Решение № 260086 от 09.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260086 гр.Пловдив, 09.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в открито съдебно заседание на 14.06.2021г. в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА секретар:Стефка Тошева след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова гр.д.№ 18/2021г. по описа на АС - Пловдив и, за да се произнесе, приема следното:

Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, вх.№ 6921/04.08.2020г., подадена от ответника Т.Х.З., ЕГН **********, към която, с молба, вх.№ 261376/08.10.2020г., се е присъединил Н.Д.К., както и по въззивна жалба, вх.№ 260385/08.09.2020г., подадена от ответника Н.Д.К., ЕГН **********, чрез адв.Р.Г., срещу Решение № 194/08.07.2020г., постановено по гр.д. № 852/2017г. по описа на ОС - П., в частите, с които се прогласява нищожността на сделка, наименована

,,Допълнително споразумение към Договор за паричен заем от **********г. и Допълнително споразумение от 01.03.2007г.“ и представляваща съглашение за подновяване на дълг (новация), сключена между, от една страна - Н.Д.К., ЕГН **********, и, от друга страна - Т.Х.З., ЕГН **********, и Я.К.З., ЕГН **********, и се приема за установено, че е нищожно съдебното решение по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ОС - П., като постановено в симулативен процес.

В първото заседание пред въззивната инстанция на 14.06.2021г. към подадените въззивни жалби се е присъединила, на осн. чл.265, ал.1 ГПК, и ответницата

Я. К.З., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв.С.Х..

Оплакванията във въззивните жалби са за недопустимост на решението в частта, с която е прогласена нищожността на допълнителното споразумение към договора за паричен заем, както и за неправилност на решението в двете обжалвани части: за прогласяване нищожността на допълнителното споразумение към договора за заем и на съдебното решение постановено по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ОС - П..Исканията са за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на друго решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени и за присъждане на разноски, вкл. за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.С.Д., на осн. чл.38 ЗА, за осъществената безплатна правна помощ във формата на процесуално представителство пред въззивния съд на въззивника Т.З..

Не са постъпили в срок писмени отговори от насрещната въззиваема страна, ищците И.А.Д., ЕГН ********** и Д.В.Д., ЕГН **********.В съдебното заседание пред въззивната инстанция на 14.06.2021г.същите, чрез процесуалния си представител адв.Л.К., са оспорили жалбите.

Постъпилите въззивни жалби са допустими, като подадени от активно процесуално легитимирани лица, имащи правен интерес от въззивно обжалване, в законния срок, редовни са по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на преписи на насрещната въззиваема страна за отговор, поради което се поставят на разглеждане по същество.

Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията във въззивните жалби и оспорванията и като извърши дължимата служебна проверка на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК, намира следното:

Производството, в което е постановено обжалваното решение, гр.д.№ 852/2017г. по описа на ОС - П., е образувано въз основа на искова молба/ИМ, вх.№ 11446/18.12.2017г., подадена от ищци И.А.Д., ЕГН **********, и Д.В.Д., ЕГН **********, против ответници Н.Д.К., ЕГН **********, Т.Х.З., ЕГН **********, и Я.К.З., ЕГН **********.

