Решение № 739 от 19.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. Варна, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110205100 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от С. А. С., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №9464 от 11.07.2025 г., издадено от *** на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер 1500.00 лв.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че проверката е извършена от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, лишено от основание, като наложената санкция е несправедлива.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :

На 16.06.2025 г. около 12.53 ч. по път III-2008, при км.9+900 на отбивна площадка в посока кв. „Повеляново“ – гр. Белослав, управляваното от въззивника МПС с четири оси, от които две управляеми оси – т. а. „*** *** **“, рег.№*******, категория N3, извършващо превоз на товар фракция 0/63 по маршрут Повеляново - Белослав, било спряно за проверка от свидетелите Е. Г. и Т. П. – *** при Агенция „Пътна инфраструктура“.

Проверка на превозните документи и извършено замерване със сертифицирана и проверена за годност електронна мобилна везна модел PW-10, №К0200009 и сертифицирана ролетка 5 м №1305/18, констатирала, че при надлежно измерено междуосово разС.ие над 1.3 м (измерени 1.38 м) сумата от натоварванията на осите на двойната задвижваща ос е 24.500 т, при което е надвишено с 5.500 т регламентирано максимално допустимо натоварване на двойната задвижваща ос до 19 т за този вид т. а. съобразно чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, поради което спрямо възивника бил съставен АУАН за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗдвП, вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. Като възприел изцяло 1 констатациите по акта и дадената правна квалификация, наказващият орган издал оспореното НП.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени, непротиворечиви и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите Е. Г. и Т. П., така и от приобщените документи – НП №9464 от 11.07.2025 г., АУАН №0010945 от 16.06.2025 г., Разписка от 16.06.2025 г., Протокол за измерване на превозно средство №54 от 16.06.2025 г., Свидетелство за регистрация на МПС, рег.№*******, Пътен лист №042259 от 16.06.2025 г., Товарителница №033443 от 16.06.2025 г., Допълнително споразумение към трудов договор №176 от 20.04.2023 г., Заповед №РД-11-97 от 29.01.2025 г., Заповед № РД-11- 560 от 02.05.2025 г., Заявление за проверка №000029-28189 от 09.06.2025 г. и Протокол за проведено обучение от 22.01.2025 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, надлежно оправомощен чрез Заповед №РД-11-560 от 02.05.2025 г. от Председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и съставеното въз основа на същия НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на законоустановените процесуални изисквания за форма и съдържание.

Нарушението е констатирано при проверка от служители на Агенция „Пътна инфраструктура“, Съгласно чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и на свидетел по установяване на нарушението.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП по същество съдържа изискване за спазване на установените допустими параметри за натоварване на осите на пътните превозни съобразно Наредба №11 от 03.07.2001 г. ред за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Този подзаконов нормативен акт регламентира както параметрите, с чието превишаване ППС попада в категорията на извънгабаритните, така и разрешителния ред чрез заплащане на такса към ИА „Пътна инфраструктура“ за движение с извънгабаритно ППС. При приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че управлявания от въззивника т. а. с четири оси, две от които управляеми, с измерено със сертифициран измервателен уред №1305/18 междуосово разС.ие при задвижващата двойна ос над 1.3 м, действително попада в хипотезата на чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г., за която допустимата максимална сума от натоварванията на ос на двойната задвижваща ос е до 19.000 т и установената стойност 24.500 т сочи претоварване на съответната двойна задвижваща ос с 5.500 т.

Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП по същество съдържа изискване за спазване на установените допустими параметри за масата на пътните превозни съобразно Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Този подзаконов нормативен акт регламентира както параметрите, с чието превишаване ППС попада в категорията на извънгабаритните, така и разрешителния ред чрез заплащане на такса към ИА „Пътна инфраструктура“ за движение с извънгабаритно ППС. При приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че управляваното от въззивника МПС попада в хипотезата на чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г., за която допустимата максимална маса е до 19.000 т и установената стойност 24.500 т сочи претоварване с 5.500 т.

