Решение № 267 от 26.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Русе, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20254520103002 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искове за отмяна на пет решения, взети на общо събрание на етажна собственост /ЕС/ - по т.1, т.2, т.3, т.4 и т.6 по Протокол №2/24.04.2025 г.

Исковете са с правно основание чл.40 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/.

Претенцията на ищеца Н. И. К. се на твърдения, че е собственик на индивидуален обект в ответната етажна собственост /ЕС/. Твърди, че на 24.04.2025 г. било проведено общо събрание /ОС/ на ЕС, за което бил съставен Протокол № 2 от същата дата. Събранието било свикано в нарушение на чл.

12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС, тъй като на 02.10.2024 г. било поведено ОС и бил избран колективен орган - управителен съвет /УС/, а в поканата за събранието председателят на УС М.Б. се подписал като управител на ЕС, а не като председател на УС. Впоследствие на ищеца с нотариална покана бил връчен препис от протокола. Посочените в същия присъствали собственици не отговаряли на действително присъствалите лица. Собственикът Я.Т., който присъствал и бил член на УС не бил посочен и липсвал негов подпис. Не било вярно, че присъствали всички собственици. В действителност присъствали 8 от 12 собственика. Невярно били посочени идеалните части, което се отразявало на изискването за кворум и мнозинство. Излага съображения в тази насока. Не била установена самоличността на присъствалите лица. Било отразено само общо /анблок/ колко лица са гласували „за“ и колко „против“, но посочените проценти от идеалните части не били вярно посочени. В 1 нарушение на закона протоколчикът не бил избран чрез гласуване, а бил посочен от председателя на УС. Освен това взетите решения вече били приети на предходното събрание по Протокол № 1 от 26.03.2025 г. Събранието било проведено и в нарушение на чл. 12, т. 1, чл. 13, ал. 1, чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 4 и ал. 5 и чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС, поради което всички взети решения били незаконосъобразни. Въз основа на така изложените твърдения ищецът претендира за отмяната им и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – ЕС на ж.к. ***, ул. *** №28, вх.1, представлявана от домоуправителя оспорва иска. Счита, че ОС е свикано при спазване на изискванията на закона и по-конкретно чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС, тъй като управителят Б. имал изрично пълномощно от членовете на УС. Посочва, че в жилищния блок имало 8 апартамента и на събранието присъствали представители от всеки един самостоятелен обект. Счита, че не е ясно защо ищеца счита, че собствениците са 12, като се изразява предположение, че вероятно се отчита починала възрастна жена. Посочва, че процента на идеални части не е вписан в нотариалните актове на собствениците и е направено преизчисление съобразно изискването на закона към общ процент - 100 %.

Твърди се, че е нямало защо да се проверява самоличността на собствениците, тъй като хората се познават, а в закона няма забрана да присъстват и ползватели и други членове на домакинствата. Единственото условие било да бъдат вписани в книгата на ЕС. Посочва, че протоколчикът действително е предложен от председателя на УС като нямало други предложения и възражени и затова не се провело формално гласуване и така бил избран протоколчик. Единственият собственик, който бил против бил ищеца и неговото име било отразено в протокола, но дори и така имало мнозинство по този въпрос. Оспорва твърденията на ищеца, че не му е изпратен Правилник за вътрешния ред. Посочва обстоятелствата, при които е сменена входната врата.

Посочва какъв е бил отговорът на Община - Русе във връзка със сигнал на ищеца до същата. Излага съображения във връзка със статута на апартамента на ищеца и законовите разпоредби за определяне на такса в завишен размер съобразно начина на ползване на същият. Излага правни доводи относно предвидения в ЗУЕС начин за разпределение на средства за управление и поддръжка на общите части на ЕС, както и че същите са по начин различен от този, който предлага ищеца. Посочва какво е обсъдено и взето като решение по отношение на желанието за инсталиране на камери. По отношение на твърдението, че не са отразени всички изказвания, ответника се позовава на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, което в случая било направено.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Съдът счита, че предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество. Предявеният иск е подаден в срока по чл.40, ал.2 от 2

ЗУЕС – „Молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7“. Това е така, т.к. по делото няма спор, че копие от Протокол № 2 от 24.04.2024 г. е връчен на ищеца по имейл на 28.04.2024 г., а исковата молба по настоящото дело е подадена в съда на 21.05.2025 г. –вх.

№16747. При това положение исковете следва да се разгледат по същество като на първо място се прецени дали са налице твърдените от ищеца нарушения, а на следващо място дали същите се отразяват на законосъобразността на решенията. По делото е представено копие от Протокол № 2 от 24.04.2024 г. и списък на присъствалите собственици/лица (л.12 – л.17 от делото). От същите е видно, че ищецът е присъствал, което е удостоверил с подпис в списъка, а в протокола са записани и негови изказвания и начин на гласуване. Представени са и копия от електронни съобщения, от които е видно, че на 09.04.2024 г. на ищеца е връчена по електронна поща поканата за свикване на събранието. От представения препис от същата е видно, че е отправена от М.Б., посочен като „Управител на ЕС“. По делото е представен и препис от пълномощно/на л.54 от делото/, от който е видно, че Б. е председател на УС на ЕС и е упълномощен от другите двама члена на УС с правата:

Да свиква ОС на собствениците;

