Решение № 231 от 24.10.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. П.о, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П.О, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Поля П. Иванова при участието на секретаря Десислава Н. Банкова като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело № 20253520100142 по описа за 2025 година

Ищецът М. С. П. от гр. П.о, действащ чрез пълномощник: адв. Ц. Х. от ТАК, твърди в исковата си молба, че е работил при ответника едновременно на две длъжности – учител по практика в професионално направление „Електротехника и енергетика“ и домакин.

Със заповеди на директора на училището от 20.07.2023 г., считано от 01.08.2023 г. трудовите му правоотношения били прекратени по взаимно съгласие и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

При прекратяване на ТПО му били изплатени и обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ – в размер на 8.5 брутни работни заплати, както и по чл. 224, ал. 1 КТ – за 140 дни неизползван платен годишен отпуск.

Ищецът твърди, че със Закона за държавния бюджет за 2023 г. и анекс от 10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., подписан между МОН и социалните партньори, било предвидено увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал, считано от 01.01.2023 г. На същата дата бил влязъл в сила и § 2 от изменената Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, обн. ДВ, бр. 75 от 2023 г.

Счита, че трудовото му възнаграждение следва да бъде преизчислено със задна дата за периода 01.01.2023 г. – 01.08.2023 г., като претендира за длъжността „учител“ увеличение от 222.90 лв. месечно, или общо 1 560.40 лв. и за длъжността „домакин“ – увеличение от 35.10 лв. месечно, или общо 245.70 лв.

Променените размери на трудовите възнаграждения променяли и размерите на получените при прекратяване на трудовите правоотношения обезщетения. По изчисления на ищеца обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ следвало да бъде увеличено с 2 785.50 лв., а това 1 по чл. 224, ал. 1 КТ – с 2 184.63 лв.

Посочва, че бил отправил писмено заявление до работодателя си с вх. № 52/24.10.2023 г., с което бил поискал преизчисляване на възнагражденията и изплащане на разликите. Със становище на директора от същата дата му е било отказано удовлетворяване на искането, с аргумент, че увеличението касаело само лица, които имат качеството „педагогически специалист“ и че не се прилагало спрямо лица с прекратени трудови правоотношения към момента на анекса.

С оглед подадената писмена покана, ищецът счита, че ответникът е изпаднал в забава и му дължал увеличените размери на работните заплати от датата на поканата до датата на предявяване на исковете.

Предвид гореизложеното, моли съда да му присъди сумата 1 560.40 лв. представляваща увеличения размер на трудовото възнаграждение на ищеца за длъжността „учител“ за периода 01.01.2023 г. – 01.08.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на до окончателното изплащане на задължението; - сумата 245.70 лв., представляваща увеличения размер на трудовото възнаграждение на ищеца за длъжността „домакин“ за периода 01.01.2023 г. – 01.08.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; - сумата 77.98 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 1 560.40 лв. за периода от 24.10.2023 г. до датата на завеждане на иска; сумата 12.28 лв. представляваща обезщетение за забава върху сумата 245.70 лв. за периода от 24.10.2023 година до датата на завеждане на иска; - сумата 2 785.50 лв., представляваща увеличения размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; - сумата 2 184.63 лв., представляваща увеличения размер на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноски.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника чрез пълномощник: адв. Ю. Г. от ВАК, в който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Ответникът не оспорва твърденията относно съществувалите трудови правоотношения с ищеца по двете заемани длъжности – „учител, практическо обучение“ и „домакин“, нито фактите относно прекратяването на същите със заповеди № 963 и 964 от 20.07.2023 г., в сила от 01.08.2023 г. Не оспорва и твърдението, че е бил изплатен договореният размер на обезщетенията при прекратяване на трудовите правоотношения.

Счита, че правото на увеличено трудово възнаграждение, предвидено в Анекс № *** от 10.08.2023 г. към Колективния трудов договор (КТД) от 06.12.2022 г., възниква не със задна дата (01.01.2023 г.), а към момента на подписване на анекса – 10.08.2023 г. От там извежда извод, че абсолютна предпоставка за възникване на правото на увеличено възнаграждение е наличието на действащо трудово правоотношение към 10.08.2023 г.

Счита, че ищецът не е страна по колективното договаряне към момента на сключване на анекса – т.е. към 10.08.2023 г., тъй като трудовите му правоотношения са били вече прекратени от 01.08.2023 г., което изключва приложението на анекса спрямо него. По тази причина счита, че липсва правно основание за претендиране на разликата в трудовите възнаграждения със задна дата.

Ответникът релевира и аналогични доводи относно § 3 от ЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, обн. ДВ, бр. 75 от 2

01.09.2023 г., като поддържа, че тя е влязла в сила от 01.09.2023 г., а предвидената в § 2 задна дата (01.01.2023 г.) касаела само лица, които имат качеството „педагогически специалист“ към момента на приемане на нормативния акт. Тъй като ищецът бил с прекратено трудово правоотношение към 01.09.2023 г., за него нормата била неприложима.

