Решение № 75 от 18.05.2025, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Гражданско дело 232/2024
- Вид
- Решение № 75
- Подписан
- 18.05.2025
- Състав
- Мария Кирилова Дановска
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 371 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 75 гр. К., 18.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария К. Дановска при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Гражданско дело № 20245100100232 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба вх. № 4263/11.10.2024г., предявена от Р.
А. М. от гр.К., срещу „Е.” ЕООД, С..
Ищцата твърди, че на 28.03.2008г. сключила договор за кредит за текущо потребление с „Б.“ ЕАД. Поради неизпълнение на задълженията й по договора, той бил преобразуван от страна на „Б.“ ЕАД в предсрочно изискуем на 31.05.2012г. и прехвърлен в просрочие. На 27.11.2012г. по ч. гр. д. № 3301 /2012г. по описа на Районен съд - К. „Б.“ ЕАД се снабдила с изпълнителен лист срещу ищцата; а впоследствие Банката цедирала своето вземане на „О.“, което пък по-късно го прехвърлила на „Е.“ ЕООД. За цесиите ищцата била уведомена през 2021 г. от ЧСИ Р. С., при който било образувано изпълнително дело № 20178120400246, а впоследствие и изпълнително дело № 20248120400386. И двете дела били образувани въз основа на един и същи изпълнителен лист срещу, издаден по ч. гр. д. № 3301/2012г. по описа на Районен съд - К.. Изпълнително дело № 20178120400246 било прекратено на 20.02.2024г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а изпълнително дело № 20248120400386 било висящо към настоящия момент. Сочи, че по изпълнително дело № 20178120400246 на ЧСИ Р. С., първото изпълнително действие срещу нея било извършено на 07.06.2017г. - наложен бил запор върху трудовото й възнаграждение, а цялото вземане на Банката станало изискуемо на 31.05.2012г. Счита, че е налице бездействие на кредитора в продължение на повече от пет години, което довело до настъпила погасителна давност, поради което не дължала сумите по изпълнително дело № 20248120400386 по описа на ЧСИ Р. С., образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.11.2012г., издаден по ч. гр. д. № 3301/2012г. по описа на Районен съд - К..
С влязло в сила определение № 475/16.12.2024г. са оставени без 1 разглеждане предявените от Р. А. М. от гр.К., срещу „Е.” ЕООД, С., искове с правно осн.чл. 439, ал.1 от ГПК, да бъде установено, че не дължи на „Е.“ ЕООД, /като цесионер/, следните суми: неолихвяема сума в размер на 31 355.04лв.; пропорционална такса с ДДС в размер на 4 259.18лв.; допълнителни разноски в размер на 2.60лв.; начислени такси в размер на 153.60лв., по договор за кредит за текущо потребление от 28.03.2008г., сключен между Р. А.
М. и „Б.“ ЕАД, /цедент/, за което е образувано изпълнително дело № 20248120400386 по описа на ЧСИ Р. С., рег. № ***, въз основа на изпълнителен лист от 27.11.2012г., издаден по ч. гр. д. № 3301/2012г. по описа на Районен съд - К., поради погасяване по давност, и производството в тази му част е прекратено, а на ищеца е върната исковата молба в тази част.
Със същото определение е оставен без разглеждане алтернативно предявен с молба вх. № 4448/23.10.2024г. иск да бъде установено в отношенията между страните, че за „Е.“ ЕООД, е погасена по давност възможността за принудително изпълнение на вземанията срещу ищеца Р. А.
М., представляващи сума в общ размер на 65 802.14лв., включваща: неолихвяема сума в размер на 31 355.04лв.; главница в размер на 28 086.03лв.; лихви в размер на 1 945.69лв.; пропорционална такса с ДДС в размер на 4 259.18лв.; допълнителни разноски в размер на 2.60лв.; начислени такси в размер на 153.60лв., по договор за кредит за текущо потребление от 28.03.2008г., сключен между Р. А. М. и „Б.“ ЕАД, /цедент/, за които суми е издаден изпълнителен лист от 27.11.2012 г. по ч. гр. д. № 3301/2012 г. по описа на Районен съд - К. в полза на „Б.“ ЕАД, и които вземания са прехвърлени на „Е.“ ЕООД, и за които вземания е налице висящо изпълнително дело № 20248120400386 по описа на ЧСИ Р. С., рег. № ***, като недопустим, производството в тази му част е прекратено, а на ищеца е върната исковата молба в тази част.
Производството е продължило своя ход само по отношение на сумата за главница в размер на 28 086.03лв.
Искането е да се постанови съдебен акт, с който да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на „Е.“ ЕООД, главница в размер на 28 086.03лв. по изпълнително дело № 20248120400386 по описа на ЧСИ Р. С., рег. № ***, образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.11.2012г., издаден по ч. гр. д. № 3301/2012г. по описа на Районен съд - К., поради погасяване по давност, на основание чл. 439 ГПК. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът е депозирал отговор, с който подробно излага съображения за неоснователност на предявения иск и моли той да бъде отхвърлен. В условията на евентуалност и при позитивно съдебно решение прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК досежно разноските за адвокатско възнаграждение на ищцата. Прави искане за присъждане на деловодни разноски.
С доклада си съдът е приел за безспорно, че на 27.11.2012г. по ч. гр. д.
