Решение № 262195 от 02.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 02.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в закритото заседание на втори април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова

ЧЛЕНОВЕ:

Зл.Чолева

Й.Генжова като разгледа докладваното от съдията-докладчик ч.гр.д.№ 6 152 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.

С жалба с вх.№ 03470/05.03.2020 г. длъжникът

Д.Г.А., гр.Со-фия обжалва отказ на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Г.Д.с рег.№ 781 на КЧСИ по изп.дело № 20157810400574 да прекрати изпълнението по това дело на основание чл.433, ал.1, т.8 и т.6 от ГПК по молба на длъжника с вх.№ 01757 от 03.02.2020 г.

В жалбата са наведени доводи, че съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпъл-нителното дело на практика без да се обосновава; че по това дело взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, както и че не са заплатени дължимите се авансово такси и разноски по изпълнението.

Моли съда да отмени атакувания отказ на ЧСИ и да му се възстановят направените до момента разноски по производството.

Ответникът по жалбата – „М.” АД, гр.София, в срока по чл.436, ал. 3 ГПК е подал възражение, наименовано „Становище”, в което оспорва жалбата изцяло, като навежда обстойни аргументи за неоснователност и необоснованост по наведени в нея твърдения.

В писмените мотиви, депозирани от

ЧСИ с рег.№ 781 на КЧСИ – Г.Д.по реда на чл.436, ал.3 ГПК, е отразено, че по същество жалбата е неоснователна, тъй като поста-новеният отказ да се прекрати изпълнителното производство е съобразен с изискванията на закона, предвид това, че от 2015 г. до 2020 г. са извършвани изпълнителни действия, многок-ратно прекъсващи двугодишния срок и че всички дължими такси по образуването и воденото на делото са внесени.

Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК срещу подлежащ на съдебен контрол валиден акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима. Разгле-дана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, като е безспорно, че атакуваното действие попада в кръга на установените от законодателя такива във визираната норма. В действащата нормативна уредба не е налице изискване съдебният из-пълнител да мотивира разпорежданията си, с които отказва прекратяване на принудителното изпълнение, поради което липсата на такива мотиви не може да обоснове отмяната на този акт като незаконосъобразен.

Неоснователни са и инвокираните в жалбата доводи, че в случая са налице предпос-тавките на разпоредбите на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и чл.433, ал.1, т.6 ГПК за прекратяване на из-пълнителното производство, поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпъл-нителни действия в продължение на две години, съотв. поради това, че не са заплатени дъл-жимите се авансови такси по изпълнението.

От книжата по изпълнителното дело се констатира, че в даденият казус не са налице елементите от фактическия състав на нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. След образуване на изпълнителното дело на 26.08.2015 г. по молба на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД от същата дата, в която е поискано налагането на запор върху трудовото възнаграждение към момента на образуване на трудовото възнаграждение или в по-късен момент и на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител е възложено да извърши цялостна справка за имущест-веното състояние на длъжника /чрез съответната ТД на НАП, община, служба по вписванията, КАТ/ за наличие на данни относно декларирани банкови сметки, недвижими имоти и МПС, с цел налагане на възбрани и/или запори, както и да определи способа на изпълнението, набавя-нето на документи и други по чл.18, ал.1 ЗЧСИ, на 31.08.2015 г. е наложен запор върху трудо-вото възнаграждение длъжника Д.Г.А., получавано от „Енерго-Про Енергийни услуги” ЕООД, като запорното съобщение е получено на 03.09.2015 г.

На 31.08.2015 г. са наложени и запори върху вземания на Д.Г.

Алек-сандров в „Уникредит Булбанк” АД, в „Първа Инвестиционна банка” АД, в „Райфаизенбанк /България/ ЕАД, както и в „Банка ДСК” ЕАД, като всички запорни съобщения са получени на 04.09.2015 г. С разпореждане на частния съдебен изпълнител от 02.10.2015 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника Д.А. за 15.11.2015 г., който не е бил осъ-ществен поради отказа на получателя да получи съобщението. На 17.11.2015 г. в СВ-София е вписана наложена на 14.09.2015 г. възбрана върху недвижими имоти, собственост на Д.А.,*** и във вилна зона „Симеоново-Дра-галевци І ч.” На 19.11.2015 г. е насрочен опис поземления имот, находящ се във вилна зона „Симеоново-Драгалевци І ч.” за 13.01.2016 г. На 31.05.2016 г. е насрочен нов опис на същия имот за 07.07.2016 г., призовка за което е връчена на длъжника на 24.06.2016 г.

