Решение № 1285 от 08.10.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 4904/2021
- Вид
- Решение № 1285
- Подписан
- 08.10.2021
- Състав
- Лазар Кирилов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 38 · Закон за наследството
- чл. 39 · Закон за наследството
- чл. 41 · Закон за наследството
- чл. 41, ал. 1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 1285 гр. Варна, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Лазар К. Василев при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Гражданско дело № 20213110104904 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от ИЛ. Л. Ц., ЕГН **********, срещу СН. Г. М., ЕГН **********, и ВЛ. С. М., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед № **** г. на ИД на АГКК, с административен адрес: град ***, Район ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 66,25 кв.м., състоящ се от: две стаи, дневна и кухня бокс и други сервизни помещения, без посочени съседи по нотариален акт и при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж - *** и ***, под обекта - няма, над обекта -****, ведно с Изба без номер и площ по предходен документ за собственост, а по данъчна оценка с площ от 6,26 кв.м., както и 1,1307% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, при квоти: ХА за ИЛ. Л. Ц. и % за СН.
1
Г. М. и ВЛ. С. М. в режим на СИО.
Ищцата твърди, че е наследник на своя дядо ***, починал на *** г., по заместване на баща си ***, починал на *** г., като *** и съпругата му *** са придобили в режим на СИО процесния недвижим имот по силата на ЗПИНМ, за което бил съставен Нотариален акт № *** г., том ***, дело № *** г.
Сочи, че с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ***, том ***, рег. № *** дело № *** г. от *** г. на Нотариус *** продали процесния имот на ответницата СН. Г. М., която към датата на сключване на договора била в граждански брак с ответника ВЛ. С. М..
Заявява, че с влязло в сила Решение № ** г. по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд - *** договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ***, дело № *** г. от *** г. на Нотариус ***, е прогласен за относително недействителен по отношение на ищцата ИЛ. Л. Ц., до размера на наследствената й квота от наследството на ***, починал на ***г., а именно: само за 1/4 идеална част.
С оглед на изложените съображения и доколкото е невъзможно извършването на доброволна делба между страните, ищцата предявява исковата си претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който изразяват становище за неоснователност на предявения иск.
Не се оспорват обстоятелствата, че *** и съпругата му *** са придобили в режим на СИО процесния недвижим имот по силата на ЗПИНМ, за което е съставен Нотариален акт № *** че ищцата ИЛ. Л. Ц. е наследник на своя дядо ***; че с влязло в сила Решение № *** г. по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд *** договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ***г. на Нотариус *** е прогласен за относително недействителен по отношение на ищцата ИЛ. Л. Ц. до размера на наследствената й квота от наследството на ***, починал на *** г., а именно: само за 1/4 идеална част.
Ответниците твърдят, че на 04.05.2009 г. *** съставил саморъчно завещание, съгласно което завещал в полза на съпругата си *** притежаваната от него ½ идеална част от процесния недвижим имот. Сочат, че това обстоятелство е известно на ищцата, като саморъчното завещание 2 било депозирано за съхранение при нотариус.
Изложени са съображения, че изразената в завещанието воля на наследодателя не следва да се счита дерогирана, доколкото извършеното с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № **** на Нотариус ***, разпореждане страда от порок, което обстоятелство е установено с Решение № *** по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд - *** В тази връзка намират, че процесният имот е останал в патримониума на лицето, в чиято вреда е договаряно, поради което и завещанието е произвело своето действие и ищцата не е съсобственик по отношение на имота.
По изложените съображения молят предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендират присъждане на сторените разноски по делото, като представят списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното по делото съдебно заседание страните не са се явили и не са били представлявани от процесуалните си представители.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното за установено от фактическа страна:
От представения по делото Нотариален акт № ***от *** г., том ** г. на нотариус ***, се установява, че *** и съпругата му *** са придобили в съпружеска имуществена общност недвижимия имот с изграждането му през 1969 г. по силата на ЗПИНМ, а именно апартамент № ** от сграда, находяща се в кв. „**** в ляво от стълбището, вход Г.
От Нотариален акт № *** г. на нотариус *** се установява, че **, действащ чрез пълномощника си СН. Г. М., и съпругата му ***са продали процесния недвижим имот на СН. Г. М. за сумата от 10 000 лева, а данъчната оценка на недвижимия имот е в размер на 34 088 лв.
С Решение № ***г. на Районен съд *** влязло в сила на 27.03.2017г. сделката, обективирана в Нотариален акт № *** г. на нотариус ***, е прогласена за относително недействително по отношение на ИЛ. Л. Ц., до размера на наследствената й квота от наследството на ***, починал на 24.06.2011г., а именно само за ¼ идеални части от имота, поради договаряне на пълномощника във вреда на представлявания, на основание чл. 42, ал. 2 от 3
ЗЗД.
От удостоверение за наследници № *** от ***г., издадено от Община ***, се установява, че ***е починал на ***., като негови наследници по закон са съпругата му *** и дъщеря му ИЛ. Л. Ц..
От удостоверение от 03.06.2014г. е видно, че СН. Г. М. е в брачна връзка с ВЛ. С. М., считано от 03.10.1982г.
