Решение № 176 от 10.07.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Ихтиман, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Л. Цв. Т. като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20251840101223 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод предявен иск от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу А. Х. Т. ЕГН ********** и М. В. Т. ЕГН ********** за установяване на вземане в размер на размер на 895,19 лева, представляващо стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. * ул. * №*, както и сумата от 297,16 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от * г. до * г., 12,85 лева – главница за разпределение за периода от * г. до * г. и лихва за забава в размер на 4,39 лева за периода от * г. до *г.

Ищецът твърди, че ответниците са потребители на доставяна от ищеца топлинна енергия за имот, находящ се в гр. *, обл. София-град, общ. ул. * №*, за периода от м. * г. до * г. Било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, във връзка с което е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е депозирано писмено възражение. Наведени са доводи за това, че между страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправена покана от страна на ищеца, поради което и те са се обогатили неоснователно, като дължат връщането на онова, с което са се обогатили до размера на обедняването. В допълнителна молба се уточнява, че ответниците дължат солидарното заплащане на сумите, тъй като са придобили недвижимия имот по време на брака си в резултат от съвместен принос, а имотът се ползва за стопански нужди.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците оспорват иска.

Ответницата М. Т. твърди, че не е собственик на процесния имот. Сочи, че за ищеца е налице друг ред за защита, а не този по чл. 59 ЗЗД. Навежда доводи за това, че няма неоснователно обогатяване, тъй като имотът не се използва по предназначение.

Ответникът А. Т. твърди, че с оглед претенцията по чл. 59 ЗЗД в отношенията между страните не се прилагат общите условия на ищеца. Сочи, че не е била изпращана покана за 1 заплащане на дължимите суми, а изпратената покана се отнася за период, различен от претендирания с исковата молба. Прави се възражение за погасяване на вземанията по давност.

В съдебно заседание ответниците твърдят, че са погасили изцяло задълженията си, във връзка с които е издадена заповедта за изпълнение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца ** ЕООД, гр. *, не взема становище по иска.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д.

№ * г. по описа на ИРС, по което срещу ответниците е издадена Заповед № * г. за изпълнение по чл. 410 ГПК за сума в размер на 895.19 лева - главница за периода от * до * г., за доставена, но неизплатена топлинна енергия, 297.16 лева - лихва за периода от * г. до * г., ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението * г. /когато заявлението е било подадено първоначално пред Софийски районен съд/ до окончателното му изплащане, 12.85 лева - главница за дялово разпределение за периода * г. до * г. за дялово разпределение, 4.39 лева -лихва за периода * г. до * г., ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението * г. до окончателното му изплащане, 25.00 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева на основание чл.78, ал. 8 ГПК.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба от * г. се установява, че А. Х. Т. е закупил офис № * , на * ет. В сграда, находяща се в гр. *, ул. * № * По делото е представен протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в бл. * на кв. * от * г., видно от който е взето решение за сключване на договор за извършване на топлинно счетоводство с *

Според приложеното писмо изх. № * г., получено на * г. видно от приложената обратна разписка, ответникът А. Т. е бил поканен за сключване на договор за продажба на топлинна енергия .

От представените по делото от * ЕООД документи във връзка с дяловото разпределение за абонатен № * за периода от* г. до * г., се установява, че в имота е извършен реален отчет и начислената сума за доставена топлинна енергия възлиза на 1010,27 лева без ДДС.

По делото е приложено платежно нареждане от * г., с което М. Т. е заплатила сумата от 760 евро.

В настоящото производство доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия, изпълнението на задължението за доставяне на топлинна енергия за процесния период и стойността на доставената енергия.

Страните не спорят, а и от представените доказателства бе установено, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на територията на гр. * Предявените от него претенции са за заплащане от ответниците стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия.

Тежестта на доказване на реалното и точно изпълнение на паричното задължение за плащане лежи върху ответника, тъй като ищецът не е длъжен да доказва отрицателния факт на неплащане.

2

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Този извод не се променя от нормата на чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ, която предвижда, че когато става въпрос за отношения между доставчик на топлинна енергия и потребител в сграда - етажна собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмен договор при общи условия, сключен между доставчика и потребителя, защото неизпълнението на задължението за сключване на договор след отправена покана, не изключва задължението за заплащането на стойността на доставена топлинна енергия, след като притежаваният от ответниците самостоятелен обект се намира в сграда, която е топлофицирана и обективно ищецът е доставил топлинна енергия.

Затова и съдът приема, че в хода на производството бе установено, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е доставял на ответниците топлинна енергия срещу насрещното задължение на абоната да заплаща нейната стойност. Между страните не е се спори по отношение на реално доставеното и използвано количество топлинна енергия и нейната стойност.

“Топлофикация София ” АД е изпълнило своето задължение, като в хода на производството бе установено, че и ответниците са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на ползваната топлинна енергия, доколкото от представеното по делото платежно нареждане се доказа, че са заплатили изцяло претендираната от ищеца главница, ведно със законната лихва за забава, както и сторените в заповедното производство разноски.

Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът трябва да изгради своя извод относно спорното право въз основа на всички факти, независимо от това дали те са се осъществили преди предявяването на иска или са настъпили след това, но преди приключването на съдебното дирене. Това е така, защото решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене.

В този смисъл преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене, а не в деня на предявяване на иска, което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, стига те да са от значение за спорното право.

В случая бе установено, че към момента на издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а и към момента на предявяване на иска по чл. 422 ГПК вземането на ищеца е съществувало, но към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство задължението е погасено чрез плащане от страна на ответниците, поради което и така предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Независимо от обстоятелството, че искът се отхвърля изцяло, то в настоящото производство се доказа, че към датата на подаването на исковата молба вземането на ищeца е съществувало в претендирания размер, като ответниците с поведението си са дали повод за разглеждане на делото, тъй като не са изпълнили задължението си за заплащане на доставената им топлинна енергия, поради което и следва да бъде ангажирана гражданската им отговорност за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което съдът приема, че следва да бъде определено в минималния, предвиден от закона размер по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното С Ъ Д Ъ Т

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на «ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ» ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление гр. София, ул. «Ястребец» № 23Б срещу А. Х. Т. ЕГН ********** и М. В. Т. ЕГ: **********, и двамата от гр. *, ул. * № * за установяване на вземане в размер на сумата от 895,19 лева, представляващо стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. * общ. * ул. * №*, офис *, ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението * г. /когато заявлението е било подадено първоначално пред Софийски районен съд/ до окончателното му изплащане, сумата от 297,16 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от * г. до * г., сумата от 12,85 лева, представляващо стойността на дяловото разпределение за периода от * до * г. и лихва за забава в размер на 4,39 лева за периода от * г. до * г., поради плащане, настъпило в хода на процеса.

ОСЪЖДА А. Х. Т. ЕГН ********** и М. В. Т. ЕГН ********** и двамата от гр. *, ул. * № * да заплатят на «ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ» ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление гр. София, ул. «Ястребец» № 23Б, сумата от 102,26 евро – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца * ЕООД, със седалище и адрес на управление ***

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

4