Решение № 260657 от 17.05.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 260657 гр. Пловдив, 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII състав, в публичното заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

МИРЕЛА ЧИПОВА при секретаря Ангелина

Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Чипова въззивно гр. дело № 187 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б.К.В., подадена чрез пълномощника му адвокат Д., против Решение № 261556 от 04.12.2020 г., постановено по гр. д. № 15668 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., с което е оставен без уважение искът на жалбоподателя за изменение на постановения с определение от 22.01.2019 г. по гр. д. № 9254 по описа на Районен съд – Пловдив за 2018 г. режим на лични отношения на бащата Б.К.В. с децата Г. Б.В. и В. Б. В., а жалбоподателят е осъден да заплати на майката С.Б.П. сторените от нея в производството пред първата инстанция разноски.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че в нарушение на процесуалните правила районният съд е оставил без уважение направените от жалбоподателя в хода на производството доказателствени искания и е постановил своя акт при неизяснена фактическа обстановка. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С.Б.П., чрез пълномощника ѝ адвокат К., с който се оспорва жалбата и се отправя молба за оставянето ѝ без уважение. Поддържа се, че не са налице предпоставките на чл. 59, ал. 9 СК за изменение на определения режим на лични отношения на бащата с децата, както и че исканият от бащата режим на лични отношения не е в интерес на децата.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от Б.К.В. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на определения режим на лични отношения с децата Г. Б.В. и В. Б. В.. В исковата си молба ищецът твърди, че в периода 2012 – март 2018 г. живял на семейни начала с ответницата П., а от съвместното им съжителство били родени децата Г.и В.. Посочва, че през м. март 2018 г. с ответницата се разделили, като със съдебна спогодба, одобрена с определение от 22.01.2019 г., постановено по гр. д. № 9254 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., упражняването на родителските права по отношение на децата било предоставено на майката, а с бащата бил определен режим на лични отношения. Ищецът излага доводи, че при изпълнение на определения режим възникнали редица неудобства и затруднения, поради което отправя молба за неговото изменение чрез разширяването му.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С.Б.П., в който се взема становище за неоснователност на предявения иск, като се поддържа, че не са налице основания за изменение на постановения вече режим на лични контакти между бащата и децата.

За да постанови обжалвания съдебен акт, с който отхвърля като неоснователен предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че не е налице промяна в обстоятелствата, която да налага определеният режим на лични отношения между бащата и децата да бъде изменен чрез разширяването му.

От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от представените писмени доказателства, че страните са родители на малолетните деца Г. Б.В., ЕГН: **********, и В. Б. В., ЕГН: **********, както и че със съдебна спогодба, одобрена с определение от 22.01.2019 г., постановено по гр. д. № 9254 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на майката С.Б.П., а с бащата Б.К.В. е определен режим на лични контакти, както следва: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 09,00 часа до 19,00 часа, без приспиване; всяка втора и четвърта седмица от месеца, в сряда и четвъртък от 17,00 часа до 18,30 часа, като за първа седмица от месеца ще се счита тази седмица, в която всички дни са дати от съответния месец; десет дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката, като през 2019 г. тези дни ще се ползват от бащата без приспиване на децата, а начиная от 2020 г. бащата ще има право да взема децата през лятото за 10 последователни дни с преспиване, като майката е длъжна да уведоми бащата за периода, през който ще ползва годишния отпуск до 31 май на съответната година; за по 3 часа на празниците – Коледа (25 декември), Нова година (1 януари), и Великден (първият ден на Великден), за рождените дни на децата и за рождения ден на бащата от 16,00 часа до 19,00 часа в неучебен ден и от 17,00 часа до 20,00 часа в учебен ден. За осъществяване режима на лични контакти децата ще бъдат предавани на бащата от бабата по майчина линия или посочено предварително от майката пълнолетно лице и ще бъдат връщани от бащата на същото. Майката ще уведомява бащата със СМС предишния ден кое лице ще му предаде децата, ако има промяна и това не е бабата.

От изготвения по делото социален доклад от ДСП – Пловдив се установява, че базовите потребности на децата от дом, храна, облекло, медицинско обслужване и контакт с връстници се посрещат от майката, към която същите са емоционално привързани. Жилището, в което се отглеждат, представлява апартамент, ползван въз основа на договор за наем, състоящ се от спалня, хол, кухня с бокс и санитарен възел. В него се поддържа добра хигиена. Децата поддържат контакт със своя баща. Жилището, което той обитава, е собствено и представлява апартамент, състоящ се от спалня, хол, кухня с бокс и санитарен възел. Поддържаната в жилището хигиена е добра. В доклада се посочва, че за нормалното емоционално, психическо и личностно развитие на децата е необходимо те да общуват и с двамата си родители, както и с близките си по майчина и бащина линия.

По делото е приложен и препис от влязло на 09.10.2018 г. в сила Решение № 3232 от 25.09.2018 г., постановено по гр. д. № 9296 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., с което на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН е издадена заповед за защита, като спрямо ищеца са наложени следните мерки по чл. 5 ЗЗДН – да се въздържа от извършване на всякакъв акт на домашно насилие спрямо С.Б.П. и Г. Б.В., забрана да приближава С.Б.П., жилището, местоработата и местата ѝ за социални контакти и отдих за срок от пет месеца.

