Решение № 4494 от 30.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4494 гр. Пловдив, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20265330100776 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от З. Л. М., ЕГН ********** , с адрес ******, чрез адв. Д. М., против „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, оф. 20, с която са предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата от 511,29 евро, с левова равностойност от 1000 лв., представляваща платена без основание сума по недействителен договор за потребителски кредит № ******, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.01.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

На основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на иска чрез увеличаване размера на същия от сумата от 511,29 евро на сумата от 790,77 евро.

Твърди се в исковата молба, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ******., по силата на който „Фератум България” ЕООД, предоставил на ищеца сумата от 4000 лв./ 2045,17 евро, при ГЛП от 22 % и ГПР – 49,11 %. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от договора, ищецът следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Фератум Банк“ с цел да бъде обезпечен сключеният договор за потребителски кредит. Твърди, че в деня на сключване на договора за потребителски кредит бил сключен договор за предоставяне на гаранция от 1

****** между ищеца и „Фератум Банк“, по силата на който гаранта поел задължение да обезпечи пред „Фератум България” ЕООД задълженията на кредитополучателя по договора за кредит чрез сключване на договор за поръчителство. По силата на сключения договор за поръчителство, ищецът поел задължение за заплащане на възнаграждение в полза на поръчителя/гаранта, в общ размер на сумата от 3080 лв./ 1574,78 евро. З. М. била извършила плащания в полза на „Фератум България” ЕООД в обща размер от 5000 лв./ 2556,46 евро.

Поддържа се от ищцовата страна, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Не било посочено дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Не бил посочен какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, като по този начин не можело да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК липсвал подробен погасителен план. Договорът бил недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не ставало ясно как е формиран годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия/. Настоява договорът да е нищожен и поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото в ГПР не били включени допълнителните разходи по Договора за поръчителство като по този начин се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Счита, че неправилно възнаграждението за поръчителя не било взето предвид като разход по кредита. По изложените съображения намира договорът за кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което на връщане от потребителя подлежала единствено чистата стойност на кредит, но не и допълнителни суми за лихви и такси. Иска се постановяване на решение, с което да се осъди „Фератум България” ЕООД да заплати на ищеца недължими платените суми по процесния договор за кредит. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Фератум България“ ЕООД, с който се излага становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечния размер на дължимата погасителна вноска. Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Поддържа се, че възнаграждението за поръчителя не следва да се включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото е свързано единствено с договора за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и поръчителя. Моли се исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 2 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Установява се по делото, че между ищеца З. М. и ответника „Фератум България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/****** за сумата от 4000 лв./ 2045,17 евро. Копие от договора е представено с исковата молба. Не се спори, че договорът е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР. Безспорно е още, че кредитът е усвоен от ищеца, като в тази връзка не без значение е и обстоятелството, че той е извършвал плащания на „Фератум България“ ЕООД за погашение на свои задължение към дружеството във връзка с процесния договор.

При това положение съдът приема, че между ищеца М. и „Фератум България” ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/******, сключен по реда на ЗПФУР. С договора за кредит на ищеца е предоставен паричен заем в размер от 4000 лв./ 2045,17 евро за срок от една 12 месеца фиксиран ГЛП по заема 22 %, и посочени ГПР от 49,11 % и обща дължима сума – 4920 лв./ 2515,56 евро. Съгласно чл. 5 от Договора, заемът се обезпечава с поръчителство от „Фератум Банк“ в полза на ответното дружество. С исковата молба е представено и копие на сключения договор за гаранция от 30.08.2024г. между З. М. и „Фератум Банк“ с уговорено възнаграждение за гаранта от 3080 лв./ 1574,78 евро.

При съобразяване с гореизложеното съдът споделя развитите аргументи в исковата молба за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на особените основания по ЗПК. Изрично в чл. 5 от Договора за кредит се посочва, че заемът се обезпечава с поръчителство от „Фератум Банк“ в полза на кредитора. Поради това възнаграждението за предоставяне на поръчителство реално представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен, като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит и общата дължима сума по същия. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. В случая сключването на договор за гаранция е условие за отпускане на кредита. Действително, потребителят може да избере и личен гарант, но при невъзможност да осигури такъв, алтернативата за него е или да не получи искания заем или да избере да сключи договор за гаранция с „Фератум Банк“.

За отбелязване е още, че „Фератум Банк“ е посочен за възможен поръчител от самия кредитор „Фератум България” ЕООД, поради което ответното дружество е наясно с условията за предоставяне на поръчителство конкретно от „Фератум Банк“ и в частност с възмездния характер на предоставената гаранция. Т.е. насочвайки потребителя към въпросното дружество-поръчител, кредиторът изначално е запознат с разходите, които потребителят ще се задължи да направи във връзка с договора за кредит, поради което тези разходи освен, че са пряко свързани с договора за кредит, но също така са и 3 известни на кредитора още при сключването му.

Следователно разходите по обезпечението е трябвало да се вземат предвид при формирането на ГПР по кредита и да се включат в общата дължима сума. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на крайната сума, която следва да плати по договора - тя не е в размер на 4920 лв./ 2515,56 евро, защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство на стойност 3080 лв./ 1574,78 евро, и реалните разходи по кредита, които ще направи – размерът на ГПР по кредита положително е по-висок от посочения в договора, доколкото възнаграждението на поръчителя надхвърля 3/4 от този на главницата при срок на договора от една година и при вече уговорена възнаградителна лихва от 22 %. В тази връзка се извежда извод, че посочения в договора процента на разходите на годишна база не съответства на действително приложимия между страните. Последното мотивира извода за нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, което води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.

Доколкото договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК то по силата на чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. За доказване на извършените плащания по кредита, по искане на ищцовата страна в хода на съдебното дирене е изслушано и прието заключението по ССчЕ, видно от което внесената от ищцата сума по кредита е в размер общо на 5546,59 лева или 2835,93 евро. Следователно разликата над главницата се явява недължимо платена по нищожния договор за потребителски кредит и подлежи на връщане. Същата съответства по размер на исковата претенция след допуснатото увеличение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, поради което искът се намира за основателен и доказан по размер. Липсват данни по делото някакви суми да се превеждани на гаранта „Ferratum Bank“, което обосновава извода, че единствено ответното дружество се е обогатило от извършения превод.

С оглед на горното осъдителната искова претенция ще се уважи изцяло.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищеца, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество ще бъде осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от общо 131,63 евро – съдебно-деловодни разноски, от които 31,63 евро – държавна такса за настоящото производство, както и 100 евро – възнаграждение на вещото лице по приетата ССчЕ. Въз основа на представения Договор за правна защита и съдействие и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ЗАдв. в полза на адв. Д. М. следва да се присъди сумата от 235 евро с начислен ДДС за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20, ДА ЗАПЛАТИ на З. Л. М., ЕГН ********** , с адрес ******, сумата в размер на 790,77 евро, представляваща платена без основание сума по недействителен договор за потребителски кредит № ******, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.01.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20, ДА ЗАПЛАТИ на З. Л. М., ЕГН ********** , с адрес ******, сумата от общо 131,63 евро – съдебно-деловодни разноски, сторени по настоящото дело.

ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20, ДА ЗАПЛАТИ, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв.

Д. В. М. от ******, с адрес на кантората ******, сумата от 235 евро с ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищцата по настоящото дело З. Л. М..