Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 57 от 14.01.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1886/2021
Вид
Решение № 57
Подписан
14.01.2022
В сила
14.01.2022
Състав
Даниела Димова Томова, Галина Чавдарова, Радостин Георгиев Петров

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.430 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • §5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.294, ал.2 · Търговски закон
  • чл.430 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Варна, 14.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров при участието на секретаря Мая М. П. като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20213100501886 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, срещу решение №261152/01.04.21г. по гр.д.№5811/20г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, срещу ОГН. В.

Г. и В. СТ. Г. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.430 и чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане за установено между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните вземания по Договор за потребителски кредит № HL 46165/16.11.2009г., ведно с Приложение от 16.11.2009г. и Допълнително споразумение от 18.06.2010г., сключени между ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ (сегашно наименование ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД) , ОГН. В. Г. и В. СТ. Г. в общ размер от 1581,27евро и 312лева, а именно:1/ сумата от 1252,94 евро главница, ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /26.03.2018г./ до окончателното изплащане на задължението; 2/ сумата от 155,07 евро възнаградителна (договорна) лихва по договора за заем 1 за периода 18.11.2016г.– 14.02.2018г.; 3/ сумата от 80,38 евро обезщетение за забава (наказателна лихва) от 18.11.2016г. – 21.03.2018г.; 4/ сумата от 92,88 евро банкови такси за периода 18.11.2016г. – 21.03.2018г.; 5/ сумата от 312лв. разноски за нотариални такси и адвокатско възнаграждение във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост на кредита за периода 06.03.2018г. – 21.03.2018г., за които вземания е издадена Заповед №2106 за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 29.03.2018г. по ч.гр.д. №4338/2018 г. на ВРС.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението.

Въззивникът счита, че неправилно е приложена нормата на чл.19 ЗПК /отм/, тъй като клаузата на чл.3, ал.3 от договора била по–благоприятна за потребителя. Твърди, че страните са договорили обезщетение за забава в размер на 10%, а към момента на сключване на договора законната лихва била по–висока от договорената. Счита, че неправилно нормата на чл.3, ал.3 от договора е прогласена за нищожна, както и че неправилно не е приложил съда законовия лихвен процент в периодите, в които е следвало да се начисли. Счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.147, ал.2 ЗЗП по отношение на допълн.споразумение, тъй като нямало съмнение в тълкуването на договорните клаузи. Твърди, че към датата на сключване на допълн.споразумение бил известен БЛП от 8,20%, поради което и БЛП плюс 2,75% бил индивидуално договорен лихвен процент, което не обуславяло неравноправност на клаузата. Счита за неправилно позоваването на чл.143, т.10,12 и 13 било неправилно, тъй като целта на допълн.споразумение била да се предоговорят условия по договора. Излага, че липсвали мотиви относно формирания от ВРС извод за неравноправност на чл.3, ал.1 от допълн.споразумение. Счита, че със сключването на споразумението главницата е преструктурирана, като уговорката за капитализация била допустима. Счита, че не е налице анатоцизъм, тъй като прибавената към главницата лихва не била мораторна, а съставлявала печалба на банката.

Моли да бъде отменено решението като неправилно. В съдебно заседание поддържа подадената въззивна жалба, като моли същата да бъде уважена и да му се присъдят разноските, сторени в производството по делото.

Въззиваемата страна ОГН. В. Г. и В. СТ. Г. , е депозирала отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. В съдебно заседание моли жалбата да бъде оставена без 2 уважение като претендира присъждане на направените по делото разноски.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, срещу ОГН. В. Г. и В. СТ. Г. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.430 ТЗ за признаване за установено, че ответниците като солидарни длъжници дължат на ищеца следните суми: сумата от 1252,94евро, представляваща главница по договор за потребителски кредит № HL 46165/16.11.2009г., ведно с Приложение от 16.11.2009г. и Допълнително споразумение от 18.06.2010г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 26.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 155,07 евро, представляваща договорна възнагр. лихва за периода от 18.11.2016г. до 14.02.2018г.; сумата от 80,38 евро, представляваща наказателна лихва за просрочие за периода от 18.11.2016г. до 21.03.2018г.; сумата от 92,88 евро, представляваща банкови такси за периода 18.11.16г. 21.03.18г. и сумата от 312лв, представляваща разноски по кредит за нотар.такси за периода от 06.03.18г. до 21.03.18г., за които суми е издадена Заповед №2106 от 29.03.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №4338/2018г. на ВРС.

В исковата молба поддържа, че между ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД /понастоящем ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД / и ответниците като кредитополучатели, е сключен Договор за потр.кредит №HL46165/16.11.09г., по силата на който е предоставен от банката кредит в размер на 2500евро, с краен срок за погасяване 18.11.19г. Излага, че съгласно договора кредитополучателите дължали годишна лихва в размер на БЛП на банката за жилищни кредити в евро, действащ за съотв.период, който към датата на договора бил 8,2%, плюс догов.надбавка от 2,1 пункта. Договорен бил и размера на дължимата лихва при просрочие и при предсрочна изискуемост на кредита, в размер на сбора на лихвата за редовна главница плюс наказ.надбавка от 10 пункта. Излага, че по силата на договора кредитополучателите заплащали такса управление от 1,5%, платима при усвояване на кредита; комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно в размер на 0,05% върху непогас.главница, както и такса за 3 администриране на просрочен кредит. Твърди, че по силата на договора кредитополучателите са поели задължението да направи застраховка на предоставения като обезпечение имот. Излага, че с допълн.споразумение от 18.06.10г. са предоговорени условията на кредита, като е въведен 12месеч.период на облекчено погасяване, през който се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 8,03%, а след този срок се начислява годишна лихва в размер на БЛП на банката за жилищни кредити в евро, плюс догов.надбавка от 2,75 пункта. В случай, че кредитополучателите не заплатят две месечни вноски те губели правото си да ползват договореното облекчение. Излага, че с нотар.покани рег.№236/12.02.18г. и рег.№ 235/12.02.18г. на Н-с С.Стойчева, връчени на ответниците на 14.02.18г., банката е уведомила последните, че обявява кредита за предсрочно изискуем.

