Решение № 2921 от 11.05.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ , гр. София, 11.05.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА

ЙОРДАНОВА

При участието на секретаря

Емилия Кривачкова, разгледа докладваното от Председателя гр. д. № 8197 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по искова молба, с № 81375/20.06.2019 г. и уточнителна молба, с вх. № 99474/ 05.08.2019 г., с които Л.Г. ***, ж. к. „********, с ЕГН **********, чрез процесуалните си представители, е предявил против Н. с. на Р Б.с адрес гр. София, площад „Н.с.“ № 2 и против Б. н. б. с адрес гр.

София, площад „*******, искове за осъждането им солидарно да му заплатят следните парични суми:

- В размер на 38 327. 10 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, съизмерими с разликата между размера на вложенията на ищеца в КТБ и изплатения му гарантиран депозит в размер на 196 000 лв., заедно с разпределената сума съгласно Частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите с приети вземания по чл. 69 ал. от ЗБН в размер на 4 984. 50 лв. и неосчотеводените по сметката лихви в размер на 10 855 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане;

- Сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – стрес, фрустрация и притеснения от финансово естество, породени от блокиране на банковите му сметки, гарантиращи сигурност на него и семейството му, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане;

- Сума в размер на 17 660. 43 лв., представляваща лихва за забава на изпълнението на главното парично задължение в размер на 38 327. 10 лв., изчислена по размер на законната лихва за периода на забавата от 04.12.2014 г. до датата на подаване на исковата молба в съда;

- 4 697. 81 лв., представляваща лихва за забава на изпълнението на главното парично задължение в размер на 10 000 лв., изчислена по размер на законната лихва за периода на забавата от 04.12.2014 г. до датата на подаване на исковата молба в съда. Претендирани са разноски и адвокатско възнаграждение.

Съобразно изложените в исковата молба съображения, ищецът е открил в „КТБ“ АД /н./ банкова сметка *** ***, В1С KORPBGSF при условията на преференциален безсрочен депозит, като сумата в нея е възлизала на 116 857.60 евро, равняваща се на 228 456.60 лв. и върху нея са били начислени, но неосчетоводени, лихви към 06.11.2014 г. в размер на 5 552. 73 евро, равняващи се на 10 855.58 лв.

В сила от 01.01.2014 г. е било

Третото международно споразумение на Базелския комитет за банков надзор относно капиталовите стандарти и мерки, т.н. „Базел III”, което във вторичното общностно право е отразено посредством Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 г. и Четвъртата директива за капиталовите изисквания - Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО. Срокът за транспониране нормите на Директивата за държавите – членки е 31.12.2013 г., като ответникът Н. с. на Р Б.е приел изменения и допълнения в ЗКИ, които са били обнародвани в ДВ, бр. 27/ 25.03.2014 г., а ответникът БНБ чрез своя Управителен съвет е извършил изменения на наредби № 4, 11 и 20, и са приети нови наредби за капиталовите буфери и управление на рисковете в банките. БНБ е и компетентният орган в Р.Б. за упражняването на надзор върху банките по смисъла на чл. 4. § 1. г. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и трябва да следи за спазването на новите пруденциални изисквания.

По отправено от „КТБ“ АД искане, с Решение № 73/ 20.06.2014 г. и на основание чл.115, ал.2, т.2 и т.З от ЗКИ, УС на БНБ е поставил банката под особен надзор за срок от три месеца, спрял за срок от три месеца изпълнението на всички задължения на КТБ и ограничил дейността и, като и забранил да извършва всички дейности, съгласно издадения и лиценз. Считано от тази дата ищецът бил лишен от достъп до средствата в банковите си сметки и депозитите му са станали „неналични“, по смисъла на чл. 2 § 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ ЕO относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане. Срокът на поставяне под специален надзор на „КТБ“ АД /н./ е бил продължен до 21.11.2014 г. С Решение № 138 от 06.11.2014 г., на основание чл.103, ал.1, т.1 от ЗКИ, във връзка с чл.62, буква „а“ БНБ отнема лиценза на КТБ, а с Решение № 61/18.11.2014 г. взема решение да започне да изплаща сумите по гарантираните депозити от 04.12.2014 г., въпреки че 20 – дневният срок за изплащането им, броим от 06.11.2014 г., изтича на 04.12.2014 г. На тази дата на ищеца е изплатен и гарантираният депозит в размер на 196 000 лв. В съдебно решение по производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н./ е била посочена начална дата на неплатежоспособността и 20.06.2014 г., като съгласно частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите с приети вземания на ищеца са били изплатени допълнително 4 984.50 лв. Не са му били изплатени суми в общ размер на 38 327.10 лв., включващи неосчотеводените по сметката лихви в размер на 5 552.73 евро, представляващи 10 855 лв.

Държавата носи отговорност за вредите, причинени вследствие нарушаване на правото на ЕС, без значение кой е държавният орган, извършил нарушението и без значение какъв е характерът на нарушената норма.

