Решение № 4721 от 29.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4721 гр. Варна, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20253110101074 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

И. В. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, като баща и законен представител на детето си - Т. И. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Р. Е. от ВАК, със съдебен адрес: *** /сл. тел: ***/ е сезирал съда с искова молба с правно основание чл. 150 СК предявена против ответницата М. Ж. И., ЕГН **********.

Исковата молба е основана на следните твърдени от И.Е. обстоятелства :

С Решение № 4223/15.11.2016 г., влязло в сила на 15.11.2016 г. по гр.д. № 11892/2016 г. по описа на Районен съд - Варна, XVIII-ти състав, М. Ж. И., ЕГН **********, била осъдена да заплаща на детето Т. И. Е., ЕГН **********, чрез неговия баща месечна издръжка в размер на 110 (сто и петдесет) лева, считано от датата навлизане на съдебното решение - 15.11.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. От определяне на първоначалната издръжка - 2016 г. изминал период от девет години, в който детето пораснало и съответно разходите, свързани с неговите потребности, се увеличили.

Освен, че бащата И.Е. полагал непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето, същият твърди, че поема всички разходи за храна, облекло, обувки, учебни помагала, допълнителни частни уроци, лекарства, медицински прегледи и др. Т. , сочи в исковата молба бащата И.Е., че е 7-ми клас във Второ основно училище „ ***“ и това налагало постоянни разходи за транспорт, постоянна подмяна на облеклото, поради възрастта, в която е, ежегодно закупуване на учебници, помагала, тетрадки и всякакъв вид ученически пособия. На сина на ищеца му предстояло кандидатстване и Т. посещавал частни уроци по български и английски език три пъти седмично, за които бащата заплащал седмично 90 лева.

Отделно Т. посещавал и уроци по математика веднъж седмично на стойност 50 лева.

Твърди се от И.Е., че живее заедно със сина си Т. в имот на бащата, който в закупил с ипотечен кредит, като месечната вноска била в размер на 382 лева.

С оглед горното И.Е. счита, че от постановяване на първоначалната издръжка е настъпило изменение на обстоятелствата. Променени били икономическите условия в 1 страната, обусловени на ценови, социални и демографски фактори, определящи по-големи средства за издръжка на детето. С повишаване на възрастта и образователното ниво, нуждите на детето, свързани с развитието и обучението му обективно нараствали. Според задължителната практика на ВКС с решение № 77 от 21.03.2012 г. по гр. д. № 863/2011 г., размерът на издръжката следвало да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покрИ.е на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. При определяне размера на издръжката се отчитали нуждите и възможностите към момента, когато се постановява решението, но тъй като издръжката се присъждала за задоволяване на бъдещи нужди, през периода, когато се изпълнява решението е възможно да настъпят обстоятелства, които налагат нейното изменение . Досегашната издръжка на детето обобщава И.Е., че не отговаря на неговите нужди и е крайно недостатъчна.

Предвид изложеното, е отправеното искането да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде изменена постановената издръжка с Решение № 4223/15.11.2016 г., влязло в сила на 15.11.2016 г. по гр.д. № 11892/2016 г. по описа на Районен съд - Варна, XVIII състав, както следва: ответницата М. Ж. И., ЕГН **********, да бъде осъдена да заплаща в полза на детето Т. И. Е., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител И. В. Е., ЕГН **********, месечна издръжка в размер по 600,00 (шестстотин ) лева, считано от датата на исковата молба (28.01.2025 г.), ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменяне или прекратяване.

Обективирано е искане за присъждане на направените по делото разноски, като е посочена и банкова сметка с пълни реквизити по която да бъде извършвано плащането.

