Решение № 5360 от 26.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5360 гр. С, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110162481 по описа за 2023 година

Предявен е иск от Н. С. Д., ЕГН **********, адрес с.Ч, С О, ул.„Н“ № 5, чрез адв.Ц., със съдебен адрес гр.С, пл.„С Н“ № 16, ет. 2, офис 3,за осъждане на ответника Е. С. К., с адрес с.Ч, С О, ул.„Р“ №..3, сумата 7000.00 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди, причинени от ухапване на ищцата на куче, собственост/под надзора на ответника на 31.05.2023 г. в с.Ч, ведно със законната лихва, считано от датат, следваща таки на деликта – 01.06.2023 г., до окончателното плащане на длъжимото.

Претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 31.05.2023 г. около 15:00 часа ищцата е излязла от дома си, в който живее, находящ се на адрес: с.Ч, ул.„Н“ № 5, заедно със своя баща С А Д, за да разходи притежаваното от нея куче, порода „болонка“. Обяснява се, че при преминаването на ищцата по ул.„Р“ №..3 в с.Ч, куче, порода „немска овчарка“, кафяво на цвят, намиращо се в двора на същия адрес, се е отскубнало (скъсало синджир, на който било завързано) и я нападнало. Сочи се, че дворът, в който се е намирало кучето, е ограден с лека прозирна мрежа, която в по-голямата си част е паднала, поради което кучето е успяло да излезе на улицата и да нападне ищцата. Според ищцата, кучето я е повалило на земята и започнало да я хапе по различни части на тялото.

Поддържа се, че в този момент от двора е излязъл ответника, който е и собственик на кучето и е прибрал последното.

Ищцата твърди, че след инцидента е посетила здравната служба в с. Ч, където са й обработили раните и й е поставена ваксина срещу тетанус, а нейната майка е подала сигнал на телефон 112.

Отбелязва се, че на следващия ден - 01.06.2023 г., ищцата е посетила личния си лекар, а по негова препоръка е извършила и консултации във ВМА, където е освидетелствана от 1 съдебен лекар. В същото време, на ищцата е разрешен и отпуск за временна неработоспособност за срок от 3 дни - от 31.05.2023 г. до 02.06.2023 г. , продължен на 05.06.2023 г. с още 9 дни до 11.06.2023 г. вкл.

Ищцата аргументира становище, че е имала продължителни болки в крайниците, поради което на 09.08.2023 г. е посетила лекар - специалист по нервни болести за консултация и преглед , а на 10.08.2023 г. - отделението по функционална диагностика на нервната система към Военно-медицинска академия, където й е извършено изследване „Електромиография“, без да са установени ЕНГ данни за периферно-стволова увреда на горните крайници, но са установени ЕНГ данни за коренчева лезия вдясно, т.е. при корените на горните крайници (областта на рамото).

Сочи се, че вследствие инцидента ищцата е претърпяла физически болки и страдания, които продължават и до момента на предявяване на иска, като освен тях тя е преживяла психически стрес по време и след процесния случай, като изпитва ужас при вида на кучета от същата порода, като това, от което е била нападната. Според ищцата, дълго време след претърпения ужас тя не може да общува нормално, не излиза често, изключително рядко разхожда собственото си куче, като при среща с други кучета започва да бяга от тях.

Освен това се твърди и че в период повече от три месеца ежедневните битови дейности на ищцата са били затруднени поради получените травматични увреждания и болките, които е изпитвала при движение на пострадалите крайници. През този период тя е била подпомагана от най-близките и най-вече майка й - Ц Д., с която живея в една къща.

Обяснява се, че процесният случай не е първият такъв, в който въпросното куче се отскубва от синджира, на който е вързано, и напада минаващи по улицата хора , поради което страхът у ищцата нараства още повече.