Да води деловата кореспонденция на блока

Да реагира в неотложни обстоятелства, свързани със сградата С оглед така установените обстоятелства е видно, че събранието е свикано при спазване на законовите изисквания и възражението на ищеца за неспазване на чл.12, ал.1, т.2 от ЗУЕС е неоснователно. Обстоятелството, че в поканата не е посочено, че Б. не Управител на ЕС, а председател на УС и че действа като пълномощник на останалите членове не се отразява на законосъобразността на самото действие по свикване на събранието, след като това е направено от името на всички членове на УС по силата на горецитираното пълномощно, още повече, че при провеждането на самото ОС са присъствали и другите членове на УС, което е видно от протокола и списъка към него като е нямало възражения че ОС не е свикано от целия УС, вкл. и от самите тях и от ищеца. Неоснователно е и възражението, че не са присъствали действителните собственици, както и че е имало отсъстващи/непредставлявани собственици. В тази насока ищецът се позовава на това, че собственикът Я.Т., който е и член на УС, присъства, но това не било отразено в протокола. По отношение на това възражение е установено, че в списъка на присъствалите лица под №1 е посочена Анелия Лъчезарова Тодорова като е положен подпис. Същевременно от протокола е видно, че е присъствал и съпруга й Я.Т., който е правил изказвания по време на събранието. Протоколът и записванията в него не са оспорени в срока и по 3 реда на чл.16, ал.9 от ЗУЕС и се ползват с доказателствена сила. Освен това присъствието му се установява и с показанията на св.Д. Д.. С оглед на това съдът приема, че индивидуалният обект е бил надлежно представляван на събранието. Дори и да не беше така, това обстоятелство не се отразява на изискването за кворум, т.к. както от списъка на собствениците, така и от архитектурен плана/североизточна фасада/ на ЕС и от представени преписи от нот. актове за част от индивидуалните обекти в нея, а също и от показанията на част от разпитаните свидетели е видно, че ЕС представлява сграда с един вход на четири етажа с осем симетрично/огледално разположени апартамента с еднаква квадратура, респ. с по 12,50 % ид.ч. от ОЧС. Няма никакви данни, нито уточнения от ищеца за наличие на още 4 индивидуални обекта или различни дялове в ОЧС. Неоснователно е и възражението за неустановяване самоличността на присъствалите на ОС лица. Видно е че става въпрос за малка общност от хора, които се познават лично като съседи и в протокола от ОС не е отразено каквото и да било съмнение относно самоличността на някои от собствениците, а доколкото са присъствали и други лица/членове на семействата им/, това не е забранено от закона и не води до незаконосъобразност на ОС. От протокола за същото и от показанията на св.

Д. Д. е видно, че същата е избрана за протоколчик без формално гласуване, но без възражения от мнозинството от собствениците като против е бил само ищецът. Действително, тези обстоятелства не са отразени в протокола в пълнота, но както вече бе посочено същият не е оспорен в срока по реда на чл.16, ал.9 от ЗУЕС. По-важното обаче е, че не е налице незаконосъобразност поради липса на мнозинство при избора. Неоснователно е и възражението, че в протокола не са отразени индивидуално гласуванията по всяка точка от дневния ред, а това е направено с посочване на брой гласували „за“, „против“ и „въздържал се“. При положение, че по всички точки от т.1 до т.4 против е бил само ищецът, а по т.5 и т.6 всички са били „за“ е видно без каквото и да било съмнение както какво е волеизявлението на всеки, така и че е спазено изискването за мнозинство при вземане на решенията. С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице формални/процедурни основания за отмяна на решенията по която е да било от точките от дневния ред на ОС. Останалите доводи на ищеца са предимно по целесъобразност и липсва основание за отмяна на решенията на мнозинството, особено по т.6, по която дори и ищецът не е гласувал „против“. По отношение на останалите доводи на ищеца: относно липсата на предварителна запознаване на собствениците с приетия ПВР – т.1, то става въпрос за личен избор на всеки собственик дали и доколко да се запознае с ПВР, който се приема; по т.2 – решението е в рамките на правомощията на ОС на ЕС по т.11, ал.1, т.10, б.“а“ от ЗУЕС; по т.3 – видно е, че става въпрос за довършване ремонт на индивидуален 4 обект на сем. Тодорови като е взето решение в частта относно канализационната система това да бъде въз основа на одобрен проект за СМР, който да е съгласуван с Дирекция ИСИК на Община Русе, т.е. при спазване на нормативната рамка, а не самоволно, което е законосъобразно и в интерес на цялата ЕС, а освен това е относимо към правомощията на ОС по т.11, ал.1, т.10, б.“ж“ и б.“м“ от ЗУЕС; по т.4 – решението е за обекта на ищеца да се плаща троен размер на такса за управление за един човек, която е 15 лева за един обитател.

Решението е взето на осн. чл.51, ал.5 от ЗУЕС – „Собственик, ползвател или обитател, който упражнява професия или извършва дейност в самостоятелен обект на етажната собственост, свързана с достъп на външни лица, заплаща разходите за управление и поддържане на общите части в размер от трикратния до петкратния размер, определен с мотивирано решение на общото събрание“, предвид наличието на наемател/фирма/ на индивидуалния обект на ищеца, което се потвърждава както от приетите по делото писмени доказателства/договор за наем в препис на л.28 и л.29 от делото/, така и от показанията на разпитаните свидетели. Видно е, че са налице предпоставките на цитираната правна норма като завишения размер на месечната вноска за разходи за управление и поддържане на ОБС е в минималния размер по чл.51, ал.5 от ЗУЕС, за приложението на която не се изисква външните лица, които имат достъп да са много на брой, а само да има такива. В случая от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че се осъществява такъв достъп. Данни в обратната насока изнасят само св.Д., която работи в обекта/офиса на фирмата наемател, но не заявява категорично че той не се посещава от външни лица, а че „Дейността на фирмата не е свързана с влизането на външни лица, няма табелка с отбелязване на офиса“. Обратното обаче категорично се установява с показанията на свидетелите Г. и Д.: