Определение № 7 от 13.01.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№7 гр. Варна, 13.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20253001000511 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл.274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба на Д. С. Д. от гр. ***** против определение № 1383/26.09.2025г. постановено по гр.д. № 494/2025г. по описа на ОС – *****, с което съдът е върнал исковата молба (вх.№ 3800/27.02.2025г. по вх.рег. на ШОС), подадена от Д. С. Д. и е прекратил производството по делото, на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК.

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В предявената частна жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт, с който исковата молба е била върната поради невнасяне в указания срок на определената от съда държавна такса. Поддържа се, че съдът е прекратил производството преди стабилизиране на акта за оставяне на производството без движение. ШОС е определил незаконосъобразно размера на дължимата държавна такса, изхождайки от погрешно разбиране за предмета на предявения спор.

Предявеният иск е неоценяем и за него се дължи държавна такса по т.16 от чл.1 на Тарифа за ДТТССГПК, която страната е внесла. Определената от ШОС държавна такса е очевидно завишено и в сравнение с тази, определена от РС – *****, където е започнало производството. Определението на ШОС е необосновано, отделно – противоречи на изричната разпоредба на чл. 72, ал.1 ГПК.

Предявената частна жалба е депозирана в срок, изхожда от надлежна 1 страна и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът съобрази, че понастоящем са отпаднали основанията за спиране, поради което производството по делото следва да бъде възобновено.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Съдът е бил сезиран с предявени първоначално пред ШРС искове от Д.

С. Д. против „Юробанк България“ АД и „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, уточнен с допълнителна молба от 06.06.2025 год., за установяване, че ищецът не дължи сумата от 41200 лева по договор за кредит № 4535697/21.07.2016 год. , като и че договорът за цесия, сключен между „Юробанк България“ АД и „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД не е произвел правно действие.

Ищецът е внесъл държавна такса в размер на 100 лева /така разписка, л.

17 от ГД № 504/25 год. по описа на ШРС/

С Определение № 1887/30.06.2025 год. РС – ***** е прекратил производството по делото и е изпратил същото на родово компетентния ОС – *****.

Поради констатирани нередовности на исковата молба по см. на чл.

128, т. 2 и т. 3 ГПК с разпореждане № 573/08.08.2025г. по гр.д. № 494/20205 г.

ШОС е оставил същата без движение, вкл. с указания да се представят доказателства за довнесена държавна такса по сметка на ОС – ***** в размер на 3 192, 85 лева. Съдът е приел, че е сезиран с два обективно кумулативно съединени иска, както следва:1/ за недължимост на сумата от 41200 лева по договор за кредит № 4535697/21.07.2016 год. и за 2/ недействителност на договор за цесия, сключен между „Юробанк България“ АД и „Фронтекс интернешънъл“ АД с предмет - вземанията на банката по договор за кредит № 4535697/21.07.2016 год. Приел е, че дължимата държавна такса за всеки от исковете е в размер на 1648 лева или общо 3 296 лева.

В частта за дължимата държавна такса и определения й размер разпореждане № 573/08.08.2025г. е било обжалвано от ищеца с частна жалба вх. № 5158/19.08.2025г. по вх.рег. на ШОС, по която е било образувано в.ч.т.д.

№ 459/2025г. по описа на ВАпС и с влязло в сила определение № 577/09.10.2025г. въззивната инстанция е оставила частната жалба без разглеждане като процесуално недопустима.

2

Разпореждането на съда е било частично изпълнено по отношение на указаните необходими преписи от книжата по исковата молба (в т.ч. приложения и допълнително депозирани такива).

С обжалваното определение ШОС е прекратил производството по делото поради невнасяне на дължимата държавна такса.

По правилността на определението:

Не се оспорва и в уточнителна молба от 06.06.2025 год. изрично се признава, че съдът е сезиран с два обективно кумулативно съединени иска.

Исковете целят отричане на различни, макар и свързани правоотношения, поради което не следва да се считат предявени в защита на един интерес /чл.72, ал.1 ГПК/. По всеки от предявените искове се дължи отделна такса.

