Решение № 5158 от 07.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5158 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

В. Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от В. Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100513018 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 20170849 от 11.08.2021г., постановено по гр. д. № 11866/2018г. по описа на СРС, 171 състав е признато за установено по предявен от Мобилтел ЕАД (“А1 България“ ЕАД) по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, че Ю. Д. М. дължи на Мобилтел ЕАД сумата от 33 лв., представляваща лихва за периода от 11.02.2015г. до 25.09.2017г. върху главница в размер на 123, 79 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 23.10.2014г. до 22.01.2015г. по Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга М4110508 от 30.06.2014 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 76881/2017 г. по описа на СРС, 38-ми състав. Със същото решение Ю. Д. М. е осъдена да заплати на Мобилтел ЕАД (понастоящем “А1 България“ ЕАД) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 505 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство, както и сумата от 180, 00 лв., представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр. д. № 76881/2017 г. по описа на СРС, 38-ми състав.

С решението частично е прекратено производството по гр. д. № 1

11866/2018г. по описа на СРС, 171 състав за установяване съществуването на сумите от 123, 79 лв., заедно със законната лихва за периода от 27.10.2017г. до изплащане на вземането и неустойка в размер на 149, 04 лв. за периода от 23.04.2015г. до 22.05.2015г., за които е издадена по заповед за изпълнение от 08.11.2017г. по ч.гр. д. № 76881/2017 г. по описа на СРС, 38-ми състав.

Срещу така постановеното решение в частта, с която е уважен предявения иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 33 лв., е подадена въззивна жалба от Ю. Д. М., чрез назначения й особен представител, с оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния закон и необоснованост.

Поддържа се, че по делото е останал неизяснен начина, по който е формирана стойността на лихвата за забава, както и че не са представени доказателства относно съществуването на вземането в претендирания размер и основание.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен.

Въззиваемият – ищец “А1 България“ ЕАД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор като неоснователна. Моли съда да потвърди решението в атакуваната част. Претендира разноски.

Решението в частта за частично прекратяване на производството е влязло в сила, като необжалвано.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Производството по делото е образувано по предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 33Д, чл. 86 ал.1 от 33Д и чл.92, ал. 1 от 33Д за установяване сьществуването на вземания в размер на сумата от 123, 79 лв., ведно сьс законна лихва за периода от 27.10.2017г. до изплащане на вземането, неустойка в размер на 149,04 лв. за периода от 23.04.2015г. до 22.05.2015г., мораторна лихва в размер на 33 лв. за периода от 11.2.2015 г. до 25.9.2017 г. и 205 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 180 лв. вьзнаграждение на адвокат, за които е издадена заповед за изпълнение от 08.11.2017г. по ч.гр.д. № 76881/2017 г. на СРС, 38 2 състав.

Производството по делото е частично прекратено в частта, с която е предявен иск за признаване установено съществуването на сумите от 123,79 лв., ведно със законна лихва за периода от 27.10.2017г. до изплащане на вземането и неустойка в размер на 149,04 лв. за периода от 23.04.2015г. до 22.05.2015г., тъй като първоинстанционният съд е констатирал, че в тази част срещу издадената заповед за изпълнение не е подадено възражение по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което и същата е влязла в сила и въз основа на нея е бил издаден изпълнителен лист. Решението в частта за частично прекратяване на производството е влязло в сила, като необжалвано.

В тази връзка не е спорно съществуването на облигационно правоотношение между страните по Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга М4110508 от 30.06.2014г. за мобилен номер ******** с кл. № 504021463, по силата на което за ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата от 123, 79 лв., представляваща главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по пет посочени фактури, доколкото същото обстоятелство е установено с влязла в сила заповед за изпълнение.

Спорният в настоящото производство въпрос, който очертава и предмета на въззивната проверка, е относно дължимостта на сумата от 33 лв., представляваща лихва за забава.

В заявлението по чл. 410 ГПК, както и в исковата молба по чл. 422 ГПК и всички уточнителни молби, подадени в исковото производство в изпълнение указанията на съда по реда на чл. 129 ГПК, както и в отговора на въззивната жалба, претенцията по чл. 86 ЗЗД е индивидуализирана от ищеца с цена 33 лв., като дължима върху главницата по фактура № 307093670/26.01.2015г. за периода 11.02.2015г.- 25.09.2017г., като е посочена дължима лихва за всеки месец, формирана само върху главницата от 32. 57 лв. по цитираната фактура.