Ответникът БНБ е допуснал нарушение на чл. 63, б. „в“ във връзка с чл. 62, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 575/2013, тъй като, като компетентен орган в Р.Б. за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4 § 1 т. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013, чрез подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, е издал незаконосъобразна Заповед на БНБ № 43011 от 28.03.2014 г., с която централната банка е дала разрешение на КТБ да включи в капитала си от втори ред сума, в размер на левовата равностойност на 35 000 000 евро, привлечена по силата на договор за предоставяне на заем пол форма та на подчинен срочен дълг, сключен на 24.03.2014 г. между банката (като заемател) и „ТЦ - ИМЕ“ АД, със средства, осигурени от самата нея по пет договора за кредит от

25.03.2014 г.

Ответникът Н. с. на Р Б. е допуснал нарушение на Директива 2013/36/ЕС, произтичащо от нетранспонирането й в срок и последващото и неправилно транспониране, тъй като с Директивата е установен срокът, в който държавите-членки да приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, с които да транспонират във вътрешния си правов ред разпоредбите и, а именно до 31.12.2013 г. Ответникът е сторил това едва със ЗИДЗКИ, обн. ДВ, бр. 27/ 25.03.2014 г., а ответникът БНБ е приел с решения от 26.03.2014 г. и от 24.04.2014 г. на своя Управителен съвет приети наредбите, които уреждат националната дискреция в областта на банковия надзор, след влизане в сила на Регламент 575/2013. и същите са обнародвани на 13.05.2014 г.

Държавата не е изпълнила задължението си да гарантира, че компетентният за страната орган наблюдава ефективно дейностите на банковите институции с оглед спазването на изискванията на директивата и регламента, което се установява от заключенията в Доклад за ефективността и ефикасността на банковия надзор, осъществяван от БНБ за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г., приет с Решение № 171 от 28.10.2015 г. на Сметната палата, в който е посочено, че промените в европейската правна рамка не са отразени във вътрешните правила на БНБ, уреждащи дейността по банков надзор, като по този начин ответникът БНБ не е изпълнил задълженията си по чл. 4, §§§ 2, 3 и 4 от Директива 2013/36/ЕС.

Ответникът нарушил принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като с приемането на Регламент № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС ищецът е имал легитимно очакване, че компетентният орган за банков надзор ще съблюдава ефективно пруденциалните изисквания на приложимото право на ЕС и в тази връзка правата му на вложител са гарантирани. По този начин били нарушени и разпоредбите на чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно правото му на собственост и чл. 1 от Протокол № 1 от КПЧОС.

Нарушенията, допуснати от двамата ответници, пряко са довели до имуществени вреди в патримониума на ищеца в размер на 38 327.10 лв., поради което същият настоява претенцията му за обезвреда в посочения размер, ведно със следващата се законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до пълното изплащане на дължимата сума, да бъде заплатена от двамата ответници солидарно.

Според ищеца в пряк и непосредствен резултат от допуснатите от ответниците нарушения е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, фрустрация, притеснения от финансово естество, породени от блокирането на банковите сметки, гарантиращи сигурност на него и семейството му, които вреди намира, че следва да бъдат обезщетени със сумата от 10 000 лв., които да му бъдат заплатени от ответниците солидарно ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до пълното и изплащане.

Ищецът намира, че следва да му бъде заплатено обезщетение за забавеното плащане на всяко от главните парични задължения за периода на забавата, броим от датата на непозволеното увреждане 04.12.2014 г. до датата на подаване на исковата молба, в размер на 17 660. 43 лв. за претенцията за обезщетение на имуществените вреди и в размер на 4 697.

81 лв. за претенцията на обезщетение за неимуществени вреди.

Настоява за пълно удовлетворяване на предявените претенции, претендира разноски и адвокатско възнаграждение.

По реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът БНБ чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на редовността на исковата молба, тъй като не било конкретизирано, при положение, че се претендира солидарното осъждане на ответниците, какъв е обемът на твърдяното от ищеца противоправно поведение от страна на ответника, което ограничавало правото му на защита. СГС не бил компетентен да разгледа заявената претенция, доколкото родово компетентен бил АССГ. Искът бил процесуално недопустим, тъй като БНБ не бил легитимиран да отговаря по иск с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Освен това бил неоснователен, тъй като съгласно Решение по дело С-222/02 на СЕС, правото на ЕС не възлагало самостоятелна отговорност на централната банка към депозантите за упражняване на недостатъчен надзор. Не били установени елементите на състава по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен административен акт, вреда и причинно – следствена връзка между тях. Ответникът счита, че били неоснователни твърденията за непозволено увреждане посредством издаването на Заповедта на подуправителя на БНБ в нарушение на Регламент 575/2013 и неизпълнение на задължения по силата на Директива 2013/36/ЕС.

Заповедта била издадена в изпълнение на законоустановените правомощия на БНБ.

Банковият надзор, дали по ЗБНБ, ЗКИ или актовете на ЕС, се осъществява чрез издаване на правни актове. Заповедта е породила действие в сравнително кратък период от време и няма отношение към отнемане лиценза за банкова дейност на КТБ, поради което не засяга законните интереси на вложителите. С Решение 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ лицензът на КТБ е бил отнет на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ с оглед установената отрицателна стойност на собствения капитал на КТБ, в размер на минус 3 745 313 хил. лв. Подзаконовата нормотворческа дейност на БНБ, касаеща въвеждането във вътрешните актове на ответника на правилата на Директива 2013/36/ЕС, представлявало правно, а не фактическо бездействие, освен това не било отменено по съдебен ред.