Решение № 571 от 13.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. Варна, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20223110201940 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от О. П. Н., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №21-0819-005768 от 19.01.2022 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, с което за нарушения по чл.20, ал.2 ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗдвП, на въззивника са наложени съответно административно наказание „глоба“ в размер 200.00 лв и административни наказания „глоба“ в размер 200.00 лв и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок един месец.

Въззивникът оспорва процесното НП като необосновано, неправилно и незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено. Твърди, че обстоятелствата по твърдяното нарушение са непълно и неправилно отразени, не изяснена фактическата обстановка и авторството на нарушението.

Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 11.12.2021 г., около 15.00 ч. при управление на л. а. „*“ по бул. „*“, в 1 района непосредствено преди кръгово кръстовище с бул. „*“, докато извършвал маневра за престрояване в локална лента за завой надясно към бул. „*“, свид. З. Ж. предприел внезапно спиране, при което движещ се зад него л. а. „*“ рег.№*, управляван от неустановен водач, не успял да спре своевременно и се ударил с предната си част фронтално в задната част на л. а.

„*“. Тъй като видимите щети от произшествието не били значителни, двамата водачи се съгласили да преместят автомобилите до близкия паркинг при бензиностанция „OMV“ на бул. „В*“, за да не пречат на движението и да съставят там двустранен протокол. Въпреки това, неустановеният водач на л. а. „*“ не спрял на уговореното място, при което свид. З. Ж. подал уведомление за случилото се и изчакал пристигането на полицейските служители.

Сигнала бил обслужен от полицейски екип, в който участвал свид. Стоян С. – мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна. Той установил свид. З.

Ж. с л. а. „Хонда Акорд“, рег.*, който му обяснил какво се е случило и дал писмени обяснения. По посочените данни за другия автомобил, била установена въззивникът О. Н. като негов регистриран собственик и на 18.11.2021 г. същата представила писмени обяснения ведно с декларация, в която отразила, че на 11.12.2021 г. около 15.00 ч. собственият й л. а. „Фолксваген Пасат“ бил управляван лично от нея.

При тези данни свид. С. С. съставил спрямо въззивника АУАН №865388 от 18.12.2021 г. за нарушения по чл.20, ал.2 ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП, в който отразил, че „на 11.12.2021 г. около 15.00 ч., в гр. Варна, по бул. „*“, въззивникът О. Н. управлявала собствения си л. а. „Фолксваген Пасат“, рег.№* на кръстовището с бул. „*“ и при движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението, блъска спрелия пред себе си л. а. с рег.№В7164КМ и напуска произшествието, без да уведоми съответната служба за контрол“. На 18.12.2021 г. АУАН бил надлежно предявен и връчен срещу подпис на въззивника, който не отразил възражения.

Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал срещу въззивника оспореното НП, с което приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и правната квалификация на нарушението и наложил наказание „глоба“ в размер 200.00 лв за нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП и наказания „глоба“ в размер 200.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок един месец за нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, показания на всеки един от свидетелите С. С., Д. Д. и З. Ж., така и от приобщените документи – НП №21-0819-005768 от 19.01.2022 г., АУАН №865388 от 18.12.2021 г., докладна записка рег.№819р-34356 от 13.12.2021 г., обяснение от 11.12.2021 г., протокол за ПТП №1800271 от 11.12.2021 г., справка от централната база на КАТ по рег.№ на автмобил от 14.12.2021 г., докладна записка рег.№819р-1151 от 18.01.2022 г., декларация за предоставяне информация във връзка с разпоредбата на чл.188 ЗДвП от 18.12.2021 г., обяснение от О . Н. от 18.12.2021 г., справка нарушител-водач на О . Н., Заповед №812з-1632 от 02.12.2021 г. По същество, свидетелите С. С. и Д. Д. не са възприели 2 конкретния механизъм на настъпване на произшествието, а твърденията на очевидеца З. Ж. съдържат основно данни за предприето от него внезапно спиране, без налична информация за скоростта на движение на автомобила, ударил се в задната част на управляваното от него МПС.

Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, съобразно Заповед рег.№8121 з-1632 от 02.12.2021 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

При съставяне както на АУАН, така и на НП са допуснати идентични нарушения по чл.42, ал.1, т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото е налице неясно и непълно посочване на обстоятелствата по извършване на твърдяното нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП. И в двата документа относно начина на настъпване на ПТП е посочено само, че въззивникът, като водач на л. а. „Фолксваген Пасат“, рег.№*, поради движение с несъобразена скорост спрямо характера и интензивността на движението, е блъснал в задната част спрелия пред него л. а. с рег.№*, без да се посочва по никакъв начин, с какви конкретни елементи и особености от характера и интензивността на движението в съответния участък, въззивникът не е съобразил избраната скорост на движение, в резултат на което е настъпило ПТП, нито пък, с каква скорост е установено и прието, да се е движел въззивника преди настъпване на ПТП, каква е била допустимата скорост в съответния участък и каква би следвало да е съобразената с конкретните елементи от пътната обстановка скорост, при която произшествието не би настъпило. По същество, напълно неясно е от направеното в АУАН и в НП описание, защо всъщност е прието, че ПТП е настъпило в резултат именно на движение от въззивника с несъобразена скорост.

