Решение № 94 от 20.04.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. гр. Добрич, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Гражданско дело № 20253200100037 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх.№602/27.01.2025г., уточнена с молби вх.№1053/14.02.2025г. и вх.№1408/04.03.2025г.,подадена от Е. И. К., ЕГН **********, от с.Т., общ.К., обл.Д.,ул.***,чрез адв.М. К.-АК Д., с която срещу Г. С. К. с ЕГН **********, от гр.Д., ул.***, са предявени осъдителни искове за сумата от 36 971,48лева,левова равностойност на сумата от 18 863 евро,представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 23.05.2024г., и за сумата от 1721,73лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата за периода 23.08.2024г.23.12.2024г.

С исковата молба са били предявени и искове за сумата от 1848.57лева, представляваща договорна неустойка по договор за заем от 23.05.2024г. и за сумата от 1848.57лева представляваща договорна/възнаградителна/лихва по договор за заем от 23.05.2024г., в частта на които с влязло в сила на 21.03.2025г. определение №169/11.03.2025г. по гр.д.№37/2025г.на ДОС производството е прекратено.

Следователно, така, както беше посочено по-горе, понастоящем в предмета на гр.д.№37/2025г. по описа на Окръжен съд Добрич са само предявените от Е. И. К. срещу Г. С. К. осъдителни искове за заплащане на сумaта от 36 971,48 лева, левова равностойност на 18 863 евро, представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 23.05.2024г., и за заплащане на сумата от 1721,73 лева, представляваща обезщетение за 1 забава в размер на законна лихва върху главницата за периода 23.08.2024г.23.12.2024г.

Обосноваващите претенциите на ищеца обстоятелства се свеждат до твърдения за наличието на облигационни отношения между страните, породени от договор за паричен заем, сключен на 23.05.2024г. за сумата от 18 863евро.

Конкретно се излага, че страните са дългогодишни познати, преди няколко години за известно време живели на съпружески начала. До началото на м.юни на настоящата година/исковата молба е подадена на 27.01.2025г./ ответницата пребивавала в Република Германия. В средата на м.май тя получила известие от Семейната каса на Република Германия за доброволно плащане на сумата от 18 863евро. В тази връзка тя се свързала с ищеца, обяснила му ситуацията в която била изпаднала и поискала от него паричен заем за да покрие задълженията си. В няколко телефонни разговора уточнили условията на заема, а за да се убеди в сериозността на положението на ответницата и нуждата от поисканите средства в периода 12.05- 19.05.2025г. ищецът пътувал до Германия, където се срещнал с ответницата. След завръщането си от Германия ищецът съставил писмен договор, подписал го и го изпратил на ответницата. Това се налагало понеже банката, обслужваща сметката на Семейната каса на Република Германия, изисквала да се удостовери произхода на постъпващите парични средства. По указание на банката в платежното нареждане като основание за плащането било записано паричен заем в полза на Г. К.. На 23.05.2024г. ищецът превел процесната сума по сметка на Семейната каса на Република Германия. В началото на м.юни 2024г. ответницата се прибрала в България без да уведоми ищеца.След като разбрал че се върнала, ищецът я потърсил, понеже се разбрали да му предаде втория екземпляр от договора за заем. Това не се случило, ответницата започнала да се оправдава,че го забравила в Германия и не разполага с него. Срокът за връщане на заетата сума бил 90дни от получаването и по банков път, при което изтекъл за времето от 23.05.2024г. до 23.08.2024г. До този момент нямало никакви плащания от страна на ответницата. От 23.08.2024г., до когато трябвало да изпълни задължението си, ответницата била в забава и поради липса на изпълнение дължала законна лихва за периода 23.08.2024г.-23.12.2024г.

Ответницата Г. С. К., осъществяваща съдопроизводствени действия чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител- адв.К. Д., преупълномощила с права за процесуално представителство адвокат Г. Т., с подадения от последния в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор вх.

№5865/05.09.2025г., е оспорила исковете. Отрича съществуването на заемно правоотношение между нея и ищеца, не била изразила воля за сключване на 2 договора, липсвало реално предаване на заетата според договора сума.

Представеният с исковата молба договор не съдържал нейн подпис.Липсата на подпис представлявало частен случай на липса на волеизявление за сключване на заемно съглашение.Дори ако съдът приемел с оглед неформалния характер на договора за заем,че липсата на подпис от нейна страна не води до нищожност на договора, изразената в съглашението воля на заемателя била да получи в сметката си уговорената сума, а не тя да бъде платена на трети субект. Липсвали доказателства за спазването на чл.1 и чл.2,ал.1 от договора за заем,съгласно които ищецът следвало да предаде на ответницата процесната сума, което щяло да се извърши по банков път.

