изискванията на процесуалния закон, че материалният закон е бил приложен правилно, а доколкото личността на подсъдимия е със завишена степен на обществена опасност наказанието му е било отмерено правилно.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:
С присъда №117 от 15.10.2024 г. по н.о.х.д.№ 2496/2023 г. по описа на 2
РС-Плевен подсъдимият В. Г. В. е признат за невиновен и оправдан, че е извършил:
- престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК: за това, че от неустановена дата до 04.06.2021 г. в село Бреница, Плевенска област, ул. „Васил Коларов“ № 14, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества, разпределени в два обекта марихуана, с общо тегло 6,486 грама, на обща стойност 38, 91 лева и
- престъпление по чл. 354в, ал. 1 НК: за това, че в периода от неустановена дата до 04.06.2021 година, в землището на село Бреница, Плевенска област е засадил и отглеждал 129 броя растения от рода на конопа (марихуана) с общо нето тегло след изсушаване 2,168 килограма на обща стойност 13 008 лева.
Срещу присъдата е подаден протест от прокурор при РП-Плевен, въз основа на който в ОС-Плевен е било образувано в.н.о.х.д. №112/2025 г.
По това дело, след проведено въззивно следствие, ОС - Плевен е постановил въззивна присъда, с която подсъдимият В. В. е признат за виновен в това, че от неустановена дата до 04.06.2021 г. в землището на с. Бреница, обл. Кнежа, в нарушение на установените в ЗКНВП правила, е отглеждал 93 броя растения от рода на конопа - марихуана с общо нето тегло след изсушаване 1.472 килограма, на обща стойност 8 832 лв., поради което и на основание чл. 354в, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на търпимо при общ режим наказание от три години лишаване от свобода, както и на наказание глоба в размер на пет хиляди лева.
С въззивната присъда подсъдимият е оправдан за това да е засадил горепосочените растения от рода на конопа, като е потвърдена първоинстанционната присъда в останалите части.
Осъдителната част на въззивната присъда е предмет на настоящата касационна проверка – първа по своя ред.
Касационната жалба на защитника е допустима като подадена в срок, от активно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава двадесет и трета от НПК.
3
Разгледана по същество тази жалба е частично основателна.
1.
По твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
1.1. На първо място, несъстоятелен е доводът на защитата, че окръжният съд е постановил осъдителна присъда, основавайки се на недопустим доказателствен източник – оперативна информация.
Оперативната информация представлява сведения, събрани от органите на МВР в рамките на оперативно-издирвателната им дейност по реда на Закона за МВР, които насочват към възможно извършване на престъпление или към евентуална съпричастност на определено лице към престъпна дейност. Тези сведения могат да произтичат от различни източници (сигнали, оперативни разработки, наблюдения и др.) и по своята правна природа не са доказателства по смисъла на НПК. Оперативната информация няма самостоятелна доказателствена стойност в наказателното производство и не може да служи за установяване на факти от предмета на доказване, включително за извода, че подсъдимият е извършил престъпление. Нейното значение се изчерпва с това, че може да послужи като фактическо основание за предприемане на последващи процесуални действия – например за извършване на проверка, за отправяне на мотивирано искане до съд за разрешаване на претърсване и изземване и пр.
В тази насока са и разсъжденията на касатора, които поради принципния им характер, няма как да не бъдат споделени. Неправилно обаче е възражението на защитата, че фактическите изводи на въззивния съд са основани на оперативна информация. Позоваване на оперативната информация като доказателствен източник в съдебния акт не е направено. В мотивите към въззивната присъда (л. 4) окръжният съд единствено е посочил, че оперативната информация е послужила като основание да се наблюдават две места в землището на с. Бреница, за които е имало предварителни сведения, че са засети и отглеждани растения от вида на конопа. Оттам насетне последващите фактически и доказателствени изводи на съда са формирани въз основа на установеното по време на полицейското наблюдение конкретно поведение на подсъдимия и на откритото на място, но не и на оперативна информация, както твърди защитникът.
4
1.2. Несподеляемо е възражението на касатора, че процесът е компрометиран поради това, че фактите по делото са основани на разказаното от свидетеля А. П., който като служител на реда, участващ в конкретната полицейска операция, е заинтересован от изхода на делото, тъй като би могъл да получи „служебна похвала“ и „кариера“.