Административно–наказателната отговорност на въззивника е ангажирана на основание чл.177, ал.3 ЗДвП, предвиждащ санкция за всеки, който, без да спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното 2 развитие и благоустройството. При проверката, а и в последствие до издаване на процесното НП, въззивникът не е представил надлежно издадено разрешително след заплатена такса за извършване на съответния превоз при превишение на допустимите максимални нива на натоварване.

Изтъкнатите аргументи сочат правилност и законосъобразност на констатациите на наказващия орган за съставомерност на поведението на въззивника като административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. Същевременно, съдът намира определеното от наказващия орган наказание „глоба“ 1500.00 лв, сочещо размер под средния установен (1750.00 лв) при минимум 500.00 лв и максимум 3000.00 лв, (съобразно действащата към датата на нарушението редакция на чл.177, ал.3, т.1, пр.3 ЗДвП), за несъобразено с нормата на чл.27 ЗАНН. Действително, констатираното претоварване е с повече от 20 % над допустимите нива и поради това подлежи на класифициране като „най-тежко нарушение“ съобразно Директива 96/53/ЕО на Съвета, но от друга страна, по делото не са налице данни за предходно регистрирани нарушения и санкционни актове спрямо въззивника. Също така, той не е извършвал превоза за собствена сметка, а по възлагане, като осъществяващ длъжност „шофьор“ по трудов договор в търговско дружество – превозвач, спрямо когото въззивникът е в положение на зависимост. Поради това, съдът намира определения размер на санкцията за прекомерен и несъответстващ на тежестта на нарушението и имотното съС.ие на нарушителя. При изтъкнатите аргументи, съдът счита, че наказанието следва да бъде наложено в занижен размер, към минималния предвиден, а именно – 500.00 лв (255.65 €), поради което в тази част, обжалваното НП следва да бъде изменено.

При този изход на спора и съобразно отправената претенция от въззиваемата страна, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 130.00 лв до 190.00 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство в едно с. з., съдът намира, че за база при определяне размера на обезщетението следва послужи минималния установен размер 130.00 лв.

Доколкото намаления размер на наложеното наказание е неблагоприятен за въззиваемата страна резултат, липсата на регламентиран ред за присъждане на разноски в такава хипотеза може да бъде преодоляна чрез приложен от съда критерий за справедливост, съобразен със специфичните основни и същностни цели на производството по оспорване на НП по реда на ЗАНН. От гледна точка на въззиваемата страна, първостепенна цел е да се потвърди оспорения акт, при което отговорността за твърдения нарушител се понася изцяло, а второстепенна се явява целта да се измени само размера на наложената санкция, при което санкционираното лице понася своята отговорност на по-ниска стойност. Изхождайки от тези две цели и съответните последици за въззиваемата страна и като съобрази, че при потвърждаване на НП, съгласно чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, възнаграждението за юрисконсулт се присъждат в пълен размер, то при постигане на второстепенната цел – изменение на НП, настоящият състав счита за справедливо, от установения базов размер 130.00 лв, да се счита половината 65.00 лв като основа за определяне стойността, с която следва да бъде съразмерно редуциран размера на определеното възнаграждение. Съобразно този критерий, в настоящия случай, половината (65.00 лв) на определения базов размер, съразмерно на изменената част - намалена с 2/3 сочи резултат 21.66 лв, с която стойност следва да бъде намалено базово определеното възнаграждение от 130.00 лв до сумата 108.44 лв (55.44 €).

Въпреки, че намаления размер на наложеното наказание е благоприятен за санкционираното лице резултат и е отправена съответна претенция по чл.63д, ал.1 ЗАНН и от въззивника, при липсата на представени доказателства за платено възнаграждение за упълномощения повереник, разноски за въззивника не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №9464 от 11.07.2025 г., издадено от 3

*** на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, срещу С. А. С., ЕГН **********, само в частта за санкционираното нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като в съответната част НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба“, от 766.94 € (1500.00 лв) до 255.65 € и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част, на основание чл.63, ал.7, т.2, вр. ал.2, т.4 ЗАНН.

ОСЪЖДА С. А. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, сумата 55.44 € (петдесет и пет евро, 44 цента), представляваща съразмерно на изменената част възнаграждение за юрисконсулт.