С оглед изложеното, искът по чл. 86 ЗЗД е предявен за сумата 33 лв., представляваща мораторна лихва само върху главница от 32. 57 лв по фактура № 307093670/26.01.2015. за периода 11.02.2015г.- 25.09.2017г.

В издадената заповед за изпълнение искът по чл. 86 ЗЗД е индивидуализиран със същите цена и период, без да е посочена изрично главницата, върху която е начислена лихвата.

3

С оглед изложеното, произнасянето на СРС в частта досежно претендираната мораторна лихва върху главница за разликата над 32. 57 лв. до размера на сумата 123. 79 лв., е процесуално недопустимо, като постановено по непредявен иск и следва да бъде обезсилено и производството прекратено в посочената част.

С оглед обстоятелството, че процесната главница от 32. 57 лв., върху която се претендира мораторната лихва, е част от главницата от 123. 79 лв., в останалата част решението е процесуално допустимо, но частично неправилно.

По отношение на наличието на забава за целия претендиран период в жалбата не са релевиран доводи. Отделно от това, задължението на потребителя за предоставените далекосъобщителни услуги е парично, с падеж на изпълнение 15 дни след издаване на фактурата /чл. 26.5. от приложимите Общи условия/, поради което и при забавено изпълнение върху него се дължи законна лихва за забава. Лихвата за забава за периода от 11.02.2015г. до 25.09.2017г., изчислена по реда на чл. 162 ГПК върху главницата от 32. 57 лв.., за която сума е предявен иска, е в размер на сумата 8. 79 лв. и до този размер искът е основателен, а за разликата до пълния пред

С оглед изложеното, жалбата е частично основателна и решението следва да бъде отменено в частта, с която е уважен иска за разликата над сумата 8 . 79 лв. до пълния присъден размер от 33 лв. и потвърдено в останалата обжалваната част за уважаване на иска по чл. 86 ЗЗД до размера на сумата 8. 79 лв.

При горния изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемия – ищец следва да се присъдят претендираните и доказани съответни разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 39 . 95 лв. за депозит за особен представител на въззивника. Разноски за адвокатско възнаграждение не са доказани и не следва да бъдат присъдени.

Въззивницата не претендира и доказва разноски.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

4

ОБЕЗСИЛВА решение № 20170849 от 11.08.2021 г., постановено по гр. д.

№ 11866/2018 г. по описа на СРС, 171 състав, в частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на мораторна лихва върху главница за разликата над сумата 32. 57 лв. до размера на сумата 123. 79 лв., дължима по Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга М4110508 от 30.06.2014г. и ПРЕКРАТЯВА производството в посочената част.

ОТМЕНЯ решение № 20170849/11.08.2021г., постановено по гр. д. № 11866/2018 г. по описа на СРС, 171 състав, в частта, с която е признато за установено по предявения от Мобилтел ЕАД (“А1 България“ ЕАД) по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 86, АЛ. 1 ЗЗД, че Ю. Д. М. дължи на „Мобилтел ЕАД (“А1 България“ ЕАД/ разликата над сумата от 8. 79 лв. до пълния присъден размер от 33 лв., представляваща лихва за забава за периода от 11.02.2015г. до 25.09.2017г., както и в частта, с която е осъдена Ю. Д. М. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „Мобилтел ЕАД (“А1 България“ ЕАД/ разликата над сумата 134. 51 лв. до пълния присъден размер от 505 лв. – разноски в исковото производство и разликата над сумата 47. 95 лв. до пълния присъден размер от 180 лв. – разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 76881/2017г. по описа на СРС, 38-ми състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 срещу Ю. Д. М., ЕГН: ********, с адрес: гр. София, ул. “******** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 8.

79 лв. до пълния присъден размер от 33 лв., представляваща лихва за забава за периода от 11.02.2015г. до 25.09.2017г. върху главницата по фактура № 307093670/26.01.2015г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20170849/11.08.2021г., постановено по гр. д. № 11866/2018 г. по описа на СРС, 171 състав, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Ю. Д. М., ЕГН: ********, с адрес: гр. София, ул. “******** да заплати на "А1 България" ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ул. ******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 39. 95 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.

5

280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6