На първо място, това, че свидетелят П. е служител на МВР не го прави автоматично заинтересован от изхода на делото. Служебното положение не е основание за априорно недоверие към свидетелските показания, още повече когато те са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират с обективно установени факти, както е било в случая. Защитната теза за евентуална „служебна похвала“ или „кариера“ на свидетеля остава в сферата на предположенията и не е подкрепена с данни, които да поставят под съмнение достоверността на показанията.
Конкретната полицейска операция не е била инициирана от св. П., нито е ръководена лично от него, като последният е участвал в нея в качеството си на редови служител, изпълняващ възложени служебни задачи. Това обстоятелство изключва тезата на защитата, че свидетелят е имал възможност или мотив самостоятелно да формира насочеността и съдържанието на полицейските действия с оглед постигане на определен процесуален резултат.
От друга страна, осъдителните изводи не се основават единствено на показанията на св. П., а на цялостна и вътрешно съгласувана доказателствена съвкупност. Показанията на този свидетел са били преценени от ръководнорешаващия орган в съпоставка с останалите доказателствени източници и са кредитирани именно доколкото се подкрепят от тях. От съществено значение в тази връзка е обстоятелството, че подсъдимият е бил установен в района на обособено и изчистено пространство в горски пояс, на което в редици и в пластмасови кофи е имало засадени растения от вида на конопа, намиращи се в различен стадий на развитие и за които обективно, видно и от заключението на агробиологическата експертиза на л. 147 и сл. от д.п., са били полагани системни грижи. Площта е била разположена в близост до водоизточник – фактор с ключово значение за отглеждането на растения от този вид, както и отдалечена и встрани от пътя със затруднен достъп за случайни лица, но лесно откриваема за тези, които предварително са знаели точното й местонахождение. Изрично следва да се посочи, че тези обективни 5 характеристики на местопроизшествието са установени чрез оглед и иззети по време на него веществени доказателства (вж. протокол на л. 39 и сл. от д.п.) и не зависят от субективното възприятие или интерпретация на свидетеля П..
Разказът на свидетеля П. не е останал изолиран и от другите гласни източници, каквито са се явили показанията на участващите в същата полицейска операция служители – свидетелите А. П. и Д. К.. Последните, макар и възприели различен етап от инкриминираните събития, еднопосочно и последователно потвърждават показанията на П..
Поведението на подсъдимия преди и към момента на задържането му също е представлявало инкриминиращ комплекс от факти, които не са могли да бъдат обяснени с невинно присъствие на това място. Той е напуснал дома си и се е отправил към инкриминираната площ в тъмната част на денонощието, носейки на лицето си машинно плетена черна текстилна маска с отвор и гумирано покритие, при това на дата 04.06.2021 г. и в сезон, които обективно не е предполагал това. Подсъдимият е носел раница, в която е имало спринцовка, измервателни уреди, както и шишета и пособия с етикети с обозначено предназначение за измерване на киселинност, наторяване, подхранване, стимулиране на растежа и цъфтежа на растения – предмети, които по своя характер и функционална насоченост са пряко свързани с отглеждането на растения от вида на конопа. Тези факти са установени чрез годни и допустими доказателствени средства – протокол за оглед и изземване, веществени доказателства и експертни заключения, и самостоятелно обосновават извода за съзнателно и целенасочено поведение на подсъдимия, насочено към отглеждане на инкриминираните растения.
Що се отнася до прочитането на показанията на св. П. от досъдебното производство, то е извършено при наличие на законовите предпоставки за това, с цел съпоставка с дадените пред въззивния съд показания и проверка за вътрешна последователност и непротиворечивост. Това процесуално действие не е довело до ограничаване правата на защитата, доколкото последната е имала възможност да участва в разпита, да поставя въпроси, да прави възражения и да излага съображения относно доказателствената стойност на показанията. Следва да се посочи, че при всичките си разпити в съдебната фаза показанията на св. П. са били еднопосочни с това, което е казал и на досъдебното производство, що се отнася до повода за конкретната полицейска 6 операция, човекът, който е бил задържан в инкриминирания район (подсъдимия В. В.) и действията, които последният е извършвал на място, свързани с поливане на засадените растения. Това, че показанията на св. П. от досъдебното производство са приобщени на основание чл. 281, ал. 4 НПК - без съгласие на подсъдимия и защитника, не е компрометирало решението на въззивния съд да основе осъдителните си мотиви върху тези показания.
Разпечатката съдържа 41 от 169 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c44f4016-a980-418d-9734-2af9ee3a74d0