Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 265990 от 05.10.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 747/2021
Вид
Решение № 265990
Подписан
05.10.2021
В сила
06.11.2021
Състав
МАРИАНА ВАСИЛЕВА ГЕОРГИЕВА, ВИОЛЕТА ИВАНОВА ЙОВЧЕВА, ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ КОВАЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 66, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 05.10.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ДИМИТЪР

КОВАЧЕВ при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 747 по описа за 2021г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 29.04.2020г., постановено по гр.д. № 24001/2018г. на СРС, ГО, 142 състав, е уважен предявеният от В.С.Я. срещу П.на Р.Б.иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения, негативни емоции и накърняване на доброто име от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1, предл. 1-во от НК, за което е оправдан с влязло в сила решение от 12.10.2015г. по наказателно касационно дело № 1105/2015г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва от 12.10.2015г. до окончателното изплащане, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 2 500 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева.

Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск, е подадена въззивна жалба от ищеца В.С.Я., в която са изложени оплаквания за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Поддържа се, че по делото са установени всички елементи на предявеното вземане, но при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът не е отчел релевантни по делото факти, относими към определяне на по-висок размер на обезщетението.

Твърди, че по време на водене на наказателното производство е претърпял притеснения и неудобства, които са се отразили негативно върху неговия живот и този на малолетните му деца. През периода на наказателното преследване ищецът се е грижил сам за двете си малолетни деца, което обстоятелство не е било съобразено от първоинстанционния съд. Не било съобразено също, че повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление, което е от значение при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Първоинстанционният съд не бил взел предвид и установеното по делото относно продължилото в неразумни срокове наказателно проиводство. Счита, че производството по наказателното дело се е забавило по независещи от него обстоятелства.

За определяне на по-висок размер на обезщетението следвало да се съобрази, че с постановената на първа инстанция присъда подсъдимият бил признат за виновен.

Това довело до силен стрес, негативни емоционални преживявавия, водещи до отчужденост от близки и познати. Връстниците на малолетните му деца се отдръпнали от тях поради повдигнатото срещу техния баща незаконно обвинение. Не бил съобразен и фактът, че ищецът не е бил осъждан, поради което воденото наказателно производство срещу него повлияло изключително негативно на емоционалната му сфера. В жалбата се твърди още, че по време на наказателното преследване от 2013г. до 2015г. по процесното наказателно производство срещу ищеца не били водени други наказателни производства. Поддържа се, че съдът не е отчел установеното по делото обстоятелство, че в резултат на процесното наказателно производство, въззивникът бил принуден да напусне бизнеса си и не е имал никакви доходи за осигуряване издръжка на децата си. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълен размер.

Насрещната страна П.на Р.Б.оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявеният иск до размер на сумата от 2 500 лева, е влязло в законна сила като необжалвано.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материално-правни норми. По изложените във въззивната жалба оплаквания намира следното:

Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, за което е оправдан.

В срока за отговор на исковата молба ответникът П.на Р.Б.е оспорил исковете с правоизключващи спорното право възражения, включително, че не е налице причинно-следствена връзка между процесното обвинение и твърдените вреди. Поддържа, че в периода, за който се претендират вредите, срещу ищеца били водени още множество наказателни производства за престъпления от общ характер. Освен това по отношение на едно от водените наказателни производства, завършило с оправдателна присъда, ищецът предявил в друго исково производство претенция за обезщетяване на идентични неимуществени вреди с тези, предмет на настоящото производство. Претенцията се оспорва и по доводи за липса на доказателства за голяма част от изложените в исковата молба факти, представляващи негативно отражение върху личността на ищеца. Навеждат се и възражения за прекомерност на търсеното обезщетение.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда. Претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в страх, стрес, притеснения, негативни емоции и накърняване на доброто име, както и наличието на причинно-следствена връзка между вредите и незаконното обвинение, са приети за доказани въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства. По отношение размера на дължимото обезщетение съдът е съобразил, че наказателното производство е продължило в разумен срок от 2 години и 9 месеца; взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение “подписка”, която е най-леката от предвидените в закона мерки; доказаните причинени неудобства, свързани с участието в процесуалните действия при разглеждане на делото в досъдебна и съдебна фаза, като в досъдебната фаза ищецът се е явил общо три пъти, а в съдебната два пъти - по време на проведените заседания; възрастта на ищеца, семейното му положение, изградените социални контакти и среда, семейните и приятелски връзки, които са били неминуемо повлияни негативно вследствие на процесното наказателно преследване; факта, че срещу него са се водели и други наказателни производства през процесния период, за който ищецът твърди да са му причинени неимуществени вреди; че в резултат на повдигнатото обвинение ищецът влошил отношенията си с бизнес клиенти, които отказвали да работят с него докато не приключат наказателните дела; разделил се със съпругата си, децата останали да живеят него. В мотивите на решението е посочено, че по делото е установено, че през същия период срещу ищеца са се водели и други наказателни производства, като свидетелските показания разкриват емоционалното състояние на ищеца и изпитваните от него проблеми в личен и професионален план през целия период, в който спрямо Я. е осъществявано наказателно преследване. По тези съображения е направен извод, че описаните негативни преживявания не са в причинна връзка единствено с процесното наказателно производство, но са резултат и от останалите водени срещу лицето дела. Първоинстанционният съд се е мотивирал с показанията на свид. Рангелов, който изрично е посочил, че не може да прецени дали разказът му за емоционалното състояние на ищеца описва проблемите му, които са причина именно от настоящото производство, поради което съдът е приел, че свидетелските показния не изясняват обстоятелства, свързани с процесното наказателно производство, а установяват общо как проблемите на ищеца с П.са оказали въздействие върху него и семейството му. Съобразено е още, че според показанията на разпитания по делото свидетел проблемите на Я. с бизнеса и влошените отношения със съдружниците му са резултат от няколко повдигнати срещу ищеца обвинения, които са се застъпвали, поради което промяната у ищеца се дължи на съвкупното въздействие от водените наказателни производства през годините. При отчитане на всички тези обстоятелства, включително продължителността на наказателното производство, естеството и интензивността на извършените процесуални действия в наказателното производство и съобразно критериите, посочени по-горе, съдът е приел, че справедливото обезщетение е в размер на 2 500 лв.