Излагат се данни, че стресът на ищцата е прераснал в стресово разстройство за период от около месец-месец и половина, изразяващ се в сънуване на кошмари, от които тя се е събуждала, понякога с викове, опит да се загърби случилото се чрез заобикаляне на мястото на инцидента, избягване на срещи с кучета, особено с по-големи породи, както и неимоверен страх от непосредствено нападение, страх и сковаване при чуването на кучешки лай или ръмжене.

В исковата молба се обоснова становище, че доколкото процесното куче е собственост на ответника, именно той носи отговорност за причинените вреди. Размерът на последните ищцата определя на 7000.00 лв., които иска да й бъдат присъдени по настоящето дело.

В срока за отговор, ответникът е депозирал такъв, с който изразява становище по допустимостта и основателността на предявения иск.

Ответникът оспорва неговото куче да е причинило на ищцата описаните в исковата молба вреди, както и наличието, вида и характера на твърдените нейните болки и страдания.

В отговора се признава, че ответникът е бил свидетел на случката от един момент нататък, но твърди, че по ръцете на ищцата не е имало ухапвания и следи от кръв и тя си е тръгнала без видими трудности, а баща й изрично е уверил ответника, че всичко е било наред.

Ответникът отбелязва, че кучето му е порода, която не е агресивна към хората, но и че също така се касае за селектирана порода за овчарски кучета, чието предназначение е да охраняват стада овце от естествените им неприятели, най-вече вълци и ухапванията на кучетата от тази порода причиняват значително по-тежки увреждания от описаните от ищцата.

В същото време ответникът изтъква, че в с. Ч е налице поне едно бездомно куче от същата порода и редица други бездомни кучета, поради което аргументира становище, че ако ищцата е била ухапана от куче, то това не е било неговото куче, а друго такова - чуждо, 2 бездомно или нейното собствено, което макар декоративна порода, се характеризира с агресивност към хора и други кучета. В тази насока се уточнява, че ищцата е имала и понастоящем има навика да разхожда своето куче в рамките на населеното място и околностите му, а същото е сравнително агресивно към други кучета и към хора, лае по тях и т.н., което плаши хората и провокира другите кучет а. С оглед на това, ответникът прави извод, че ако действително ищцата е била ухапана от куче, то не е било неговото куче, а друго такива с неизвестен собственик.

Според ответника, като стопанин на куче, ищцата би следвало да е наясно как поведението на нейната болонка влияе на хората и на други кучета, но въпреки това и въпреки наличието на двор в жилището й, тя непрекъснато се разхожда в населеното място с него, провокирайки други кучета.

С тези доводи се аргументира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от самата ищца.

По отношение на описаните в исковата молба болки и страдания, с отговора се оспорва тяхното наличие, вид и интензитет, тъй като ответникът твърди, че както непосредствено след случката, така и по-късно ищцата е била във видимо добро състояние, пазарувала е, управлявала е МПС и по никакъв начин не е показвала да търпи болки и/или страдания.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от упълномощен представител, който поддържа иска. Ответникът се представлява от пълномощник, който оспорва иска.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, допусната и приета е съдебно-медицинска експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното съдебно-медицинско удостоверение № Ж-42/2023 г. от 01.06.2023 г., се установява, че по ищцата са констатирани следните травматични увреждания: в областта на лявата скула три броя охлузвания /драскотини/ с дължини от 3 до 5 см., покрити с червеникава коричка. На лявата предмишница, в долната й трета има поставена марлена превръзка, на места кръвопропита. След отстраняването й е уставовена рана по предната повърхност н апредмишницата, с неправилна форма с размери 0.4/0.7 см., покрита със засъхнала кръв. Срещуположно на нея по задната повърхност на същото ниво има множество дълбоки охлузвания, покрити с червеникава наложена марлена превръзка, след отстраняването на която са установени два броя рани, разположени срещуположно, съответно по предната и задната повърхност на мишницата, всяка от които с размери 0.5/0.5 см., с неправилна форма, покрити със засъхнала кръв. На гърба, в областта на лявата лопатка е констатирано кръвонасядане с маросинкав цвят и охлузена повърхност на площ с размери около 4/6 см., а в лявата седалищна област – кръвонасядане със синкав цвят с размери 3/1 см.