Излага, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, по което била издадена заповед за изпълнение и изп.лист по ч. гр. дело №4338/2018г. на ВРС срещу длъжниците, срещу която последните възразили.

В срока по чл.131 ГПК ответниците ОГН. В. Г. и В. СТ. Г. не са депозирали отговор на исковата молба. В съдебно заседание оспорва исковата молба.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.430 ТЗ за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

По делото не е налице спор, а и се установява от представения 4 договор за кредит № HL46165/16.11.2009г., че по силата на възникнало облигационно правоотношение ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД / предишно наименование ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД/ е предоставило на ОГН. В. Г. и В. СТ. Г. като кредитополучатели кредит в размер на 2500 евро със срок на издължаване 120 месеца. В чл.3, ал.1 от договора е договорено, че кредитополучателя дължи годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в евро, действащ за съответния период, плюс договорна надбавка от 2.1 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП е в размер на 8.2%. Уговорено е още, че при просрочие на погас.вноски и при предсрочна изискуемост кредитополучателя дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказ.надбавка от 10 пункта /чл.3, ал.3/. В чл.4 е уговорено задължението за заплащане на дължими такси за управление и за администриране на просрочен кредит. В чл.18, ал.2 от договора е уговорено, че при неиздължаване на три последователни месечни погас.вноски остатъкът по кредита се превръща в предсрочно изискуем.

Представено е и допълн.споразумение от 18.06.10г., сключено между кредитополучателите и "Юробанк И Еф Джи България" АД, с което страните признават съществуващи към датата на подписването задължения, уговаря се период на облекчено погасяване, нови размери на дължими лихви.

По делото не се спори, че сумата по кредита е усвоена от кредитополучателите. Волеизявлението на ищеца за обявяване на цялото задължение по договора за кредит за предсрочно изискуемо е обективирано в нотар.покани рег.№236/12.02.18г. и рег.№ 235/12.02.18г. на Н-с С.Стойчева, отправени от банката до кредитополучателите и връчени им на 14.02.18г., с които последните се уведомяват за упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Изводите на ВРС за надлежно настъпила и обявена предсрочна изискуемост на кредита не се оспорват пред настоящата инстанция.

Относно оплакването за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за нищожност на клаузата на чл.3, ал.3 от процесния договор, съдът съобрази следното: Районният съд е основал този си извод на разпоредбата на чл.19 от ЗПК /отм/. Тази разпоредба на ЗПК / обн. ДВ бр.53/06г., отм. бр.18/10г./, действаща към момента на сключване на 5 договора, обаче не се прилага към настоящия казус с оглед ограниченията в обхвата на същия и конкретно - чл. 3, ал.5, т.1, а именно същата е неприложима за договори за кредит, обезпечени с ипотека върху недв.имот, какъвто е и процесния договор. Не са приложими към разглеждания казус и нормите на чл.33, ал.2 ЗПК с оглед §5 на ПЗР на ЗПК / Обн. ДВ бр.18/05.03.2010г./. Ето защо изводът за нищожност на клаузата на чл.3, ал.3 от договора поради противоречие с тази законова норма е неправилен.

Ответната страна не е навела конкретни възражения за неравноправност на тази клауза, а настоящият състав при дължимата от него проверка не констатира наличието на неравноправен характер на същата.

С въззивната жалба са релевирани оплакванията и касателно извода на ВРС за неравноправност на клаузата на чл.3, ал.1 от допълн.споразумение от 18.06.10г. Този извод на ВРС изцяло се споделя от настоящия състав. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Решение №60091/27.09.21г. по т.д.№1345/19г. на ВКС, Решение №118/11.12.20г. по т.д.№2278/19г. на ВКС, Решение №132/13.01.2021г. по т. д. № 2195/2019 г. на ВКС и др., уговорката в допълнителни споразумения към договор за банков кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл.294, ал.2 ТЗ. В конкр.случай кредитополучателите не са участвали в кредитното правоотношение в качеството на търговец, а са сключили договора за кредит като физическо лице, поради което и разпоредбата на чл.294, ал.2 ТЗ е неприложима. Отделно от това следва да се отбележи, че действащата през процесния период Наредба №9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (Обн., ДВ, бр.38 от 11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г., отм., бр. 40 от 13.05.2014 г.) не съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви и тя не се явява наредба на БНБ по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, която да установява възможност за олихвяване на изтекли лихви. Предвид това съдът намира, че клаузата на чл.3, ал.1 от допълн.споразумение се явява нищожна и не е породила правни последици. Така установената нищожност от своя страна води до нищожност и на обусловените от нея клаузи на допълн.споразумение относно приетите с него нов погасителен план и промяна на възнаградителната лихва.