Липсвало реално предаване на сумата по сметка на заемателя. Налице била хипотезата на изпълнение на чуждо задължение, което не можело да се удовлетвори по реда на чл.240 от ЗЗД. Иска отхвърляне изцяло на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Правното основание на главния иск като такъв по чл. 79, вр. чл. 240 от ЗЗД произтича от въведено от самия ищец договорно основание на даването и задължаване за връщане- че е кредитор,заемодател по силата на договор за заем, сключен на 23.05.2024г.в писмена форма, на основание на който на същата дата 23.05.2024г. предал на ответницата сумата от 18 863евро като я превел от своя сметка по сметка на Семейна каса на Република Германия, която сума ответницата-заемополучател се задължила да върне по банков път, в срок от 90дни от получаването, и формулираното искане за осъждането на ответника да върне заемната сума ведно с лихвата за забава, изтекла от датата на падежа до подаване на исковата молба.

Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД. За да има договор за заем следва да има постигнато съгласие за такава сделка с насрещната страна и реално предаване на сумата, предмет на договора, тъй като договорът за заем е реален договорсчита се сключен когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Договорът за паричен заем се счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да даде, а другата да получи в заем пари, а едва когато въз основа на това съгласие заетите пари бъдат предадени на заемателя, т.е. договорът за заем се счита за сключен едва след реалното предаване на паричната сума, а не от момента на постигане на съгласието за сделката независимо от формата на волеизявленията-писмено или устно. Предаването на заемната сума може да не е било в собственост и може да предхожда по време съгласието за връщане. Сумата може да бъде получено на какво да е основание или дори без основание, и след това страните да се съгласят същата сума да се счита предадена в собственост, а получателят да се съгласи да 3 върне съответната парична сума. При всички случаи обаче при иск по чл.240 от ЗЗД доказването на заемно правоотношение не се изчерпва с доказване на предаването, но и на изявлението на получателя, че получава определена сума пари със задължението да ги върне.

В случая представеният писмен договор, при условията на който ищецът твърди да е възникнало заемното правоотношение, не е подписан от ответницата и не може да бъде източник на доказателствен извод за възникнало между страните заемно правоотношение при вписаните в него условия. Според съдържанието на адресирана до Г.ат С. К. покана от Семейна каса Север Инкасо/на немски език с превод на български език/, приета като доказателства по делото ведно с всички книжа по ч. гр. дело №749/2024 г. на ДОС/образувано по молба по чл.390 от ГПК/, към датата на поканата 22.05.2024г. ответницата има задължение към Семейната каса на РГермания в размер на сумата от 18 863евро по договор ***, който факт не е оспорен от нея. Представеният от ищеца платежен документ-потвърждение за плащане, удостоверява извършен превод от сметка на Е. И. К. в „ПроКредит банк България ЕАД по сметка на Семейна каса на РГермания в Comerzbank с адрес Германия, Кайзер Щрасе 16, Хесен, на сумата от 18 863евро на датата 23.05.2024г., т.е.ден след поканата до Г.ат С. К. за доброволно плащане на задължението. Като основание за превода в документа е посочено „частен заем Г. С. К. номер на договора ***“. Документът дава основание да се приеме, че сумата от 18 863евро реално е предадена, макар не лично на ответницата, а посредством погасяване на нейно задължение. Сам по себе си обаче установения факт на извършеното плащане по банков път от ищеца за погасяване на задължението на ответницата към трето лице няма правното значение на постигнато съгласие за даване на заем, т.е. въз основа на него не може да се презумира, че щом с превода от ищеца е погасено задължение на ответницата към Семейната каса в РГермания, действително има сключен между страните договор за заем, т.е. сумата е предадена срещу поето от ответницата задължение за връщане. Предаването на дадена сума може да бъде извършено на различни основания, всяко от които има и различни правни последици. В случая липсват ангажирани от ищеца доказателства при какви постигнати с ответницата уговорки е извършено от ищеца погасяване на нейното задължение. Платежният документ-потвърждение за плащане от 23.05.2024г., в който е посочено основание за плащане „частен заем Г. С. К. номер на договора ***“, като документ обективира волеизявлението на самия ищец, а не на ответницата, и не може да служи за доказване, че източник на претендираното от него вземане е именно сключен между тях договор за заем.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже както даването на сумата, така и, че е дадена „в заем“, т.е. съществуването на посоченото в платежното нареждане основание - договор за заем. Ищецът не ангажира доказателства, от 4 които да се направи извод, че извършеното от него плащане на датата 23.03.2024г. е на основание заемно правоотношение, респ.че източник на неуредените облигационни отношения с ответницата е именно договор за заем и по отношение на същите се прилага именно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД.

Предявеният иск като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. Предвид акцесорния характер на иска за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва , същият също следва да бъде отхвърлен.

Отговорност за разноски не следва да се разпределя, тъй като с оглед резултата за ищеца, той няма право на такива, а ответницита не е удостоверила извършване на разходи в производството.

С оглед гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. И. К., ЕГН **********, от с.Т., общ.К., обл.Д.,ул.***, срещу Г. С. К. с ЕГН **********, от гр.Д., ул.***, осъдителни искове за сумата от 36 971,48лева, левова равностойност на сумата от 18 863 евро, представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 23.05.2024г., и за сумата от 1721,73лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата за периода 23.08.2024г.23.12.2024г.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________ 5