Отрицателният установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК е оценяем и цената му се определя според правилото на чл. 69, ал.1, т.1 ГПК според размера на отричаното вземане. Държавната такса от 4% възлиза на 1648 лева или 842,61 евро /чл.11, ал.2 ЗВЕРБ/. Ищецът не е внесъл правилно определената от съда държавна такса по този иск, поради което прекратителното определение следва да бъда потвърдено в разглежданата част.

Вторият предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК има за предмет отричането на цесионно правоотношение, поради което цената му се определя според правилото на чл. 69, ал.1, т.4 ГПК от стойността на договора за цесия. При определяне цената на иска следва да се съобрази формалната възмездност на договора за цесия. Релевантно значение за определяне размера на този иск има размера на дължимата насрещна престация от цесионера, а не размера на цедираното вземане /така Определение № 790 от 18.11.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2946/2013 г., I т. о., ТК/. Тъй като договорът за цесия не е представен с исковата молба и ищецът заявява невъзможност за представянето му, респ. за посочване на цена на иска, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 70, ал.3 ГПК – по искове, по които оценката представлява затруднение, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изисква допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото. Следва да се съобрази и че обичайно при договори за цесии на кредитен дълг насрещната престация е по-малка от стойността на прехвърленото вземане.

3

С оглед на изложеното определението, с което е прекратено производството по делото по иска с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК поради невнасяне на окончателно определена цена на иска в размер на цедираното вземане е неправилно. Съдът е следвало да съобрази затрудненията при определянето на цената според насрещната престация на цесионера, вкл. да постанови определение чл. 70, ал.3 ГПК с указания, че след представяне на договора за цесия ще бъде определена окончателно цената и че ищецът има право на частично връщане на таксата, алтернативно – задължение за частично довнасяне. На посоченото основание определението следва да бъде частично отменено в частта, в която е прекратено производството по втория иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1383/26.09.2025г. постановено по гр.д. № 494/2025г. по описа на ОС – *****, с което съдът е върнал исковата молба (вх.№ 3800/27.02.2025г. по вх.рег. на ШОС), подадена от Д. С. Д. и е прекратил производството по делото, на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК, в частта по предявения иск за установяване, че ищецът не дължи сумата от 41200 лева по договор за кредит № 4535697/21.07.2016 год. .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението пред ВКС.

ОТМЕНЯ определение № 1383/26.09.2025г. постановено по гр.д. № 494/2025г. по описа на ОС – *****, с което съдът е върнал исковата молба (вх.

№ 3800/27.02.2025г. по вх.рег. на ШОС), подадена от Д. С. Д. и е прекратил производството по делото, на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК, в частта по предявения иск за установяване несъществуването на договор за цесия, сключен между „Юробанк България“ АД и „Фронтекс интернешънъл“ АД с предмет вземанията на банката по договор за кредит № 4535697/21.07.2016 год.

В Р Ъ Щ А делото в разглежданата съдопроизводствените действия. част за продължаване

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в разглежданата част е окончателно.

4 на

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№7 гр. Варна, 13.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20253001000511 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл.274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба на Д. С. Д. от гр. ***** против определение № 1383/26.09.2025г. постановено по гр.д. № 494/2025г. по описа на ОС – *****, с което съдът е върнал исковата молба (вх.№ 3800/27.02.2025г. по вх.рег. на ШОС), подадена от Д. С. Д. и е прекратил производството по делото, на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК.

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В предявената частна жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт, с който исковата молба е била върната поради невнасяне в указания срок на определената от съда държавна такса. Поддържа се, че съдът е прекратил производството преди стабилизиране на акта за оставяне на производството без движение. ШОС е определил незаконосъобразно размера на дължимата държавна такса, изхождайки от погрешно разбиране за предмета на предявения спор.

Предявеният иск е неоценяем и за него се дължи държавна такса по т.16 от чл.1 на Тарифа за ДТТССГПК, която страната е внесла. Определената от ШОС държавна такса е очевидно завишено и в сравнение с тази, определена от РС – *****, където е започнало производството. Определението на ШОС е необосновано, отделно – противоречи на изричната разпоредба на чл. 72, ал.1 ГПК.

Предявената частна жалба е депозирана в срок, изхожда от надлежна 1 страна и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.