Заявява, че не му било връчено писмо изх. № 119/24.10.2023 г., с което директорът отказал изплащането на разликата в трудовото възнаграждение, като заявява, че такова писмо не съществува.

В заключение поддържа, че трудовите възнаграждения и обезщетения на ищеца са изплатени в пълен размер съобразно действащите към момента на прекратяване на трудовите правоотношения норми, поради което и счита предявените искове за неоснователни. Претендира разноски.

В съдено заседание ищецът поддържа предявените искове чрез пълномощник – адв.

Цв. Х. от ТАК, като след направено искане по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК по делото са допуснати: - увеличение на размера на предявения иск на трудовото възнаграждение за длъжността учител за периода 01.01.2023 г. – 31.07.2023 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното му изплащане, от 1560.40 лв. на 2258.88 лв.; - увеличение в размера на предявения иск за трудово възнаграждение за длъжността домакин за периода 01.01.2023 г. – 31.07.2023 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното му изплащане, от 245.70 лв. на 355.58 лв.; - увеличение в размера на иска за обезщетение за забава върху сумата от 2258.88 лв. представляваща увеличения размер на трудовото възнаграждение за длъжността учител за периода от 24.10.2023 г. до датата на завеждане на иска, от 77.98 лв. на 426.41 лв.; увеличение в размера на иска за обезщетение за забава върху сумата от 355.58 лв., представляваща увеличения размер на трудовото възнаграждение за длъжността „домакин“ за периода от 24.10.2023 г. до датата на завеждане на иска, от 12.28 лв. на 67.20 лв.; намаление в размера на претендираното обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ до размер 2492.20 лв.

В съдебно заседание за ответната страна се явява пълномощник: адв. Ю. Г. от ВАК, който поддържа изложеното в отговора и пледира за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, а и от всички събрани писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза се установява по категоричен начин, че ищецът е работил при ответника по два трудови договора, както следва: - на длъжност „учител, практическо обучение в ПН „Електротехника и енергетика““ и на длъжност „домакин“.

Със заповед № *** г. и със заповед № *** г. на директора на *** – П.о (заверени копия приложени по делото) трудовите му правоотношения с училището са прекратени поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.08.2023 г.

Със заповед № *** г. е разпоредено на ищеца да му бъдат изплатени обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ – 8,5 брутни работни заплати в размер 18569.95 лв. и обезщетение по чл.

224, ал. 1 от КТ – за 140 дни, в размер на 14 564.20 лв.

Няма спор между страните също, че всички трудови възнаграждения и обезщетенията съгласно горепосочената заповед, са изплатени на ищеца.

От приложената служебна бележка, издадена от Общински координационен съвет на 3 синдиката на българските учители, е видно, че ищецът М. С. П. е член на горепосочения синдикат с редовно платен членски внос.

Няма спор между страните и че на 10.08.2023 г., между представители на Министерство на образованието и науката, на Сдружението на ръководителите в системата на народната просвета в България, на Сдружението на директорите в средното образование в Република България, на Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, на Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, на Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, е сключен Анекс № *** г. към КТД № *** г. за системата на предучилищното и училищното образование.

С чл. 1 от горепосочения анекс е променена разпоредбата на чл. 27 от КТД и са посочени конкретно минималните размери на възнагражденията на педагогическите специалисти и учители, предвидено е увеличение на работните им заплати с не по-малко от 15%, считано от 01.01.2023 г., предвидено е осигурените средства от държавния бюджет на Р. Б. за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. да се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Предвидено е част от горепосочените средства в размер на 59 млн. лв. да се изразходват за увеличението на индивидуалните работни заплати на непедагогическия персонал за достигане на не по-малко от минималните основни месечни работни заплати по чл. 28 от КТД. При изпълнение на горните разпоредби, е предвидено остатъкът от средствата се използва за допълнително увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал, допълнителните трудови възнаграждения на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал, приети с нормативни актове и/или договорени с КТД и ВПРЗ.

Според чл. 4 от цитирания по-горе КТД, постигнатите между страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите – членове на синдикалните организации и за работодателите – членове на организациите на работодателите – страни по договора.

Със заявление, вх. № *** г., подадено до директора на ПГТЛП – П.о, ищецът е поискал да му бъде изплатено полагащото му се увеличение на тр. възнаграждение за времето до прекратяване на трудовия му договор, като се е мотивирал с изменението в КТД и предвиденото увеличение на заплатите с не по-малко от 15%, считано от 01.01.2023 г.

С писмо, изх. № *** г. му е отговорено, че не съществува правна възможност за лицата с прекратени ТПО до момента на определяне и договаряне на новите работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати заминал период от време във вр. чл. 118, ал. 3 от КТ и § 3 ЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № *** г. за нормиране и заплащане на труда.