На етапа на въззивното производство е безспорно установено, че с постановление от 25.01.2013г. по досъдебно производство № ЗМ 1358/2012г. по описа на 01 РУП – СДВР, пр. пр. № 4690/2012г. по описа на СРП, В.С.Я. е привлечен в качество на обвиняем за извършване на престъпление от общ характер по чл. 209, ал. 1, предл. 1-во от НК, за това, че на неустановена дата през месец март на 2008г., в гр.

София, ул. “Г.С. ******, заведение “Шоколад”, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у М.Г.К., че ще намери купувач за сумата от 33 000 лева на предоставения му на същата дата и място л.а. с марка „Ауди“, с рег. № ******, с което причинил на собственика на автомобила Г.А.К.имотна вреда в размер на 14 000 лева. Спрямо обвиняемия била взета мярка за неотклонение “подписка”. В хода на досъдебното производство ищецът бил призоваван и същият се е явявал на 24.07.2012 г. и на 10.10.2012г. да дава показания в качеството си на свидетел. По досъдебното производство са събирани множество доказателства, но не са извършвани други процесуални или следствени действия с участието на ищеца, тъй като от образуването на досъдебното производство до 25.01.2013г. наказателното производство се е водило срещу неизвестен извършител.

На 09.04.2013г. било образувано НОХД № 5943/2013 г. по описа на СРС, НО, 3 състав по внесен обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 от

НК. По делото са проведени шест публични съдебни заседания. Първото от тях, насрочено на 02.07.2013г., не било проведено, тъй като подсъдимият В.Я. е бил нередовно призован и не се е явил, като изпратените призовки на актуалния постоянен и настоящ адрес на лицето, съвпадащ с обявения от него в досъдебното производство адрес, са върнати в цялост с отбелязване, че лицето не живее на адреса. В това съдебно заседание подсъдимият е бил обявен за общодържавно издирване и делото е било отложено за 13.11.2013г. Подсъдимият Я. се явил в съдебоното заседание на 13.11.2013г., на което бил даден ход на съдебното следствие, конституиран бил граждански ищец и частен обвинител, приет е за раглеждане предявения от Г.К.граждански иск, разпитани били свидетели. По искане на защитника на подсъдимия били допуснати гласни доказателствени средства, като делото било отложено за събиране на така допуснатите доказателства. Съдебното заседание на 13.04.2014г. било отложено поради заболяване на защитника на В.Я.. На 01.07.2014г. били разпитани свидетели, прието било заключение на оценителна експертиза и по искане на защитника на подсъдимия били допуснати гласни доказателствени средства чрез разпит на нови свидетели, за призоваването на които делото било отложено за 28.10.2014г. В това съдебно заседание бил даден ход на устните състезания и била постановена присъда, с която подсъдимият В.С.Я. бил признат за виновен в това, че на неустановена дата през месец март на 2008г., в гр. София, ул. “Г.С. ******, заведение “Шоколад”, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у М.Г.К., че ще намери купувач за л.а. с марка „Ауди“, с рег. № ****** и с това причинил другиму – на Г.А.К., който е собственик на автомобила, имотна вреда в размер на 14 000 лева, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 54 от НК на същия било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което било отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НПК. Със същата присъда бил отхвърлен предявеният граждански иск, а наложената на подсъдимия мярка за неотклонение „подписка“ била отменена.