Решение № 252 от 14.08.2023, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. гр. Димитровград, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Теодора Г. Димитрова като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20225610101475 по описа за 2022 година

Предявени e иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл415, ал.1 ГПК.

ИЩЕЦЪТ – „П. КРЕДИТ България“ ЕООД гр.С. твърди, че В исковата молба се твърди, че на 20.07.2020г., между ищеца „П. Кредит България“ЕООД и ответника С. Ж. К. бил сключен Договор за потребителски кредит с №40000667652. Договореният кредит бил в размер на 3000 лева, като той трябвало да бъде върнат за срок от 24 месеца. Размерът на вноската бил 183,35 лева, като общото задължение възлизало на 4400,44 лева. Наред с това, ответникът избрал и закупил пакети от допълнителни услуги Фаст и Флекси за сумата от общо 2130 лева, с размер на вноската от 88,75 лева месечно. С оглед на това, общото задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги възлизало на 6530,44 лева, а общия размер на дължимата месечна вноска бил 272,10 лева месечно. С част от така отпуснатия кредит ответника С. К. пожелала да рефинансира други свои задължения към ищеца, като остатъка от предоставената в кредит сума в размер на 2166,86 лева била преведена по сметка на кредитополучателя. На 10.09.2020г. ответникът подала молба до кредитора за отлагане на една от дължимите месечни вноски, като това станало след подписване на Анекс №1 от същата дата. Ищецът поддържа, че длъжника по договора не изпълнила задължението, което поела с него, като платила само 6 пълни погасителни вноски и една непълна вноска. След изпадането й в забава, на 05.04.2022г. ищецът обявил задълженията по кредита за предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжника била уведомена. На посочения от К. адрес било изпратено уведомително писмо с обратна разписка, което обаче останало невръчено, тъй като не било потърсено от адресата. Размерът на погасеното от ответника задължение по Договора за потребителски кредит бил общо 2133,10 лева. На 29.09.2022г. ищецът подал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против С. К.. Образувано било ч.гр.д.№1214/2022г., по което на 03.10.2022г. съдът издал Заповед №562 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея разпоредил на длъжника да заплати на заявителя сумата в размер на 2419,66 лева, 1 представляваща главница по горепосочения договор за кредит, 135,04 лева лихва за периода от 05.04.2022г. до 29.09.2022г., 838,20 лева договорна лихва за времето от 15.03.2021г. до 05.04.2022г., 312,55 лева- мораторна лихва за времето от 16.08.2020г. до 05.04.2022г., 637,50 лева- неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, 884,28 лева- неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, законна лихва върху главницата, считано от 30.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на общо 154,54 лева. В законоустановения срок длъжникът депозирала възражение по чл.414 от ГПК против издадената заповед за изпълнение, като заявила, че не дължи изпълнение на задължението по нея, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск против С. К.. Ищецът твърди, че към днешна дата ответника продължава да му дължи сума в общ размер на 5227,23 лева по процесния договор за потребителски кредит. С оглед изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца по Договор за потребителски кредит №40000667652/20.07.2020г. сумата от 2419,66 лева- главница, договорно възнаграждение в размер на 838,20 лева, възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 637,50 лева, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 884,28 лева, лихва за забава 312,55 лева, законна лихва 135,04 лева за времето от 05.04.2022г. до 29.09.2022г. и законна лихва от 30.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №562 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.10.2022г. по ч.гр.д.№1214/2022г. по описа на РСДимитровград. Претендира присъждане на направените в заповедното и настоящото производство деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – С. Ж. К. от гр.Димитровград депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявените искове са неоснователни. Твърди, че ответникът е била принудена да сключи процесния договор с всички включени в него условия в т.ч. и предоставяне на т.нар.услуги Фаст и Флекси. Счита, че съдържанието на тези услуги няма отношение към договора и на практика е част от условията, които ищеца предоставя пред кредитополучателя, за да оскъпи вземането си по кредита. Кредитополучателят нямала възможност да се откаже от тези услуги, като същите се явяват неравноправни и изцяло в интерес на кредитора. Същото важало и за т.нар. „възнаградителна лихва“, като не ставало ясно кого и за какво е длъжен кредитополучателя да възнагради. Клаузите в договора, които регламентирали горепосочените услуги и възнаградителна лихва водели до неравнопоставеност между страните и съответно правели целия договор нищожен. Същият бил сключен при явно неизгодни условия и в разрез с разпоредбите на ЗЗД. От отпуснатия заем в размер на 3000 лева ответникът заплатила сумата от 2133,10 лева, като се претендирали още 5227,33 лева. Тази съпоставка водела до извод, че се касаело за явно неизгодни клаузи от Договора, които създавали само задължения за К.. Оспорва датата на настъпване на предсрочна изискуемост, като поддържа ,че съобщението не й е било връчено по надлежния ред. Прави възражение за прекомерност на платения от ищеца адвокатски хонорар.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По заявление на ищеца от 30.09.22 г. е образувано ч.гр.д. № 1214/22 г. и против длъжника С. Ж. К. е издадена заповед по чл.410 ГПК № 562/03.10.2022 г. за сумите: 2 419,66 лева - главница, ведно със законна лихва за период от 30.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 135,04 лева - лихва за период от 05.04.2022 г. до 2

29.09.2022 г., сумата 838,20 лева - договорна лихва за период от 15.03.2021 г. до 05.04.2022 г., сумата 312,55 лева -представляваща мораторна лихва за период от 16.08.2020 г. до 05.04.2022 г., 637,50лева - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст , 884,28лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси, както и държавна такса в размер на 104,54 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

За вземането е посочено, че произтича от Договор за потребителски кредит № 40000667652/20.07.2020 г., сключен между страните, вземането по който е обявено за предсрочно изискуемо на 05.04.2022 г.

