Решение № 3 от 15.01.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№3 гр. С., 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Магдалена К. Букина-Иванова в присъствието на прокурора М. Г. П. като разгледа докладваното от Недялка Николова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600411 по описа за 2023 година Производството е по чл. 318 и сл., вр. чл. 313 НПК, образувано по жалба от защитника на подс. П. Ст. Р. - адв. Б. З. от САК и по протест от районна прокуратура - Е.П. срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 158/22 г. по описа районен съд - Е.П..

С атакуваната присъда подсъдимият П. С. Р. е признат за виновен по обвинението за престъпление чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НПК - затова че на 01.11.2021 г., в дома си в с. Гара Е.П., обл. С., ул. Р.К.“ № 7, вх. А, ет. 2, ап. 68 без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество, а именно коноп с нето тегло 0,93 грама, с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5,03% и на стойност 5,58 лв., за което при условията на 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да се изтърпи при първоначален общ режим и наказание глоба в размер на 2 000 лева; на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца, наложено на подс. Р. със споразумение по н.о.х.д. № 138/2021 г. по описа на РС - Е.П., което да се изтърпи при първоначален общ режим; на подсъдимия са възложени разноските по делото в размер на 239,25 лв.; постановено е предметът на престъплението да се унищожи.

Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимия, който в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба. В жалбата се предявява искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова присъда, с която 1 подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В тази връзка се твърди, че при наличието на дадени свидетелски показания фактът, сам по себе си, че от дома на подсъдимия е иззето инкриминираното наркотично вещество, не доказва установена трайна фактическа власт върху него от подсъдимия, поради което не се доказва авторството на подсъдимия на престъплението, за което е обвинен. При условията на евентуалност се претендира преквалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 НК и се иска наказание глоба. Маловажността на случая се аргументира с малкото нетно количество на наркотичното вещество, ниското съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол и ниската му стойност, както и че е било предназначено само за лична употреба.

Недоволен от присъдата е останал и прокурорът, който в установения законов срок по чл. 319, ал. 1 НПК е подал протест, с който, без да оспорва фактическите констатации и изводи на първия съд и приложения материален закон, оспорва размера на наложеното наказание. С протеста и подаденото допълнително писмено изложение към него се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е отмерил наказание в минимален размер - при значителен превес на смекчаващи обстоятелства, каквито в действителност не са налице. Твърди се, че при индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд не е отдал необходимата тежест на обремененото съдебно минало и липсата на поправимост у дееца, които релевират висока степен на обществена опасност на деянието, което обосновава наказание към средния размер на предвиденото в закона.

Конкретно се твърди, че първият съд неправилно е отчел количеството на наркотичното вещество като смекчаващо обстоятелство, като това обстоятелство следва да бъде обсъдено в съвкупност с данните за обремененото съдебно минало на подсъдимия, който е бил осъждан и за престъпление от същия вид, което налага извод, че количеството на наркотичното вещество не следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство. На следващо място се изтъква, че паричната равностойност на наркотичното вещество е ирелевантна за индивидуализацията на наказанието, тъй като се определя от неговото количество и поради това не може да бъде отчитана самостоятелно. Счита се, че първият съд неправилно е определил и действията на подсъдимия като оказано от него съдействие на разследващите органи, отчетено като смекчаващо обстоятелство, тъй като той е изразил готовност да предаде наркотичното вещество на полицейските органи, едва след като те му разяснили, че ще предприемат претърсване на дома му.

Прокурорът поддържа още, че първият съд правилно не е дал вяра на показанията на свид. Кръстева, тъй като те се опровергават от други доказателства по делото. Счита че осъществяването на изпълнителното деяние и авторството на подсъдимия е доказано по несъмнен начин.

С изложените доводи се иска изменение на присъдата в частта относно размера на наложеното наказание, като наложеното наказание лишаване от свобода същото се увеличи на три години, а наказанието глоба - на 5 000 лева.

2

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Софийска окръжна прокуратура изразява становище за правилност и законосъобразност на поставената присъда. Счита, че съдът е обосновал изводите си за наличие на всички елементи от състава на престъплението въз основа на събраните доказателства, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Защитникът адв. З. поддържа доводите, изложени във въззивната жалба. Поддържа исканията за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия и алтернативно – за изменение на присъдата с преквалифициране на деянието като престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК.

Софийският окръжен съд, след като се запозна с оплакванията в жалбата и в протеста, с доказателствата по делото и доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314, ал. 1 вр. чл. 313 НПК, установи следното:

Въззивната проверка на обжалвания съдебен акт налага извод за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, съобразно правомощията на въззивната инстанция, определени в разпоредбата на чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 1 НПК, поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, и поради липса на мотиви.

Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК - при провеждане на диференцираната процедура по чл. 371, т. 1 НПК. Подсъдимият и неговият защитник са дали съгласие да не се провеждат разпити на свидетелите и вещите лица, като при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на изготвеното експертно заключение и на приобщения протокол за доброволно предаване.

Видно от съдържанието на съдебния протокол /л. 36-гръб от първоинстанционното дело/, първоинстанционният съд е констатирал, че доказателствата, до които се отнася изразеното от подсъдимия и неговия защитник съгласие, са събрани при условията и по реда на НПК, като изрично е одобрил изразеното от подсъдимия и неговия защитник съгласие с определение, спазвайки разпоредбата на чл. 372, ал. 3 НПК. При това процесуално положение първоинстанционният съд е следвало да приобщи доказателствените източници, до които се отнася одобреното от съда съгласие, по реда на чл. 283 НПК /чл. 373, ал. 1 НПК/, което не е сторил. Това е възпрепятствало и процесуалната възможност тези доказателствени източници да бъдат ползвани от съда при постановяване на присъдата, тъй като посочените доказателствени източници не са били събрани и проверени по реда и при условията на НПК и поради това представляват негодна доказателствена основа за извеждане на изложената в присъдата фактическа обстановка. Следва да се подчертае, освен това, че фактическите данни, изводими от показанията на свидетелите, заключението на ФХЕ и протокола за доброволно предаване, са от съществено значение за изясняване на 3 въпросите от предмета на делото. Иначе казано, първоинстанционният съд е формирал своето вътрешно убеждение по фактите, относими към предмета на доказване /чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК/, въз основа на доказателствени източници, които не са били събрани и приобщени по реда, предвиден в НПК, при което е формирал вътрешното си убеждение в нарушение на разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и чл. 14 НПК. Допуснатото процесуално нарушение е съществено и въвежда отменителното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, и е отстранимо при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание.

Въпреки че, констатираното процесуално нарушение е достатъчно основание за отмяна на обжалваната присъда, въззивният съд счете за необходимо да посочи и друг съществен недостатък в решаващата дейност на първоинстанционният съд, който се свежда до липса на мотиви. Въззивната инстанция констатира неяснота в мотивите на първоинстанционната присъда относно индивидуализацията на наказанието, наложено на подсъдимия. На стр. 4 от мотивите си съдът е приел, че манифестираното процесуално поведение на подсъдимия представлява отегчаващо отговорността му обстоятелство, без да посочи кои са обстоятелствата, обосноваващи такъв извод. Липсата на ясни съображения по въпросите относно индивидуализацията на наказанието също съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК - липса на мотиви.

Въведените отменителни основания правят безпредметно обсъждането на останалите доводи, развити от страните пред настоящата съдебна инстанция, които касаят въпроси по съществото на делото.

Воден от горното и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл.

348, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 1 НПК, Софийският окръжен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло присъдата, постановена по н.о.х.д. № 158/2022 г. по описа на Районен съд - Е.П..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4