Съгласно дан-ните от приложените по изпълнителното дело доказателства имотите, находящи се във вилна зона „Симеоново-Драгалевци І ч.” са ипотекирани в полза на „Банка ДСК” ЕАД.

След извършена справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ на 30.05.2017 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника Д.А. в „ОББ” АД и „Юробанк България” АД. Запорните съобщения са връчени на 02.06.2017 г. Авоари по сметките не са открити.

На 19.12.2017 г. като взискател по делото е конституиран „М.” АД – в ка-чеството му на частен правоприемник на „Райфаизенбанк /България/ ЕАД по договор за цесия от 24.10.2017 г. На 17.10.2018 г. взискателят е заявил искане за налагане за запор върху банко-вите сметки на длъжника в „Сосиете Женерал Експресбанк” АД. Запорът е наложен от съдеб-ния изпълнител на 18.10.2018 г., като запорното съобщение е връчено на банката на 25.10. 2018 г.

На 03.02.2020 г. взискателят е заявил искане за е заявил искане за налагане за запор върху банковите сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк” АД, по което съдебният изпъл-нител се е произнесъл на 04.02.2020 г., като запорното съобщение е връчено на банката на 07.02.2020 г.

На 03.02.2020 г. длъжникът Д.Г.А. е подал молба до ЧСИ Г.Д.с искане за прекратяване на воденото срещу него изпълнително производство на основание чл.433, ал.1, т.6 и т.8 ГПК, която с разпореждане от 03.02.2020 г. е била оставена без уважение с обжалвания отказ, поради това, че не са настъпили условията за това.

От горните обстоятелства е видно, че не е налице бездействие на взискателя за период от две години, което да обоснове прекратяване на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“.

Срокът, установен в горепосочената норма, който е преклузивен, започва от тече от всяко поискано/предприето изпълнително действие по изпълнителното дело. Изпъл-нителни действия, съгласно дадените разяснения в мотивите на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съде-бен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, представляват: насоч-ването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кре-дитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оцен-ка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпва-нето на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Такива дейст-вия в случая са наложените запори върху трудовото възнаграждение на длъжника и върху банковите му сметки, предприетите описи на движими и недвижими вещи на същия, присъе-диняването на кредитор, налагането на възбрана, всяко едно от които е в интервал от време по-малък от две години.

Действително прекратяването поради т.нар.„перемпция“ настъпва по силата на зако-на, а съдебният изпълнител само прогласява с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти, но тези факти в конкретния казус не са налице.

Таксите по изпълнението се дължат от взискателя и се събират авансово, както от дър-жавния съдебен изпълнител /чл.73, ал.3 ГПК/, така и от частния съдебен изпълнител /чл.80 ЗЧСИ/. Безспорно е, че с нормата на чл.433, ал.1, т.6 ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява, когато не са заплатени дължимите се авансово такси и разноски по изпълнението, но от книжата по приложеното изпълнително дело не са констатира такива да са налице, с оглед на което не се е осъществила кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на визираната разпоредба, обуславящи нейното приложение.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното действие на ЧСИ Г.Д.с рег.№ 781 на КЧСИ е правилно, предвид което подадената от Д. Г.А. жалба се явява неоснователна и като такава последната трябва да бъде оста-вена без уважение.

При приетия изход от разглеждането на жалбата на жалбоподателя не се дължат раз-носки на основание чл.78, ал.1 ГПК. Поради липса на заявено искане на основание чл.78, ал.3 ГПК от ответника по жалбата съдът не дължи произнасяне на това основание.

Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Д.Г.А. с вх.№ 03470/05.03.2020 г. по изп.дело № 20157810400574 по описа на частен съдебен изпъл-нител Г.Д., рег.№ 781 на КЧСИ, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.