Определение № 2111 от 25.06.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2111 гр. София, 25.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20251100603316 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, във вр. с ал. 6 от НПК.

Образувано е по протест от прокурор в Софийска районна прокуратура срещу определение от 24.03.2025г. по ЧНД № 2537/2025г. по описа на Софийски районен съд, НО, 136-ти състав, с което е отменено постановление на прокурор при СПР, с което наказателното производство по ДП № 5107/2023г. по описа на СДВР, пр. пр. № 49202/2022г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, е било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.

В протеста се посочва, че първоинстанционното определение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие със закона, поради което следва да бъде отменено, а жалбата оставена без уважение. Прокурорът посочва, че извода на съда, че по делото не са били изчерпани всичко възможни процесуални действия и се налага допълнителен разпит на св.

К., не може да бъде споделен. Посочва, че първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че „за да е налице състовомерно поведение на св. К. е необходимо у него да е било налице изначално намерение да не изплати сключения договор между неговото дружество и „Е.“ ЕООД“. В тази насока се излагат обстоятелства във връзка с това, че св. К. е предприел действия в изпълнение на уговорено, като няколко дни след сключването на договора и получаване на част от дължимата сума, е наредил превод към китайско дружество, чийто предмет на дейност е специфичен и е свързан с предмета на договора между „К. Импорт експорт“ ЕООД и „Е.“ ЕООД. Според прокурора това поведение на свидетеля говори за субективното му отношение към сключеният договор с „Е.“ ЕООД. Прокурорът намира, че изложените от съда обстоятелства касаят начина, по който се е променило отношението на св. К. към сключения с „Е." ЕООД договор, респ. към породилите се нови обстоятелства с 1 оглед невъзможността да бъде изпълнен и евентуалното негово разваляне, но това поведение на свидетеля не допринася по никакъв начин за преценката относно деянието по чл. 209 НК, чийто момент на извършване би била датата 02.05.2017г. Прокурорът застъпва становище, че причините, поради които свидетелят не е уведомил „Е." ЕООД за връщането на парите от китайското дружество, какво е станало с тези пари, какво е било имуществото на „К. Импорт експорт" ЕООД към 06.09.2017 г., са все обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора между двете дружества и предприетото негово изпълнение от страна на св. К. и не разкриват нищо за намерението на свидетеля към датата на договора. За намерението на свидетеля, според прокурора, говорят неговите действия в изпълнение на договора. Намира, че финансовото състояние на „К. Импорт експорт" ЕООД към датата на сключване на договора, как е бил осчетоводен договорът между дружествата и счетоводното отразяване на търговската дейност на „К. Импорт експорт" ЕООД, също не биха запълнили фактическата обстановка с правно значими обстоятелства, доколкото по делото няма данни договорът да не е бил изпълнен поради финансова невъзможност на св. К. и това изключва нуждата от изследване знаел ли е св. К. за това състояние, сключил ли е договора въпреки знанието. че няма да може да го изпълни. Посочва още, че решението му да преустанови опитите си да изпълни договора след връщането на парите от китайското дружество и нежеланието му да върне сумата на „Е.“ ЕООД касаят гражданските отношения между страните, но не реализират престъпен състав. Изтъква, че всички останали аргументи в подкрепа на тезата, че у св. К. е имало намерение за изпълнение на договора към момента на неговото сключване, а не единствено измамни намерения, са подробно изложени в постановлението за прекратяване на производството и не следва да се преповтарят. В обобщение на изложеното, прокурорът посочва, че проведеният в хода на разследването разпит на св. К. е пълен и изчерпателен, а повторното му провеждане не би допринесло за изясняване обстоятелства от значение за предмета на доказване. В заключение предлага протестираното определение да бъде отменено изцяло и да се потвърди постановлението на СРП от 04.02.2025 г., с което е прекратено досъдебното производство № 5107/2023 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 49202/2022 г. по описа на СРП, водено за извършено престьпление по чл. 209, ал. 1 НК.

От приложените по делото материали по отношение на връчването на първоинстанционния съдебен акт, видно е, че същият е получен в Софийска районна прокуратура на 26.03.2025г.

