Решение № 215 от 19.12.2024, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Оряхово, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.В.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100391 по описа за 2024 година

От Т. С. М., с ЕГН ********** от гр. София, ул.“Бесарабия“ № 41 чрез адв. П. П.-АК Враца против ЕТ „М. Л.-М4“, с ЕИК 106031199, със седалище и адрес на управление гр.

Мизия, ул.“Васил Левски“ № 44, представлявано от М. П. Л., за приемане за установено по отношение на Т. С. М., че договор за аренда, вписан в СВ Оряхово, дв.вх.рег. № 648/04.04.2012 г., акт № 1, т.2, сключен д ответника ЕТ „М. Л.-М4“ е непротивопоставим и не е породил действие спрямо нея, както и за осъждане на ответника, да заплати на ищеца сумата от 773.15 лв. /седемстотин седемдесет и три лева и петнадесет ст./, представляваща обезщетение за това, че в периода от 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г., е лишена от ползване на 1/35 ид.ч. от следните недвижими имоти:

Нива от 5.300 дка, четвърта категория, м.“Молова Геран“, имот № 238039, в землището на гр. Мизия;

Нива от 34.001 дка, трета категория, м.“Расовите“, имот № 234015, в землището на гр. Мизия,;

Нива от 11.499 дка, четвърта категория, м.“Герена“, имот № 213012, в землището на гр. Мизия;

Нива от 2.867 дка, четвърта категория, м.“Блатото“, имот № 005020, в землището на гр. Мизия;

Нива от 10.933 дка, трета категория, м.“Селановски район“, имот № 102001, в землището на гр. Мизия;

Нива от 12.701 дка, трета категория, м.“Делниците“, имот № 123036, в землището на гр. Мизия,

С която сума ответникът се е обогатил неоснователно без основание, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на ИМ, до окончателното и изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски, вкл.адвокатско възнаграждение В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства: Решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне на гр. Мизия 43587/28.01.1998 г. на ПК Мизия, Удостоверение за наследници на К.К.К. изх. № АО/У-228/25.04.2023 г. на Община Мизия, Договор за аренда на недвижим имот /земеделска земя/, вписан в СВ Оряхово с дв.вх.рег. № 648/04.04.2012 г., акт № 1, т.2, 1 служебна бележка от ЕТ „М. Л.-М4“, справка от Агенция по вписванията чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписванията.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв. В отговора се прави искане съдът да отхвърли иска за сумата от 773.15 лв., представляваща обезщетение за стопанските 2018-2023 г., поради лишаване от ползване на 1/35 ид.ч. от недвижимите имоти с обща площ от 77.301 дка или 2.209 дка, находящи се в землището на гр. Мизия, като неоснователен и недоказан.

В отговора се сочи, че ищцата е собственик на земеделски имоти, които са отдадени по аренда от друг собственик, който е получил доходи от същите, за което ищцата претендира дължимост на приспадащата й се част от получените граждански плодове, съобразно дела и в съсобствеността. Ответника счита, че отдаването на общ имот под наем, е действие на обикновено управление, което може да бъде извършвано както съвместно от всички съсобственици, така и самостоятелно от всеки съсобственик. Сочи, че договорът за аренда, е сключен от името на всички съсобственици и правото върху гражданските плодове, възниква за всеки съсобственик и всеки от тях може да претендира за частта от арендата, която отговоря на неговата идеална част. Сочи, че тъй като само един от съсобствениците е сключил договор за аренда за целия обект, то само този съсобственик има вземане по договора срещу арендатора за арендното плащане в пълния му размер.

Сочи се също, че видно от исковата молба и приложените към нея материали, договорът за аренда за всички имоти в тяхната цялост, е сключен само от един съсобственик - Б.Б.К, ЕГН ********** и той има вземане за аренда като съсобственик, който е договарял.