Констатираните неточности и непълноти в описанието на твърдяното нарушение, определено накърняват правото на защита за въззивника като го затрудняват да узнае съществени елементи от неговия фактическия състав и начина, по който същото се счита за осъществено, а своята защита лицето реализира спрямо твърдените факти. Поради това, установеното процесуално нарушение се явява съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП в частта относно твърдяното нарушение по чл.22, ал.2 ЗДвП.

Други нарушения на процесуални разпоредби в АУАН и в НП не са налице.

3

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Твърдяната като нарушена норма по чл.20, ал.2 ЗДвП съдържа изискване за съобразяване на избраната от водача скорост на движение с конкретни елементи от пътната обстановка - атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението и конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Същевременно, не само съдържащото се в АУАН и в НП описание на обстоятелствата по осъществяване на нарушението е чисто декларативно, лаконично и неясно, но и приобщените доказателства не съдържат обективно установени данни за наличие на някаква конкретна особеност в пътната обстановка, която да налага необходимост за специално съобразяване на избраната скорост на движение за въззивниковия автомобил в съответния участък. При това, наличните данни сочат предприето внезапно спиране от движещият се пред въззивниковия лек автомобил, в какъвто случай е напълно възможно, дори при движение с изцяло съобразена с пътната обстановка скорост, произшествието да настъпи не поради движение на собственото на въззивника МПС с несъобразена скорост, а поради движение на недостатъчно отстояние от движещият се отпред автомобил, за избягване на удар в него, когато той спре рязко, каквото задължение вменява чл.23, ал.1 ЗДвП. Напълно възможно е също така в такава хипотеза, отново при движение с изцяло съобразена скорост, произшествие да настъпи и поради неупражнен непрекъснат контрол върху управляваното превозно средство, каквото задължение е вменено с чл.20, ал.1 ЗДвП. Предвид изтъкнатото и с оглед липсата на каквито и да е данни относно конкретната причина за настъпване на установеното ПТП, твърдяното нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП не може да се счита за доказано, при което в тази част оспореното НП се явява и материално-правно неправилно и незаконосъобразно, и подлежи на отмяна.

Относно твърдяното нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП показанията на непосредствения очевидец – свид. З. Ж. сочат от една първоначално постигнато съгласие с водача на другия автомобил за съставяне на двустранен протокол, след като преместят превозните средства, за да не пречат на движението, но от друга страна, свидетелят описва, че непосредствено след влизането си в автомобила, неговият водач е потеглил, без да спира на съответното място. При тези данни следва да се приеме, че реална съгласуваност не е настъпила и действието на водача на водача на другия автомобил по своята същност представлява демонстрирано несъгласие по обстоятелствата, свързани с процесното ПТП. И доколкото при липса на съгласие правомерното поведение на водачите не следва да се състои в напускане на местопроизшествието, а напротив – трябва да е съобразено именно с изискването по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП, се налага извод, че нарушението е консумирано и е надлежно установено.

Кредитираните от съда показания на свид. З. Ж., съобразно които водач на другото превозно средство, участващо в процесното ПТП, не е бил въззивникът О. Н., а неустановено лице от мъжки пол, не са в състояние да формират извод за неправилна 4 констатация в АУАН и в НП относно субекта на административно-наказателната отговорност за твърдените нарушения. Това е така, тъй като съобразно чл.188, ал.1, изр.2 ЗДвП, собственикът се наказва за извършеното с негово моторно превозно средство нарушение, ако не посочи, на кого е предоставил същото за ползване. В процесния случай, с нарочна декларация въззивникът О. Н. е заявила, че лично тя е управлявала собствения си автомобил към датата и часа на настъпване на произшествието, при което правилно именно нейната отговорност е ангажирана.

Правилно е приложена съответстващата за нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП санкционна норма и правилно и балансирано са определени по размер наложените кумулативно предвидени наказания – глоба в максималния установен размер 200.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за минималния срок – един месец, като е даден съществен превес на материалната санкция спрямо ограничителната такава, доколкото именно по-сериозното имуществено засягане на интересите на нарушителя постига реално, както превантивен, така и общественополезен ефект измежду двете санкции.

При така изтъкнатите съображения, процесното НП следва да бъде отменено само в частта относно нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП, а в частта относно нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП НП следва да бъде потвърдено.