В ИМ са били въведени следните твърдения: Ищците И. и Д.Д. били кредитори на ответника Т.З. с парични вземания, присъдени по НОХД 175/2012г. по описа на ОС - П., за обезщетения за репариране на неимуществени вреди във връзка със смъртта на сина им, причинена на 04.11.2010г. от престъпление, за което ответникът Т.З. бил признат за виновен и осъден с влязла в сила на 14.05.2013г. присъда по посоченото НОХД.За принудителното събиране на присъдените им парични вземания ищците образували изпълнителни дела № № 450 и 451/2013г. по описа на СИС при РС - В., но не могли да се удовлетворят, тъй като спрямо длъжника, ответника Т.З., не можело да се приложи ефективен изпълнителен способ, поради липсата на налично недвижимо имущество, а „формално“ за собственик на единствения имот на ответниците З. се „титуловал“ ответникът Н.К.. За да предотврати изплащането на присъдените на ищците парични вземания за обезщетения, ответникът Т.З. предприел редица действия, за да се лиши от единствения си имот, а именно следните:На **********г. ответниците Т.З. и Я.З. се разпоредили с единствения си недвижим имот в полза на синовете си със сделка - дарение, обективирана в нотариален акт за дарение от **********г., № *****, рег.№ ****, н.д.№ *******г. по описа на Нотариус С.Д..Ищците предявили иск с правно основание чл.135 ЗЗД за „отмяна“ на извършеното от З. дарение, по който било образувано гр.д.№ 255/2014г. по описа на ОС – П., който бил уважен „на първа инстанция“, но не могли да се „ползват“ от постановеното в тяхна полза съдебно решение, тъй като подадената от тях ИМ била вписана на 12.11.2013г, което било четири дни след вписването на 08.11.2013г. на ИМ, подадена от ответника Н.К. против ответниците Т. и Я. З. и техните синове, трети неучастващи по делото лица, И. Т.

З. и Х.Т. З., по която било образувано гр.д.№ 929/2013г. по описа на ОС - П. с предмет обявяване за относително недействително по отношение на Н.К., на осн. чл.135 ЗЗД, на дарението, извършено на **********г. от ответниците З. в полза на синовете им И. Т. З. и Х.Т. З., както и обявяване за окончателен, на осн. чл.19, ал.3 ЗЗД, сключеният между Н.К., като купувач, и Т. и Я.З., като обещатели, предварителен договор за продажба на недвижим имот от **********г., обективиран в допълнително споразумение от същата дата към договор за паричен заем от **********г. и допълнително споразумение от 01.03.2007г., които били уважени с влязло в сила решение по делото.

Въведени са били от ищците в производството пред първоинстанционния съд следните твърдения за нищожност на допълнителното споразумение от 16.09.2009г.към договора за паричен заем от **********г.: Към **********г. липсвал валиден стар дълг на Т.З. по отношение на Н.К. за връщане на заемна сума в размер на 50 000лв., тъй като никакви пари реално не били „давани на заем“ от Н.К. на Т.З.. Липсвало намерение за новиране на стария дълг.Ответницата Я.З. не била страна по заемното правоотношение от **********г., поради което спрямо нея Н.К. не можел да се откаже от свои права и „на тяхно място да създаде нови права“.

Въведени са били от ищците в производството пред първоинстанционния съд следните твърдения за симулативност на процеса по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ОС - П.: След като ищците предявили гражданските си искове по НОХД №175/2012г., с цел да бъде предотвратено изпълнението на „осъдителната присъда в гражданската й част“, като нямало възникнало валидно парично вземане на ответника Т.З. по отношение на ответника Н.К. за връщане на заемна сума, което да може да се новира в задължение на Т.З. и Я.З. да прехвърлят процесния недв. имот на Н.К., били съставени частни документи - договор за заем от **********г. и допълнително споразумение от **********г., с които бил създаден един мним дълг, въз основа на който било образувано производството по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС.По това дело ответниците

З. не защитили реално правата си: не направили всички възражения по предявените искове, не оспорили действителността на сделката и датата на частния документ и не обжалвали решението, след което продължили да живеят в процесния имот, на този адрес бил регистриран постоянният адрес на ответницата Я.З., а ответникът Н.К. никога не бил „встъпвал“ във владение на имота, той бил от гр.С. и живеел там. Посочената дата в допълнителното споразумение не била достоверна, а същото имало достоверна дата за ищците **********г., когато било представено по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ОС - П., приложено към ИМ на ответника Н.К..С поемане на задължението от ответниците З. по допълнителното споразумение на практика те извършили дарствено действие, тъй като насреща не получили никаква облага, сделката била безвъзмездна и с поемането на задължението към Н.К. се е целяло единствено увреждане на ищците чрез намаляване на патримониума на ответника Т.З..