Против заповедта е постъпило възражение по чл.414 ГПК от длъжника.

Видно от Договор за потребителски кредит П. кредит Стандарт№ 40000667652, същият е сключен на 20.07.2020 г. между „П. кредит България“ ЕООД С. между клиента С. Ж. К.. Параметри: сума по кредита 3000 лв, срок -24 месеца, размер на вноската 183,35 лв., ГПР 48,96 %, ГЛП – 41,00%, 0,11 % лихвен процент на ден, дължима сума по кредита 4400 лева. Поискани допълнителни възможности: рефенансиране на кредит в молза на клиента с кредитор П. К.

България ЕООД – 833,14 лева, и допълнителни услуги: Фаст – предоставя право на приоритетно разглеждане и Флекси – предоставя право на промяна на погасителни план на потребителския кредит. Последните услуги са незадължителни, подробно описани в ОУ, възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ – 900.00 лева, възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ – 1230 лева и месечна вноска по закупените услуги 88,75 дължима, заедно с месечната погасителна вноска по кредита.

Общо задължение по кредита: 6530,44 лева; общ размер на вноската 272,10 лева, дата на погасяване – 15 ден от месеца. Неразделна част от договора са декларация Общи условия към договор за потребителски кредит.

Прилагат се още: погасителен план с дата на първо плащане 15.08.2020 г. и дата на последно плащане – 15.07.2022 г., 23 вноски х 272,10 лева и 1 вноска по 272,14 лева. В плана е посочен размер на главницата, лихвата, размер на вноска по кредита, размер на вноска по закупена допълнителна услуга и общ размер на месечната вноска, Стандартен европейски формуляр, Допълнителна преддоговорна информация, Искане за отпускане на потребителски кредит.

На 10.09.2020 г. е Сключен Анекс № 1 към Договора за потребителски кредит, като по искане на клиента е отложена вноска № 2, като изплащането ще се извършва по нов погасителен план, при запазване на ГЛП, като ГПР след сключване на анекса е 43,52 %. Видно от приложения нов погасителен план – отложената вноска е включена като 25 вноска в същия размер с падеж 15.08.2022 г.

С част от сумата по договора е поискано да бъде извършено рефинансиране на друг договор със сумата от 833,14 лева, а остатъка от кредита в 2166,86 лева е преведена в полза на клиента с преводно нареждане от 20.07.2020 г.

Представя се извлечение от сметка към Договора за потребителски кредит, видно от която общо платената сума по договора е 2 133,10 лева и остатъчно задължение 4779,64 лева – към дата 30.09.2022 г.

С уведомително писмо от 11.08.2022 г. клиентът се уведомява, че поради нарушение на задължението по сключения договор, съгласно ОУ към него, размерът на кредита е обявен за предсрочно изискуем, считано от 05.04.2022 г., като общата дължима сума възлиза на 4 779,64 лева. същото не е доставено – обратната разписка е върната с отбелязване – непотърсена.

3

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Безспорно се установява че между страните е сключен договор, която по своята характеристика правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон- ЗПК в релевантната за периода редакция. Приложими са и разпоредбите на 143 – 148 от Закона за защита на потребителите.

Категорично е установено предоставянето на кредита в размер на 3000 лева, с част от който е извършено рефинансиране на друг договор със сумата от 883,14 лева и останалата сума от 2166,86 лева е преведена в полза на клиента с преводно нареждане от 20.07.2020 г.

Основните възражения на ответника са относно допълнителните услуги Фаст и Флекси.

Възнаграждението в случая за уговорените допълнителни услуги е в общ размер на 2130 лева, от които за услугата „Фаст“ – 900 лева и за услугата „Флекси“ 1230 лева. Същевременно дължимата договорна лихва по кредита е в размер на 1400,44 лв.

Съдът счита, че това възнаграждение за предоставяне на тези допълнителни услуги следва да бъде включено в ГПР, тъй като това са възнаграждения по самия договор за кредит – чл.19, ал.1 ЗПК, които са включени в размера на месечната вноска. В случая е посочен ГПР от 48,96 %, който е под предвидения в нормата на чл.19, ал.4 ЗПК максимален размер – 50 % - пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на МС на Република България, равняваща се на 10 %, с което обаче изискването за действителност на договора за потребителски кредит, съгласно чл.19, ал.5 ЗПК, не е изпълнено. Тъй като тези възнаграждения не са включени в ГПР, заобикаляйки закона се постига ГПР, по-голям от петкратния размер на законната лихва. Налага се извод за това, че при сключване на договора не се дава възможност на длъжника да избегне плащането на възнаграждение за допълнителни услуги, доколкото същите са неразделна част от договора, от погасителния план и от общите условия на дружеството. След като това е така, във всички случаи вземането за възнаграждение за допълнителни услуги ще възникне в сферата на кредитора. Същото е уговорено и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. След като това е така, налага се извод, че договорът за кредит противоречи на част от императивните постановки на ЗПК.