Видно от Саморъчно завещание от 04.05.2009г., *** е завещал в полза на съпругата си *** собствената си ½ идеална част от апартамент № 9 от сграда, находяща се в кв. „*** етаж в ляво от стълбището, вход *** Завещанието е подписано от завещателя и от двама свидетели: *** При така установената фактическа обстановка по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34 от ЗС. По аргумент от разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК, в първата фаза на делбата следва да бъде установено дали заявеното от страните състояние на съсобственост действително съществува, на какво основание, между кои лица и какви са техните права от съсобствеността. Следователно основателността на иска за делба е обусловена от наличието на възникнала на предвидено в закона и твърдяно в исковата молба основание съсобственост върху имота – предмет на делба, чието ликвидиране се цели чрез инициираното делбено производство.
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорнo и ненуждаещo се от доказване по делото e отделено обстоятелството, че *** и съпругата му *** са придобили в режим на СИО процесния недвижим имот по силата на ЗПИНМ, за което е съставен Нотариален акт ***че ищцата ИЛ.
Л. Ц. е наследник на своя дядо ***; че с влязло в сила Решение № *** г. по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд - *** договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № *** г. на Нотариус *** е прогласен за относително недействителен по отношение на ищцата ИЛ. Л. Ц. до размера на наследствената й квота от наследството на ***, починал на *** г., а именно:
4 само за 1/4 идеална част.
Спорно между страните е обстоятелството, дали ищцата е собственик на така посочената ¼ идеална част от процесното жилище, доколкото ответникът е навел възражение, че по силата на саморъчно завещание, собствените идеални части на праводателя на ищцата са преминали в патримониума на съпругата му, считано от датата на смъртта на завещателя – 24.06.2011г., а този завет не е отменен с обявената за недействителна разпоредителна сделка, обективирана в Нотариален акт № **** г.
При така наведените твърдения от страните, ищцата е следвало да докаже наличието на съсобственост между нея и ответниците, възникнала на сочените основания и при сочените квоти, а ответниците е следвало да установят фактите, на които основават правоизключващото си възражение, а именно пораждане на транслативното действие на саморъчното завещание в полза на ***
Настоящият състав на съда намира, че ищцата е установила в условията на пълно и главно доказване наличието на съсобственост между нея и ответниците, съсобственото им имущество, както и дяловете на всеки от тях в имуществената общност. Видно от влязлото в сила съдебно Решение № *** от 08.05.2015г. на Районен съд ***, атакуваната разпоредителна сделка от 22.06.2011 г. е била обявена за относително недействителна по отношение на ИЛ. Л. Ц., до размера на наследствената й квота от наследството на ***, починал на ***г., а именно само за ¼ идеални части от имота, поради договаряне на пълномощника във вреда на представлявания, на основание чл.
42, ал. 2 от ЗЗД.
От доказателствата по делото се установи, че *** и съпругата му *** са придобили процесното жилище в съпружеска имуществена общност, поради което всеки от тях е притежавал по ½ идеална част от жилището. От удостоверение за наследници на ***се установи, че негови наследници по закон са съпругата му ** и дъщеря му *** Предвид това, след смъртта на *** е станала собственик на ¾ идеални части от жилището, а останалата ¼ е преминала в собственост на ищцата.
Тъй като разпоредителната сделка от 22.06.2011 г. е обявена за относително недействителна само по отношение на И.Ц. и само по отношение 5 на ¼ идеални части от недвижимия имот, то следва да се приеме, че сделката е породила вещноправния си ефект и собствеността върху ¾ идеални части от апартамента е върху ответниците.
Предвид горното, ответниците и приобретатели по сделката СН. Г. М. и ВЛ. С. М. са останали собственици на ¾ идеални части от процесното жилище, по силата на договора за покупко-продажба, а ищцата е собственик на ¼ идеални части от апартамента по наследяване от дядо си.
Доколкото ищцата е установила фактите и обстоятелствата, за които е носила доказателствена тежест в процеса, то следва да бъде разгледано и въведеното от ответниците правоизключващо възражение.
Ответниците твърдят, че ищцата не е собственик на сочените ¼ идеални части от процесното жилище, тъй като въпреки обявяването на сделката за недействителна е налице друго основание, което изключва нейните права, а именно саморъчно завещание от 04.02.2009г., съставено от *** което завещание поражда правното си действие и съответно лишава ищцата от възможността да наследи праводателя си.
Съдът намира така въведеното възражение за неоснователно, по следните съображения:
Нормата на чл. 41, ал. 1 от ЗН предвижда, че отчуждаването изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато отчуждението бъде унищожено по други причини, а не поради порок в съгласието. При така предвидената законова разпоредба следва да се приеме, че след като една вещ бъде завещана, но преди да почина завещателят се разпореди с нея, заветът се отменя. Изключение от това правило е случаят, в който разпореждането с вещта, след като тя е била завещана, бъде унищожено поради липса на съгласие от прехвърлителя (завещателя).
Това е и тезата, която ответниците защитават в настоящия процес, а именно, че завещанието не следва да бъде счетено за отменено, доколкото сделката е призната за недействителна.
Както беше посочено по-горе, по делото безспорно се установи, че разпоредителната сделка е прогласена за относително недействителна по отношение на ищцата за притежаваните от нея ¼ идеални части от процесния 6 апартамент, като основанието на което е прогласена недействителността е чл.
40 от ЗЗД. Съгласно чл. 40 от ЗЗД ако се установи, че представителят и лицето, с което той договаря, са се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. Тази недействително предполага договаряне на представляващия и третото лице във вреда на представлявания, тоест се касае за недобросъвестност от страна на представляващия, а не липса на съгласие от страна на представлявания. Доколкото не е налице мнимо представителство или водене на чужда работа без пълномощие, то е налице воля за сключване на сделка от страна на представлявания.