Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 07.12.2023, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
644/2023
Подписан
07.12.2023

Цитирани разпоредби

  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 9 и 10 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 9 и 10 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "Г" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 187, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 187, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност

Р Е Ш Е Н И Е

№2232/7.12.2023г. гр. Пловдив, 07.12.2023 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХV състав, в открито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА при секретаря Станка Журналова, като разгледа докладваното Председателя а.н.д № 644 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Жалбоподателят „*** ГАЗ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Полет“ № 1, представлявано от С.С.-управител, чрез процесуалния си представител адвокат К.Д.Т., с адрес ***, оспорва Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-28-0122167/16.01.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП – Пловдив, потвърдена с Решение № ГДФК-41/06.02.2023 г. на Директора на дирекция „Оперативни дейности“ в дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяна на наложената ПАМ. Твърди се, че към момента не е издадено НП, което лишава дружеството от възможността по чл. 187, ал.4 ЗДДС. Също така се посочва, че не е налице никаква щета за бюджета, нито е налице невнасяне на данъчни задължения от страна на дружеството-жалбоподател.

Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – Началник на отдел

"Оперативни дейности" – Пловдив в дирекция "Оперативни дейности" при ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От представените от оспорващата страна и с административната преписка писмени доказателства, се установява, че на 11.01.2023 г. е извършена проверка в 09:45 часа на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция „***“, находящ се гр. Пловдив, ул. „***№ 32, стопанисван от „*** ГАЗ“ ООД, при която е установено, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не е спазило изискванията на цитираната Наредба, като не е подало в НАП данни за част от доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, по получена на 07.01.2023 г. доставка на бензин А-95 - общо 7083л, документирана с АДД № ********** от 07.01.2023 г. с УКН № 000000007454529, издаден от „ЛУКОЙЛ България“.

Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ cep. АА № № 0122167/11.01.2023г. за констатирано нарушение на разпоредбите на чл. 59а, ал.1, изречение второ от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. във връзка с чл. 118, ал. 4. т. 3 и т. 5 от ЗДДС.

От представените в хода на проверката от дружеството документи е установено, че на 07.01.2023г. е получена доставка на бензин А-95 - общо 7083л, документирана с АДД № ********** от 07.01.2023 г. с УКН № 000000007454529, издаден от „ЛУКОЙЛ България“ ЕООД. Предоставена е товарителница с № 075596/07.01.2023 г. относно доставката на бензин А-95 /7083 л/, с дата и място на разтоварване: 07.01.2023г., в гр. Пловдив ул. „Рогошко шосе“ №32. След извършената доставка нивомерът е отчел постъпило гориво в резервоар 2 в размер на 7233л. бензин А-95. Установено е, че по документ доставката е въведена като доставка на 5059л. бензин А-95, като е прието, че разликата от 2174л. не е декларирана чрез ЕСФП и не са подадени данни за доставените количества гориво по документ в НАП.

Представени по преписката са служебен бон с

№1082574/07.01.2023г., с отражение доставка по нивомер - 7233л. и служебен бон с № 1082582/07.01.2023г., с отражение доставка гориво по документ - 5059л. по АДД с УКН 000000007454529, както и от АДД № ********** от 07.01.2023 г. с УКН № 000000007454529, издаден от “ЛУКОЙЛ България“ ЕООД.

Прието е, че „*** ГАЗ” ООД не е подало в НАП данни за получените 2174л. дизелово горива по документ, чрез въвеждане в ЕСФП.

За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка cep. АА № 0122167/11.01.2023 г. на основание чл.

110. ал. 4. вр. чл. 50. ал. 1 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс, съставен от Н.И.П., на длъжност старши инспектор по приходите в дирекция "Оперативни дейности" - Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите.

При тази фактическа обстановка е издадена процесната Заповед за прилагане на ПАМ за нарушение на чл.59а, ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ), във връзка с чл. 118, ал. 10 и ал. 4, т. 3 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „Г“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка.

В заповедта са изложени и съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че при определяне продължителността на мярката са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, както и вида на търговския обект - бензиностанция, местоположението му - на ключово място в гр. Пловдив, в промишлена зона, с постоянен и интензивен автопоток, характера на дейността - търговия с горива /бензин, дизел/ - акцизна стока, с множество потенциални клиенти, предпоставка за реализиране на високи обороти, доказателство, за което е и регистрираният висок общ оборот от продажби на горива, съгласно приложения по преписката ДФО, големината на обекта - с капацитет от четири резервоара за съхранение на гориво, работното време - непрекъснато, завишеното и ежедневно търсене на предлаганата стока и възможността за нерегламентирана търговия с нея, констатираното неподаване на данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите, възможността за извършване на нови нарушения.

В мотивите относно продължителността на срока административният орган е посочил още, че така извършеното деяние, показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.

Това се потвърждавало и от факта, че лицето не е обърнало внимание на обстоятелството, че към НАП не са подадени коректно изискуемите данни, с оглед факта, че лицето е било наясно, че не се изпращат достоверни данни по дистанционната връзка с НАП, за което свидетелствали изведените от ЕСФП и служебните бонове с данни за документалните доставки.

С Решение № ГДФК-41/06.02.2023 г. на Директора на дирекция „Оперативни дейности“ в дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП депозираната жалба срещу Заповедта за налагане на ПАМ е отхвърлена като неоснователна.

В хода на съдебното производство ответният административен орган е представил справка от информационната система в НАП, както и Наказателно постановление № 707019-F692430 от 13.06.2023 г. и Акт за установяване на административно нарушение № F692430 от 17.01.2023 г.

По делото е разпитан като свидетел Н.И.П., който дава показания, че поводът за проверката е съвместна периодична проверка. При проверката от представените документи е установено, че има разлика 2000 литра между доставката, която е по нивомер и документалната доставка.

Съдът намира свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетеля, като същите ще се преценяват с оглед данните в останалите събрани по делото доказателства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна-адресат на оспорения административен акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговата материална компетентност, съгласно приетите по делото заповеди № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. и №ЗЦУ-1157 от 27.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 7 – 8).

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителна административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта, като индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания.

Административният орган, в случая, действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви.

В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г”, вр. с чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.

Като фактическо основание, мотивирало административния орган да постанови заповедта, е посочен Протокол за извършена проверка /ПИП/ cep. АА № № 0122167/11.01.2023г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма на чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр. с чл. 118, ал. 10 и ал.4, т.3 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Наредба

Н-18/2006 г. Лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД.

Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран складодържател, регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения акцизен данъчен документ.

Задължението да се подават данни по реда на чл. 3, ал. 3, от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., както и за промените в тях е с адресат субектите, които извършват продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход като за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС определя неподаването на данни по чл. 118 в НАП като основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. Анализът на цитираните разпоредби обуславя извод, че при установено по съответния ред неподаване на НАП по установената дистанционна връзка на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и данни за извършените продажби, дължащо се на неспазване на реда или начина за предаването на такива, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него".