Решение № 345 от 22.05.2023, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Пещера, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20225240101227 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП и иск по чл.146 от ЗЗП.

Постъпила е искова молба от Д. С. Ч. от гр.Батак, ул. „****“ № 47 с ЕГН-**********, чрез процесуалния си представител адв. М. М., срещу ответника „СТИК-КРЕДИТ“АД с ЕИК 202557159 , със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,пл.“***“ № 13Б,представлявано от С Н. Т. управител ,в която твърди,че на 19.04.2021 година между ищецът по настоящото дело и ответника е бил сключен Договор за кредит с № 686371 от 19.04.2021 година, по силата на който на ищеца била заета сумата от 200 лева със задължение да върне сумата от 206лева,съгласно условията на договора.Сочи се още ,че съгласно клаузите на договора уговорения ГПР е от 42,58 %,годишен лихвен процент от 36% и с договорен срок на издължаване от 1месец.Съгласно чл.23 от договора кредитополучателят е следвало да предостави на кредитора обезпечение и в случай ,че не представи такова е дължал неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден ,през който не е предоставено договорено обезпечение ,като неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.Твърди се още ,че на кредитополучателя е 1 начислена неустойка в общ размер от 54 лева добавена към вноската за дължимата главница и лихва по договора за кредит,като по този начин общата сума дължима от кредитополучателя нараснала на 260 лева.Това обстоятелство се установявало и от предоставения погасителен план към договор за кредит № 686371 от 19.04.2021 година.Счита ,че търсената неустойка в размер на 54 лева по чл.23 от договора за кредит от 19.04.2021година е нищожна и недължима ,поради противоречие с добрите нрави-чл.26,ал.1 предл.3 от ЗЗД ,а и поради това ,че е сключена при неспазване на нормата на чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП .

Моли се съдът да постанови решение, с което да се прогласи за нищожна клаузата съдържаща се в чл.23 от договор за кредит № 686371 от 19.04.2021 година като противоречаща на добрите нрави на основание чл.26,ал.3 от ЗЗД и при нарушаване на разпоредбите на чл.143,от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП като да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 54 лева ,представляваща недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по договор за кредит № 686371 от 19.04.2021 година ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се доказателствени искания.

В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който оспорва предявеният иск със становището ,че действително между страните по делото е имало сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние от 19.04.2021 година,сключен във формата на електронен документ и е съобразен изцяло със ЗЕДЕУУ,ЗПФУР,ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.Сочат още ,че не са начислявали и събирали такава неустойка ,но считат ,че договорената клауза е валидна и отговаря на всички изисквания на действащото законодателство.Същата по смисъла на чл.8,ал.1 от ЗЗД представлявала самостоятелен договор между страните и се материализирала като клауза в договор,т.е неустойката представлявала самостоятелно съглашение,което в случая е обективирано в един и същи документ с договор за потребителски кредит и за него се прилагали общите условия на ЗЗД.Моли да се отхвърли иска. Сочат доказателства.

2

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства:договор за кредит № 686371 от 19.04.2021 година;стандартен европейски формуляр,ведно с общи условия се установява ,че на дата 19.04.2021година между „СТИККРЕДИТ“ гр.Шумен в качеството му на кредитор и Д. С. Ч. от гр.Батак в качеството му на кредитополучател е сключен писмен договор за потребителски кредит от разстояние ,по силата на който кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 200 лева –главница ,като условията за усвояване на кредита са :подаване на заявление за кредит,одобряване от кредитора и сключване на договора за кредит.Посочен е още годишен процент на разходите от 42,58% и годишен лихвен процент от 36% като обща сума дължима от потребителя към момента на сключване на договора е 206 лева и договорен срок на погасяване от 30 дни.Неразделна част от договора е погасителен план ,приложение 2.Съгласно клаузите на договора лихвеният процент ,който се прилага при просрочени плащания е 10% и обезпечения поръчител или банкова гаранция.В чл.13 от договора е предвидено ,че в срок до три дни от сключване на договора потребителят е длъжен да осигури действието на трето физическо лице ,изразяващо се в сключването на договор за поръчителство по чл.138 и сл.от ЗЗД с и в полза на кредитора ,с което трето лице се задължава да отговаря солидарно за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор,включително за погасяване на главница ,лихви и неустойки и други обезпечения,такси и други или предоставена банкова гаранция ,съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор.Съгласно чл.23 от договора в случай,че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.13 от договора ,същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден ,през който не е предоставено договорено обезпечение. Видно от погасителния план

,неразделна част от договор за кредит 686371 от 19.04.2021 година кредитополучателят е следвало да издължи заетата сума за 30 дни като е 3 дължал главница лихва и неустойка .Видно от погасителния план месечната погасителна вноска е образувана от вноска по главница,вноска по лихва и неустойка.В общите условия на договора е подробно указано начина на начисляване на неустойка ,а имено ако потребителят не предостави едно от договорените обезпечения като същият заплаща неустойката периодично и тя се начислява заедно с всяка погасителна вноска. Установява се още ,че на 19.04.2021 година чрез системата EasyPay ищецът е усвоил сумата от 200 лева паричен превод по договор за кредит № 686371

За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л.Ц. като вещото лице в заключението си сочи ,че при извършената от него проверка в счетоводството на ответното дружество установил ,че партидата на Д. Ч. е била задължена към 19.04.2021 година със следните суми: 200 леваглавница по договор за креди; 6.00 лева дължима договорена лихва; неустойка в размер на 54 лева –добавена на 28.04.2021 година.В заключението се сочи още ,че е констатирано плащане по договора както следва от страна на Д. Ч.: главница в размер на 200 лева;договорена лихва в размер на 6.00 лева и неустойка в размер на 54 лева.Според вещото лице при договорен размер на кредита от 200 лева ,договорен лихвен процент от 36% и срок на издължаване от 1 месец , с включена месечна неустойка то годишния процент на разходите е в размер на 2229.81% с оглед общото задължение от 260 лева.

Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит ЗПК.

Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно клаузите на договора в 4 тежест на заемателя е възложено да осигури едно посочените по-горе обезпечения. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора ,което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка.

Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойки" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК . Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор,, изначално разсрочва вземането за "неустойка при липса на обезпечение". В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т.

1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да 5 тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставкие, при които става изискуема разписаната в чл. 4 от Договора "неустойка", то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР.Видно от заключението на вещото лице при включване на неустойката ,то ГПР е в размер на 2 229.8% ,а не както е посочено от 42.58%.

С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен

По искът с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД-Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателят за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Уговорената между страните неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията по Договора за кредит, нито вредите от неизпълнението на задълженията по Договора за кредит, а евентуални такива от непредставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция . Чрез процесната неустоечна клауза се цели санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на предоставената в кредит сума. От неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита както се установи по-горе.