По предната повърхност на дясното коляно е забалязано повърхностно червеникаво охлузване на площ от 2/2 см.

На ищцата са извършвани прегледи на 01.06.2023 г. във ВМА, на 09.08.2023 г. и на 11.09.2023 г., като на 10.08.2023 г. й е направена електромиография във ВМА. Издадени са й 2 бр. болнични листове, с които е установена временна нетрудоспособност от 31.05.2023 г. до 02.06.2023 г. и от 03.06.2023 г. до 11.06.2023 г.

Като свидетели по делото са разпитани С А Д, В К В, Б Т Т и Б Г Б. От показанията на св.С Д, който е баща на ищцата, се установява, че имат куче, порода болонка, което разхождат всеки ден сутрин и слудобяд. Свидетелят обяснява, че това става в населеното място,в което живеят, а именно в с.Ч, като минават покрай имота на ответника. Д разказва за 3 инцидент от 31 март миналата година, когато той и дъщеря му са разхождали кучето си, който минавайки покрай двора на ответника, неговото куче, порода немска овчарка, се е отвързало и заедносъс синджира е излязлона улицата през падналата ограда. Според свидетеля, въпросното куче е нахапало дъщеря му, като той докато реагира, на помощ се е притекъл св.В В, като и ответникът е пристигнал на място и е хванал кучето.

В показанията си Д обяснява за причинените на дъщеря му травми и преминатото от нея лечение, което й е попречило да работи за около 20-30 дни. Заявява, че вследствие този инцидент тя все още изпитва болка в ръката, поради което пали колата си с лявата, вместо с дясната ръка. Освен това, че Н. Д. нощно време се събужда и преживява отново инцидента.

Св.В В е съсед на ответника – живее през една улица от него, но тъй като парцелът му има излаз на две улици, едната от тях е тази, на която се намира имота на ответника.

Пред съда заявява, че му е известен процесния инцинет, тъй като е бил на двора, когато е чул суматоха на улицата. В е категоричен, че става въпрос за кучето на ответника – немска овчарка, кафява на цвят, което е видял върху ицщата. Според него, това куче е на Е. К., тъй като живее в неговия двор, а и в процесния случай, именно той пристигайки на място, го е издърпал за синджира. Св.В твърди, че оградата на ответника е изградена от нестабилна мрежа.

По отношение състоянието на ищцата, В сочи, че няма впечатления, вкл. и да е имало кръв, той като той нищо не е направил, а само е отишъл ня място, в което време и ответникът е пристигнал и е издърпал кучето за синджира.

Св.Б Т, която е доведена дъщеря на ответника твърди, че познава ищцата и знае за инцидент с нея. Обяснява, че в същия ден тя е била вкъщи и е спала, но впоследствие ответникът й е разказал, че е имало спречкване между тяхното куче, порода немска овчарка, и кучето на ищцата. Според свидетелката, около тяхната къща има още няколко семейства, които гледат кучета немски овчарки, някои от които се пускат без надзор. За отглежданото в семейството й куче, Т разказва, че е било игриво, не е проявявало агресия, а е лаело само като види друго куче. Обяснява, че малко след инцидента, кметицата на селото, в което живят, заедно с някакви хора от „Екоравновесие“ са ги посетили, като са им обяснили, че следва да махнат кучето, иначе можело да има по-големи последствия. Поради това, ответникът е подарил кучето на негови приятели.

Т твърди, че след инцидента и тръгналите в селото слухове, ответникът се е опитал да говори с ищцата, но безуспешно.

Свидетелката заявява, че няма лични впечатления за състоянието на ищцата непосредствено и в кратък период от време след процесния случай, вкл.дали има превръзка, дали е била притеснена и т.н.