Решението в обжалваните части е било постановено по следните петитуми в ИМ и уточненията в подадените от ищците, в изпълнение на указания от първоинстанционния съд за отстраняване на нередовности на ИМ, допълнителни молби (л.128 и 132): за обявяване нищожността на сключеното между ответниците допълнително споразумение от **********г. към договор за паричен заем от **********г. и на съдебното решение, постановено по воденото между ответниците гр.д.№ 929/2013г. по описа на ОС - П., като постановено в симулативен процес.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на ИМ, вх.№ 2643/21.03.2018г. (л.142-143), от ответницата Я.З. се оспорва да е нямало реално приемане-предаване на заемната сума между ответниците К. и З., както и се оспорват доводите за нищожност на допълнителното споразумение от **********г.В подкрепа на твърденията, че бракът й с ответника Т.З. бил прекратен с влязло в сила решение на 05.06.2017г., ответникът Т.З. живеел под наем на друго място в гр.В., а в имота останала да живее само З. по договор за наем с К. са приложени решение по бр.д.№ 546/2017г. по описа на РС - В. (л.144), приемо-предавателен протокол от 2016г., договори за наем от 2016, 2017 и 2018г. и квитанции към ПКО от 19.12.2016г. и 26.11.2017г. В този смисъл е и подаденият допълнителен писмен отговор, вх.№ 3334/15.04.2019г. ( л.212)

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на ИМ, вх.№ 2644/21.03.2018г. (л.154-155), от ответника Т.З., чрез адв.Й.А., исковете се оспорват като недопустими, евентуално като неоснователни.Оспорват се всички твърдения и доводи в ИМ, като несъответстващи на обективната действителност и на събраните доказателства по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС.Извършеното дарение не било с цел увреждане интересите на ищците-кредитори, а, за да могат синовете на Т. и Я.З. да „могат да обезпечат“ задълженията си по Договор за банков ипотечен кредит от 05.06.2012г., сключен между, от една страна, като кредитор, „У. Б.“ АД и, от друга страна, като кредитополучатели Х.З. и И. З., със солидарен длъжник А.З..Ответниците Т. и Я.З. нямали финансовата възможност да подпомогнат по друг начин децата си, по ред причини, някои от които станали известни по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС, поради което дарението бил единственият начин за това и нищо друго не се целяло.Договорът за заем и „допълненията“ към него не били нищожни, тъй като по отношение на тях не била налице нито една от предпоставките на чл.26 и сл. от ЗЗД.От друга страна, съдът по гр.д.№ 929/2013г. на ПзОС вече бил постановил решение на база събраните доказателства, като възприел тезата на Н.К.. Т.З. никога не бил оспорвал взаимоотношенията си с Н.К., подписаните от него и съпругата му договори и поетите задължения, които в крайна сметка довели до постановяване на решението по гр.д.№ 929/2013г. на ПзОС.За Т.З. било без значение кой измежду ищците и ответника Н.К. ще проведе успешно иска си по чл.135 ЗЗД, тъй като и в двата случая резултатът и последствията за него били едни и същи.Ищците били поставени в сегашното си положение, поради бездействието си да подадат и впишат ИМ по предявения от тях павлов иск в продължение на 6 месеца след издаване на изпълнителни листове за присъдените им парични вземания.

Не отговаряли на истината твърденията на ищците, че процесът по гр.д.№ 929/2013г. по описа на ПзОС е бил симулативен.В отговора на ИМ искът е оспорен, но срещу фактите Т.З. не е имал какво да представи.До оспорване на решението не се достигнало, тъй като Т.З. не е имал годни доказателства да обори тезата на Н.К., разбирал е и е признавал правата му, защото наистина бил взел паричен заем и най-вече нямал финансовата възможност да продължи съдебното дело, поради липса на средства, като това било разбираемо, тъй като присъдените разноски били съвсем не малка сума.Не отговаряли на истината твърденията на ищците относно начина на ползване на имота. Това, че действителният собственик на имота Н.К. *** не било пречка да отдава имота под наем на когото прецени, като, в случая, по силата на договор за наем имотът бил отдаден на бившата съпруга на Т.З. - Я.З., а от 16.03.2017г.