Към исковата молба са представени заверени преписи от документи , които се желае от ищцовата страна да бъдат приети като писмени доказателства ( 1.Удостоверение от 07.01.2025 г.;2.Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице от 02.02.2017 г.; 3.Решение № 4223/15.11.2016 г. по описа на ВРС, XVIII състав;

4.Удостоверение за настоящ адрес изх. № АУ035465МЛ;5.Удостоверение за постоянен адрес изх. № АУ035466МЛ; 6.Служебна бележка № УВД-25-168/08.01.2025 г. и 7.Удостоверение серия КМР № 106709.) В исковата молба е обективирано особено искане - да бъде извършена от съда справка в Национална база данни и да бъдат връчен препис от същата исковата молба на постоянния адрес или настоящ адрес на ответницата, т.к. ищецът не знае адреса на последната .

В срока по чл.131 ГПК ответницата М. Ж. И., ЕГН **********, с адрес :

****/тел.:****/ е депозирала писмен отговор на предявения против нея иск с правно основание чл.150 СК. Адресът на ответницата към датата на първото о.с.з.(14.11.2025 г.) по данни на адв.И. е променен, а именно: настоящ адрес: *** .

Иска по чл. 150 от Семейния кодекс ответницата намира за допустим, но неоснователен.

Ответницата не оспорва, че със съдебно решение № 4223/15.11.2016г., влязло в сила на 15.11.2016г. по гражданско дело № 11892 по описа за 2016 г. на Районен съд Варна, 18 състав, е осъдена да заплаща на сина си Т. И. Е., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител И. В. Е., месечна издръжка от 110 лв. (сто и десет лева), с падеж първо число на месеца, считано от датата на влизане в сила на решението. Упражняването на родителските права по отношение на детето Т. И. Е., било предоставено на бащата И. В. Е..

Становището на ответницата по иска по чл.150 от Семейния кодекс е следното:

Ответницата оспорва размера на предявеният иск за увеличаване на месечна издръжка за детето от 110 лв. на 600 лв., и началният момент на претенциите - от завеждане на исковата молба 28.01.2025г.

В обстоятелствената част на иска не бил посочен какъв е общия размер на месечната паричната издръжка според нуждите на детето, съгласно чл. 142, ал. 1 от Семейния кодекс.

Това затруднявало справедливото разпределение на сумата между двамата родители 2 съгласно техните финансови възможности.

Претендирания размер за месечна издръжка от 600 лв. твърди ответницата, че е висок за възможностите й . М.И. сочи, че живее в апартамент под наем и заплаща солидарно с нейния приятел наемна цена от 600лв. Ответницата твърди, че не притежава имущество, от което да реализира доходи. Работела на срочен трудов договор от месец септември 2024г., в ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР „***“ ООД гр.Варна на длъжността „асистент на лекар по дентална медицина“, като месечното й трудово възнаграждение било около минималната работна заплата за страната от 700 лв. до 1100 лв. (за което прилага: Удостоверение за декларирани данни №030192501893433 от 03.04.2025г. издадено от НАП ТД - Варна). Сочи се от ответницата, че със Заповед № 135/21.03.2025 г. бил прекратен трудовия договор (прилага Заповед № 135/21.03.2025г.). С последващ трудов договор № 11/02.04.2025г. М.И. била назначена в АИППДП д-р Р.К.Г. ЕООД с.*, област Варна с уговорено възнаграждение от 1077 лв. В тази връзка ответницата твърди, че получава доход единствено от трудово правоотношение, който не е висок. Извън изложеното в ОИМ ответницата е навела твърдението , че очаква дете и има рискова бременност, което налагало заплащане на чести периодични прегледи, лечение и лекарства, като по мнение на лекаря следвало да се ограничи трудовата дейност и стреса, поради което ответницата не можела да си позволи да работи и на втора работа. Ответницата сочи, че й се налага да заплаща високи такси за медицински прегледи, изследвания и лечение. (прилага Амбулаторен лист № 250978087530/07.04.2025г. издаден от д-р Ю. Б.; фактура № 1200000508 от 14.03.2025г. издадена от Медицински център „АФРОДИТА“ ООД София; фискални бонове издадени от АМЦС „МАЙЧИН ДОМ“ ЕООД гр.Варна от 10.02.2025г., 26.02.2025г. и 07.04.2025г.) На следващо място отв. М. И. излага твърдения, че през годините назад и през настоящата 2025 г. заплащала суми за издръжка по сметката на Частен съдебен изпълнител, Л. С., рег. № ***, район на действие ОС Варна по изпълнително дело № 2020***0401256 както следва : за месец януари 2025г. - 130 лв., за месец февруари 2025г. - 140 лв. и за месец март 2025г.- 130 лв. Едновременно с това М.И. извършвала и плащания за издръжка и по сметката на И. Е., както следва: за месец януари 2025г.- 120 лв., за месец февруари 2025г. 120лв. и за месец март 2025г. -120 лв. Месечните преводи за издръжка на детето, възлизали на около 250 лв.- 270 лв. Допълнително били плащани от М.И. и други суми и предметни подаръци- когато имала финансова възможност.