Протестът е депозиран на 31.03.2025г. в СРС, тоест в рамките на законоустановения седемдневен срок, уреден в чл. 243, ал. 7 от НПК. В допълнение, Съдът е сезиран от лице, притежаващо необходимата процесуална легитимация. С оглед изложеното, Съдът намира протеста за процесуално ДОПУСТИМ.

След запознаване с материалите по делото, Съдът намери за установена следната фактическа обстановка, която за настоящата инстанция е безспорна:

Досъдебното производство е било образувано с постановление на прокурор от СРП на 2

06.04.2023г. във връзка с постъпил сигнал от „Е.“ ЕООД, чрез управителя му Я.С. и се е водило за това, че на 02.05.2017г., в гр. София, с цел да бъде набавена имотна облага, било възбудено заблуждение у Е.Г. и с това на „Е.“ ЕООД била причинена имотна вреда в размер на 60 000лв. – престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.

По делото няма привлечено в качеството на обвиняем лице.

В рамките на разследването в качеството на свидетели са били разпитани: Я.С., Е.Г., Х.Г., К.С., Д.М., св. В. К.; събрани са били писмени доказателства – справки от НАП, Агенция Митници, договор за доставка № VR04/2017г. от 02.05.2017г., извлечения от банкови сметки, писмо рег. № В-769/13.01.2025г. на Д „МОС“-МВР и др.

С постановление от 04.02.2025г., прокурор при СРП е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. На базата на приобщените по делото доказателства прокурорът е извел подробна фактическа обстановка, от която е счел, че в настоящият случай няма извършено престъпно деяние, поради което и наказателното производство следва да бъде прекратено. Прокурорът приема за несъмнено установено, че между св. К. и св. Г. и техните дружества -„К. Импорт експорт“ ЕООД и „Е.“ ЕООД е бил сключен договор за доставка на бял фосфор от Китай. Въпреки, че по договора е била получена сумата от 60 000лв., св. К. не е изпълнил задължението си по него, тъй като след като е превел сумата от 60 000лв, на китайското дружество, то не е успяло да изпълни задължението си за доставката на фосфора. Паричната сума е била върната по сметката на „К. Импорт експорт“ ЕООД на 06.09.2017г. Междувременно св. К.е е уведомил представител на „Е.“ ЕООД, че парите са платени на китайския доставчик, но има проблем и изпълнението ще се забави. По-късно св. К. е преустановил контактите си с „Е.“ ЕООД без да изпълни уговореното в договора и без да възстанови процесната сума. Изводът за липсата на престъпно деяние, прокурорът е мотивирал с това, че не са налице задължителни елементи от субективната страна на деянието, които да правят деятелността на св. К. престъпна по смисъла на чл. 209, ал.1 от НК. Прокурорът е приел, че по делото не е установено, че користната му цел е била единствено и само да набави за себе си или другиго имотна облага, за което да е възбудил у св. Г. някакво заблуждение. Намира, че от приобщена по оперативен път информация, съдържаща се в справка от ДМОС е видно, че китайското дружество не е успяло да изпълни договора и поради това е върнало парите по сметката на „К. Импорт експорт“ ЕООД, което е достатъчна степен обосновава извод за действителни търговски отношения между трите дружества. Застъпва се извода, че се касае за договорни отношения между страните, а не до измама по смисъла на НК. Според прокурора в процесния случай са налице отношения в областта на облигационното право, които следва да се разрешат от граждански съд, както и същевременно не се е установила връзка с тези гражданскоправни отношения св. К. да е осъществил престъпление по чл. 209, ал.1 от НК или, по който и да е друг състав.

Прекратителното постановление е било обжалвано пред Софийски районен съд, който е счел жалбата за основателна, макар и не по изложените в нея доводи. Първостепенният съд е отменил постановлението, като е счел, че за да се направи категоричен извод дали е налице 3 съставомерно поведение от страна на св. К. е необходимо делото да бъде изцяло изяснено от фактическата му страна. Съдът намира, че до момента не е изяснено, най-общо казано, какво е станало с парите, които „Е.“ ЕООД е превело авансово на „К. Импорт експорт“ ЕООД.

