Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 404 от 13.04.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5643/2020
Вид
Решение № 404
Подписан
13.04.2021
В сила
01.06.2021
Състав
Боян Димитров Кюртов

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.183, ал.5, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Пловдив , 13.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20205330205643 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-005890/25.06.2020г. на ** Група към Сектор ПП - Пловдив, с което на П. Д. М., с ЕГН ********** от г** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лева за нарушение по чл.119, ал.1, вр с чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/.

Жалбоподателят М. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата.

Въззиваемата страна – ПП - гр.Пловдив, редовно призована не изпраща представител, но в писмено становище по делото предлага да се потвърди процесното НП.

Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН 1 и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 02.06.2020г. около 14.35ч жалбоподателят М. управлявала в гр.Пловдив лек автомобил марка “Исузу”, модел „Тропер“ с рег. № **.

Движейки се по бул.”Васил Априлов” извършила завой по бул.“6-ти септември“, но не пропуснала движещите се по пешеходната пътека на кръстовището пешеходци, а вместо това преминала пред тях. В района на спирката до Областната управа бил разположен патрул на Група „Сигма“ , в чийто състав влизал свидетеля К.Д. Н.. Същият възприел поведението на жалб.М., поради което я спрял за проверка. За горното деяние съставил срещу нея АУАН бл.№ 623914. Въз основа на този акт било издадено и атакуваното НП.

Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетеля К. Д. Н., разпитан в хода на съдебното производство, както и от писмените доказателства, представени по делото – АУАН, справка за водач/нарушител, заповед № 8121з-515/14.05.2018г., които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни и кореспондиращи помежду си. На първо място следва да се посочи, че редовно съставените актове по ЗДвП, какъвто е и настоящият, се ползват с доказателствена сила по аргумент от нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП. Актосъставителят не можа да възпроизведе подробности по случая, което е разбираемо с оглед естеството на работата му и големия брой случаи, които отработва. Същият поддържа написаното в акта, а в тежест на жалбоподателя е да обори фактите.

Настоящата инстанция няма причина да се съмнява в добросъвестността на актосъставителя, тъй като няма доказателства свид.Н. съзнателно да отрази неверни факти в констативния акт съставен срещу жалбоподателя. Първият е извършил проверката на М. именно поради извършеното от нея нарушение и ясно е посочил в акта, че пешеходци е имало стъпили на пешеходната пътека.

Не бе подкрепено с доказателства твърдението в жалбата, че такива нямало, а всъщност чакали на тротоара. В този смисъл отразеното от актосъставителя обстоятелство не бе оборено. Последният и като свидетел потвърди написаното от него и в този смисъл включително под страх от наказателна отговорност, посочи, че пешеходци е имало на пътеката, в противен случай не би написал подобен акт. В този смисъл дори без законовата презумция посочена по-горе, то по делото липсват доказателства навеждащи съмнение в 2 отразените в акта фактически положения.

На следващо мястото настоящата инстанция не споделя възражението в жалбата, че не било ясно описано вмененото нарушение. Действително не е уточнено в акта и НП на коя точно пешеходна пътека е отнето предимство на пешеходци, посока на движение и подобни детайли, но само по себе си кръстовището на бул.Васил Априлов и бул.6-ти септември в гр.Пловдив е само едно. Това е достатъчно обстоятелство, за да може нарушителя да разбере за кое точно деяние е санкциониран, тъй като по едно и също време, той може да бъде само на едно място. А в констативния акт, който е възпроизведен в НП ясно са описани именно соченото кръстовище в гр.Пловдив, дата и час на нарушението. В този смисъл не е ограничено правото на защита на нарушителя, който е могъл да организира защитата си при така посочените факти.

При тези установени факти съдът намира, че правилно актосъставителят и наказващият орган са ангажирали отговорността на жалб.М. по чл.119, ал.1 от ЗДвП, съгласно който при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека пешеходци, като намали скоростта или спре . С действията си по преминаване на автомобила пред пешеходците, жалбоподателя е отнел предимството полагащо им се по силата на закона.

Достатъчно е и един пешеходец да е стъпил на пътеката.

Съобразно законът е и наложеното наказание, като в случая законодателят не е оставил възможност за преценка определяйки фиксиран размер на същото. Нормата на чл.183, ал.5, т.2 ЗДвП предвижда глоба в размер на 100лв за такова деяние.

Под този размер не може да се слиза нито от наказващия орган, нито от съда, предвид изричната разпоредба на ЗАНН в този смисъл.При извършената служебна проверка не се откриха съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030005890/25.06.2020г. на ** Група към Сектор ПП - Пловдив, с което на П. Д.

3

М., с ЕГН ********** от г** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лева за нарушение по чл.119, ал.1, вр с чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4