Твърди се в отговора на искова молба от ответницата, че ищецът няма задължения към други непълнолетни низходящи, за които да се грижи или е длъжен да ги издържа и не заплащал наем. Жилището в което живеел ищеца - апартамент в гр.Варна, находящ се на *** посочва още ответницата, че е лична собственост на бащата на детето. Ответницата е подчертала в отговора на искова молба, че бащата има висше образование, работи в системата на МВР и : „реализира солидни доходи“.

Претендирания размер за месечна издръжка обобщава ответницата, че е прекомерно завишен и не съответствал на доходите, имущество и финансовите й възможности.

Единствения доход който получавала М.И. бил от трудово правоотношение в размер на минималната работна заплата за страната за 2025г. – 1077 лв. Възможностите на М.И. за плащане на месечна издръжка определя ответницата, че са 270 лв., който размер намира за справедливо разпределен според възможностите на двамата родители.

Твърди се от ответницата още веднъж, че началото на исковите претенции се дублира с период, по който вече били платени месечни издръжки от нея, което според ответницата се явява неправилно и при уважаване на началния момент на търсената издръжка, следвало да се приспаднат внесените суми.

Отправено е искане от ответницата съдът да осъди ищеца да заплати направените съдебно -деловодни разноски.

И на последно място ответницата е заявила, че желае постигане на споразумение по предявения иск по чл.150 от СК.

В подкрепа на изложеното в отговора на искова молба ответницата представя и моли 3 по делото да бъдат приети като писмени доказателства приложените заверени за вярност с оригинала копия на документи. ( 1. Удостоверение за декларирани данни № 030192501893433/03.04.2025г. издадено от НАП ТД-Варна; 2.Заповед № 135/21.03.2025г. за прекратяване трудов договор; 3.Трудов договор № 11/02.04.2025г. АИППДП д-р Р.К.Г. ЕООД с.*, област Варна; 4. Вносни бележки: № 0200024423978046 от 14.01.2025г. за месец януари 2025г., № 0200024639834918 от 05.02.2025г. за месец февруари 2025г., № 0200024935088128 от 05.03.2025г. за месец март 2025г. за заплащане на месечна издръжка по сметката на И. Е. 3 бр.; 5.Вносни бележки : № 0200024372697134 от 09.01.2025г. за месец януари 2025г., № 0200024639851490 от 05.02.2025г. за месец февруари 2025г., № 0200024935121853 от 05.03.2025г. за месец март 2025г. за заплащане на месечна издръжка по сметката на Частен съдебен изпълнител Л. С., рег.№ ***, район на действие ОС Варна, по изпълнително дело № 2020***0401256 - 3 бр.; 6.Амбулаторен лист No250978087530/07.04.2025r. издаден от д-р Ю.

Б.; 7.Фактура Nol200000508 от 14.03.2025г. издадена от Медицински център „АФРОДИТА“ ООД София; 8.Фискални бонове от АМЦС „МАЙЧИН ДОМ“ ЕООД гр.Варна, издадени на 10.02.2025г., 26.02.2025г. и 07.04.2025г.-3бр.). Обективирано е доказателствено искане съда да задължи ищеца да представи удостоверение за доходите си една година назад, евентуално да се изискат от ТД на НАП - Варна, справка относно сключени служебни или трудовите правоотношения с И. В. Е., ЕГН ********** и получавани възнаграждения за този период.