Арендно плащане от арендатора се дължи само на арендодателя - съсобственик, а правото на останалите съсобственици върху припадащите им се части от арендата е съобразно притежаваната от тях идеална част от имота и се изразява във вземане от арендодателясъсобственик, упражняващ като ползвател правото на собственост на другите съсобственици. Ответника счита, че исковата претенция претенцията се основава на един от основните принципи в гражданското, право за недопустимост на неоснователното обогатяване, залегнал като частен случай в чл.30, ал.З ЗС, активно материалноправно легитимиран е съсобственикът, чиято част е отдадена под аренда от друг съсобственик, пасивно материалноправно легитимиран да отговаря е съсобственикът, който е отдал под наем целия общ имот, а вземането е за припадащата се част от арендата, която е съответна на дела на ищцата в съсобствеността и не й е платена от съсобственика - арендодател. В предявения иск, формулираното искане е за присъждане на обезщетение за лишаването на ищцата от ползване на съсобствените имоти, съобразно припадащата й се идеална част от същите, от което е видно, че исковата претенция не касае ответника в качеството му на арендатор. Същият е извършвал арендното плащане в уговорения вид и в сроковете определени в сключения договор и арендодателя-съсобственик на недвижимите имотиБогомил Кунчев не е имал претенции. Налични са и безспорни доказателства, че през м. май 2023г. е извършена покупко-продажба на една от нивите, обект на исковата претенция, а именно - НИВА с площ от 5.300 дка в землището на гр. Мизия, обл. Враца, ЕКАТТЕ 48043, имот 238039, четвърта категория, в местността "Молова геран”, поради което за стопанската 2022г/2023г. не се дължи арендно плащане. Сочи, че дължимото арендно плащане е извършено на новия приобретател на имотите, а именно: Дружество АГРО НОРД, ЕИК 17527607. В договора не са налице договорености относно получаване от всеки от съделителите на своята част от рентата, поради което съсобствениците, ако не са получили арендната вноска, съгласно частта им в съсобствеността могат да искат от съсобственика арендодател припадащите им се части от арендното плащане.

На последно място ответника сочи, че вземанията на арендодателя по договор за аренда се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, тъй като представляват периодични плащания.

Претендират се и направените по делото разноски В срока за отговор по чл.131 ГПК, от 2 ответницата К.И.Ц., не е постъпил писмен такъв.

В откритото съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си адв. П. П.-АК Враца, с писмена молба поддържа предявения иск.

За ответника в съдебно заседание се явява управителя М. Л. и с адв. Ц. К.-АК Враца, който оспорва иска като неоснователен и недоказан, поддържа подадения в срок писмен отговор.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от представеното по делото Удостоверение за наследници № АО/У-228/25.04.2023 г. на Община гр. Мизия на К.К.К. – б.ж. на с. Букьовци,че ищцата Т. С.

М., е наследник на К.К.К.-б.ж. на с.Букьовци /гр.Мизия/.

От представеното удостоверение за наследници на К.К.К. – б.ж. на с. Букьовци, поч. на 05.05.1943г. се установява, че същият е имал три деца – К.К.К. Г.К.Я поч. на 11.07.1967г. и М.К.В., поч. На25.08.1964г.

Ищцата Т. С. М. и арендодателя Б.Б.К са наследници на собственика на процесните земеделски земи от коляното на синът му К.К.К.

От своя страна К.К.К. след смъртта си бил наследен от петте си деца - Т.К.М. б.ж на гр. Мизия поч. на 23.11.1976г, Д.К.К б.ж на гр. Мизия поч. на 17.11.1986г. и Б.К.К. поч. на 19.01.1997г. П.К. П.а поч. на 22.09.1997г. М.К.К.а поч. на 10.05.1995г.

Т.К.М. б.ж на гр. Мизия поч. на 23.11.1976г имала три деца – М.Л.В., Ц.Л.Р. и Н.А.К.

Установява се че ищцата е единствен наследник на Ц.Л.Р., дъщеря на Т.К.М. - внучка на К.К.К. от коляното на синът му К.К.К.и същата притежава 1/45 ид. част от правото на собственост върху процесните имоти.

Арендодателя на ответника пък е наследник на Б.К.К. поч. на 19.01.1997г. - внук К.К.К. от коляното на синът му К.К.К.

Д.К.К от своя страна оставил законни наследници трите си деца – П.Б.К. – поч. на 1999г., К.Б.К. поч. 30.08.2015г. и арендодателя Б.Б.К като същият притежава също 1/45 ид. части от правото на собственост върху процесните имоти.

С Решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи № 43587/28.01.1998 г. на ПК Оряхово на наследниците на К.К.К.-б.ж. на с.Букьовци /гр.Мизия/, е възстановено правото на собственост върху земеделска земя находяща се в землището на гр.Мизия, а именно:

Нива от 5.300 дка, четвърта категория, м.“Молова Геран“, имот № 238039, в землището на гр. Мизия;

Нива от 34.001 дка, трета категория, м.“Расовите“, имот № 234015, в землището на гр. Мизия,;

Нива от 11.499 дка, четвърта категория, м.“Герена“, имот № 213012, в землището на гр. Мизия;

Нива от 2.867 дка, четвърта категория, м.“Блатото“, имот № 005020, в землището на гр. Мизия;

Нива от 10.933 дка, трета категория, м.“Селановски район“, имот № 102001, в землището на гр. Мизия;

Нива от 12.701 дка, трета категория, м.“Делниците“, имот № 123036, в землището на гр. Мизия

На 29.03.2012 г. Б.Б.К - наследник на К.К.К. на процесните имоти, притежаващ 1/45 ид.част от правото на собственост върху процесните имоти, сключил с ответника, Договор за аренда с ответното дружество ЕТ „М. Л. – М4“, по силата на който отдал под аренда наследствената земеделска Земя, останала в наследство от К.К.К.-б.ж. на с.Букьовци /гр.Мизия/. Договора бил сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по вписванията при РС гр.Оряхово с акт № 1, т.2, дв.вх.р. № 648/ 04.04.2012 г. за срок от 15 стопански години, считано от 29.03.2012 г., до 29.03.2027 г.

3

Ищцата твърди, че не е давала съгласието си на съсобственика Б.Б.К за сключване на договора за аренда на наследствената им земя, както и че не е получавала рента от ответника, нито пък от съсобственика си, както и че е била лишена да ползва наследствените си идеални части от имотите.

С оглед на това, ищцата иска от съда да бъде признато за установено на осн. чл.124 от ГПК, във вр чл. 32, ал. 1 ЗС, че Договорът за аренда на земеделска земя от 29.03.2012 г., сключен между ответника и съсобственика - арендодател Богомил Кунчев, който е съсобственик на процесиите имоти с по-малко от 50% ид.ч. не й противопоставим и не я обвързва, както и че ползването на собствените и идеални части от арендатора – ответник на основание процесния договор за аренда за стопанските 2018/2019 г, 2019/2020 г, 2020/2021 г, 2021/22 г, и 2022/2023г, се явява без основание, поради което претендира обезщетение по чл.

59, ал. 1 от ЗЗД в размер на сумата от 773.15 лева.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно счетоводна експертиза се установява, че средният пазарен наем/аренда за стопанската 2018/2019 г. е в размер на 53.00 лева, за стопанската 2019/2020 г. – 53.00 лева , за стопанската 2020/2021 г. – 59.00 лева, за стопанската 2021/2022 г. – 67.00 лева и за стопанската 2022/2023 г. – 68.00 лева. Вещото лице заключава, че получена рента от по договора от арендодателя Б.Б.К, е както следва - за стопанската 2018/2019 г. за 18дка X 50лв/дка = 900 лв.,за стопанската 2019/2020 г. за 18дка X 50лв/дка = 900 лв., за стопанската 2020/2021 г. за 18дка X 50лв/дка = 900 лв., за стопанската 2021/2022 г. за 18дка X 50лв/дка = 900 лв. за стопанската 2022/2023г. за 18дка X 50лв/дка = 900 лв. Вещото лице е установило, че от ответника са изплатените арендни вноски по процесния договор на трети лица, които не са страна по него, както следва:

За Стопанската 2018/2019 г. от ответника е платена рента на ЛЛ.И.Л., ЕГН ********** за 18дка X 50 лв./дка = 900 лв.Д.П.К. ЕГН ********** за 18дка X 50 лв./дка = 900 лв.В.К.С. ЕГН ********** за 6 дка X 50 лв./дка = 300 лв.Б.К.Б ЕГН ********** за 12 дка X 50 лв./дка = 600 лв.Общо изплатена рента на трети лица 2018/2019 г. за 54 дка възлиза на стойност 2700лв.

Разпечатката съдържа 47 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c44871e6-2468-4e47-90b8-8c2826014f9c