В хода на производството пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства. В показанията си свидетелят Н. посочва, че ищецът живее сам, а в дома му има пригодена за децата стая с играчки, батут, телевизор, на който гледат детски предавания. Според свидетеля ищецът има нормално отношение към децата си, полага грижи за тях, съобразява се с техните желания, а те се чувстват спокойни в неговия дом. Същият заявява, че пред него децата не са изразявали желание да се обадят на майка си.

Пред първата инстанция е разпитан и свидетелят П., баща на ответницата. Същият заявява в показанията си, че ответницата отглежда добре своите деца, като им отделя много внимание, докато отношението на ищеца към децата е по-грубо. Според свидетеля на децата не им е приятно да ходят при баща си и тръгват с нежелание за срещите с него. Същият отрича пред него децата да са изразявали желание да остават при баща си с преспиване. Посочва, че се е случвало ищецът да купува подарък само за едно от децата.

Свидетелката Д. заявява в показанията си, че е психолог и работи с детето В. от септември 2018 г. Същата посочва, че децата на няколко пъти са ставали свидетели на разправии между родителите, че многократно пред тях бащата е обиждал и заплашвал ответницата и е отправял обиди спрямо нейни близки роднини. От разговори с малолетната В. знае за случай, в който ищецът е изгубил братчето ѝ Г. в мола. Според свидетелката детето В. се чувства отговорно за братчето си, когато децата са заедно с баща си. Същото е споделяло още, че се е случвало бащата да купува подарък само за него, но не и за Г..

От заключението на вещото лице Т. по назначената в хода на производството пред първата инстанция съдебнопсихологична експертиза се установява, че В. и Г. са психично здрави, емоционално и социално функциониращи деца, с много добри базови интелектуални и умствени възможности в когнитивно-познавателно отношение. Травмиращ фактор в досегашния им житейски опит се явява фактическата раздяла на родителите им, а въвличането им в родителския конфликт дори и след раздялата е причина за констатираната у тях ситуативна тревожност и безпокойство. За децата майката е социално значимият родител, при когото те намират спокойствие, грижа, майчина топлина, обич и съпричастност. Според заключението и двете деца имат съхранени спомени, травмиращи за детската психика, свързани с поведението на баща им. Не са налице данни за родителско отчуждение – не е прекъсната емоционалната връзка между децата и техния баща, но според вещото лице между тях не са изградени конструктивно-доверителни връзки.

В заключението се сочи още, че децата са психически и емоционално неподготвени да се отделят от отглеждащия ги родител – от своята майка, че същите изразяват нежелание да преспиват при баща си, а причина за това е неговото поведение и отношението му към тях.

Следва да се обърне внимание, че съгласно разясненията, дадени от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2013 г., служебното начало има превес над диспозитивното и състезателното начало в случаите, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на родините от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата. Задължение на съда в тези случаи е както служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, така и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето.

В хода на производството пред въззивната инстанция бе проведено изслушване на родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК. При изслушването си ищецът заявява, че иска определеният режим на лични контакти с децата да бъде разширен, тъй като се е оказал недостатъчен, а децата имат повече нужда от баща си. Изразява желание децата да остават с преспиване при него, като заявява, че може да полага необходимите грижи за тях. Заявява, че има много свободно време, като посочва, че има фирма за международни превози и няма установено работно време. Счита, че майката иска да отчужди децата от него и не им позволява да разговарят по телефона с него. При изслушването си майката заявява, че децата не се чувстват спокойни при баща си, че той се държи грубо и не се занимава достатъчно с тях, че не ги води на лекар, когато са болни. Твърди, че след контакт с него децата се връщат разстроени. Отрича да е ограничавано провеждането на телефонни разговори между децата и техния баща, като подчертава, че тя самата е насърчавала децата да му се обадят, но те са отказвали.

По делото пред въззивната инстанция бяха събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Д. и З.. От показанията на свидетеля Д., братовчед на ищеца, се установява, че през м. август 2020 г. ищецът заедно с децата В. и Г. са били на съвместна почивка на морето със свидетеля и неговото семейство.

Свидетелят посочва, че през повечето време – на плажа, в увеселителните центрове, по време на хранене, В. и Г.са били заедно с неговите деца, които са съответно на четири и единадесетгодишна възраст. Според него децата са се чувствали много добре и не е имало момент, в който да искат да се приберат при майка си, а В. е искала да остане за още седмица. В показанията си свидетелката З., сестра на ответницата, заявява, че от децата знае, че през първите дни, прекарани с бащата през лятото, са били в неговия дом в гр. Пловдив, а впоследствие са заминали за гр. К.. Децата са разказали за морето, за братовчедите си, за хотела, в който са били настанени и доста рядко са споменавали за баща си. Свидетелката заявява, че ответницата се е чула с децата едва на петия ден, въпреки че всеки ден е звъняла и е писала съобщения, че иска да говори с тях по телефона. Отрича ответницата някога да е ограничавала контактите на децата с баща им. Сочи, че същата им обяснява, че трябва да се виждат с него. Според свидетелката на децата не се харесва грубото държане на бащата, това, че той говори грубо за майката им, както и това, че им говори за съдебното дело. Заявява, че децата често се прибират разстроени след контакт с него.