№ 3301 /2012г. по описа на Районен съд - К. „Б.“ ЕАД се е снабдила с изпълнителен лист срещу ищцата, а впоследствие е цедирала своето вземане 2 на „О.“, което пък по-късно е прехвърлило вземането на „Е.“ ЕООД. Не се спори и за това, че за цесиите ищцата е била уведомена от ЧСИ Р. С., при който било образувано изпълнително дело № 20178120400246, а впоследствие и изпълнително дело № 20248120400386; че двете дела били образувани въз основа на един и същи изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 3301/2012г. по описа на Районен съд – К.; както и, че изпълнително дело № 20178120400246 било прекратено на 20.02.2024г. на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК, а изпълнително дело № 20248120400386 е висящо към настоящия момент.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа страна следното:
Процесното задължение произтича от Договор за кредит за текущо потребление от 28.03.2008 г., сключен между Р. А. М. /кредитополучател/ и „Б.“ ЕАД /кредитор/. По повод вземането, на 27.11.2012 г. по ч. гр. д. № 3301/2012 г. по описа на PC К. са били издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.
Установява се безспорно, че вземането е прехвърлено, съгласно сключен договор за цесия между „Б.“ ЕАД и „О.“ ЕАД /понастоящем вляло се в „Б.“ АД/.
От своя страна „Е.“ ЕООД е придобило вземането, съгласно сключен договор за цесия с цедента „О.“ ЕАД от 21.10.2020 г.
По повод издадения изпълнителен лист, на 29.05.2017г. е било образувано изпълнително дело № 246/2017 г, по описа на ЧСИ Р. С., с peг. № *** при КЧСИ и район на действие ОС К. с взискател „О.“ ЕАД и длъжник Р.
А. М. и са били предприети множество изпълнителни действия, подробно описани и в удостовеР.е изх. № 89271 от 08.10.2024г., издадено по същото ИД по молба на адв. Р., пълномощник на длъжницата Р. А.. Същото е приложено и към исковата молба, сезираща съда. Впрочем, това не се и оспорва от ищцата.
В хода на производството, c оглед настъпилото частно правоприемство на вземането, като взискател е конституиран „Е.“ ЕООД.
Изпълнително дело № 246/2017 г. по описа на ЧСИ Р. С. е прекратено на 20.02.2024 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е влязло в сила като необжалвано на 05.03.2024г. Взискателят е подал молба да му бъде върнат изпълнителния лист /л.314 от ИД/ и тя е била уважена /л.320 от ИД/.
На 20.03.2024 г. на основание процесния изпълнителен лист е било образувано ново изпълнително дело № 386/2024 г. по описа на същия съдебен изпълнител, с взискател „Е.“ ЕООД и длъжник Р. А. М., което е висящо към датата на предявяване на процесната искова молба.
Както бе казано и по-горе, с доклада си съдът е приел, че ищцата е надлежно уведомена за настъпилото частно правоприемство на процесното вземане през 2021 г., както и че настоящ кредитор е именно „Е.“ ЕООД.
По правото:
В хипотезата, когато длъжникът се позовава на давност, предмет на 3 предявения по реда на чл. 439 от ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение. Или, спорът по делото се концентрира върху въпроса погасено ли е вземането за процесните суми поради настъпила погасителна давност.
Единственото твърдение на ищцата, за да обоснове искането си е, че вземането на банката е станало изискуемо на 31.05.2012г., поради което до датата на първото изпълнително действие по образуваното ИД № 246/2017 г. по описа на ЧСИ Р. С. – 07.06.2017г., е налице бездействие на кредитора, продължило повече от 5 години, поради което тя /ищцата/ счита, че е налице изтекла погасителна давност и не дължи сумите по изпълнително дело № 386/2024 г. по описа на ЧСИ Р. С..
Както се приема с константната съдебна практика, заповедта за изпълнение влиза в сила само, когато вземането е безспорно установено – с влязло в сила решение; или поради това, че длъжникът не го е оспорил. При това, що се отнася до хипотезата на предявен отрицателен установителен иск след влизането в сила на заповедта, длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение)“. В настоящия случай е налице именно тази втора хипотеза.
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 от ГПК /отм./. По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/. На новонастъпили факти /след влизане в сила на заповедта за изпълнение, независимо от това, че в заповедното производство съдебно дирене не се провежда/ длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по реда на чл. 439 от ГПК.
В случая ищецът – длъжник в заповедното производство претендира защита по чл. 439 от ГПК, като се позовава на изтекла погасителна давност за принудително събиране на вземането, удостоверено в издадения изпълнителен лист. С оглед изложените в молбата фактически твърдения претенцията по чл.
439 от ГПК е допустима – молителят основава иска си на твърдение за факти, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение 4 по чл. 417 от ГПК. При наведени твърдения за настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти, с които се свързва недължимост на претендираното от ответника /твърдение за факти, с които се отрича материалното право на взискателя/, предявеният иск по чл. 439 от ГПК е допустим, тъй като установяването на тези факти е в състояние да рефлектира върху дължимостта на процесното вземане. Съобразно приетото в правната теория и съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността да бъде принудително изпълнено.
Вземането продължава да съществува като такова и длъжникът продължава да го дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 от ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесния отрицателен установителен иск съдебна защита – установяване недължимост на вземане, поради настъпила погасителна давност, като правен резултат означава установяване, че е погасена възможността за принудителното му изпълнение.