Според районният съд са останали неустановени и неизяснени следните обстоятелства: защо св. К. не е уведомил „Е.“ ЕООД, че ангажираната от него китайска фирма е в невъзможност да достави бял фосфор, поради което е върнала обратно получената сума от „К. ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ЕООД; какво имущество е имало „К. ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ЕООД към дата 19.05.2017г. /когато е преведена авансово сумата 60 000 лева с ДДС/ и 06.09.2017г., когато китайската фирма е върнала парите, също „К. ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД - било ли е в състояние да върне парите на „Е.“ЕООД; как е бил осчетоводен договорът сключен между „К. ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ЕООД от една страна и „Е.“ ЕООД от друга страна; как са били уредени търговските правоотношения между „К. ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ЕООД от една страна и китайската фирма от друга страна и какво счетоводно отражение са намерили тези отношения в книжата на дружеството. За изясняването на тези обстоятелства, съдът е дал указания за провеждането на допълнителен разпит на св. К., а също и за извършването на други процесуални действия по преценка на разследващите органи с цел изясняване на горните обстоятелства. Според съда едва след уточняване на горните обстоятелства би могъл да се направи категоричен извод относно това, дали действията на св. К. покриват субективната страна на престъпление от общ характер. С оглед на изложеното районният съд е отменил обжалваното прекратително постановление и е върнал делото на СРП за продължаване на наказателното производство и изпълнение на дадените указания.

Предмет на въззивната проверка е правилността и законосъобразността на първоинстанцинния съдебен акт. Настоящата съдебна инстанция намира, че доводите, изложени в протеста са основателни. За да е налице измама следва деецът с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага умишлено да създаде у пострадалото лице неверни представи, които на свой ред да мотивират пострадалия да извърши имуществено разпореждане с материални активи. Деецът следва да няма никакво намерение да осъществи задълженията си по поетата имуществена престация – в случая да достави бял фосфор от Китай. В действителност дружеството „Е.“ ЕООД е заплатило на „К. Импорт експорт“ ЕООД сумата от 60 000лв. Видно от приобщената справка от ДМОС китайската компания “Hefei Tianjian Chemical Co”, Ltd има предмет на дейност: „самостоятелна и агентска дейност по внос и износ на различни стоки и технологии, внос и износ на химически продукти“. На 30.05.2017г. компанията е получила паричен превод от 11 700 евро, който е бил предплащане от български клиент за покупката на фосфорни продукти в Китай чрез въпросната компания. На 06.09.2017г. компанията не е могла да извърши търговска транзакция и е върнала паричния превод на сметката на изпращача. Събраните по делото доказателства не подкрепят извод за изначално наличие на користна цел в поведението на св. К.. Представлявалото от него дсружество е било ангажирано с доставката на бял фосфор от Китай. Видно от гореизложеното е, че св. К. е предприел действия по изпълнението на договора. Всички изложени обстоятелства дават основание да се счете, че към момента на подписването на договора – 02.05.2017г. св. К. не е действал с умисъл за измама, а напротив 4 първоначалните му действия, непосредствено след подписването на договора, индикират за добросъвестно желание за изпълнение на договорните отношения. Въпреки, че св. К. не е изпълнил договорното си задължение за доставка, не е уведомил представител на „Е.“ ЕООД за невъзможността за доставката и в последствие на е върнал преведените пари, по делото не се установява наличието на користна цел. В случая е без значение последващото поведение на св. К., тъй като липсва изначален умисъл за осъществяване на измама спрямо св. Г. или, който и да е представител на „Е.“ ЕООД. Настоящата инстанция намира, че посочените от първоинстанционният съд за неустановени и неизяснени обстоятелства по делото са ирелевантни към предмета на доказване предвид вече установената липса на изначална користна цел. Тези обстоятелства касаят последващото отношение на св. К. към поетото договорно задължение, но не биха били в състояние да рефлектират върху вече установените с необходимата категоричност обстоятелства по досъдебното производство.