Решение № 418 от 10.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Бургас, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20252100500425 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, подадена чрез пълномощник гл.юрк.Надежда Ватева, против решение № 2779 от 30.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 4560/2024 г. по описа на РСБургас, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, срещу Т. Г. Б. и Д. З. З., като наследници на Я. Г. З., поч. на *** г., за заплащане разделно (по равно) на сумата от общо 259.73 лв., представляваща сбор от неизплатени суми за използвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № 847488, за водоснабден обект в ***, дължима по издадени фактури за периода от 27.09.2021 г. до 25.11.2022 г. и за отчетен период по фактурите от 23.06.2021 г. до 02.11.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.11.2023 г., до окончателното изплащане, както и сумата от общо 42.89 лв., представляваща сборно обезщетение за забавено плащане върху отделните главници, дължимо за периода от 27.08.2021 г. до 16.11.2023г.

С решението „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210 е осъдено да заплати на Т. Г. Б. сумата от 272 лв. за направените по делото разноски.

Въззивникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас изразява 1 недоволство от постановеното решение в обжалваната му част, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита се за неправилен извода на районния съд, че ответниците не следвало да отговарят за ползваните ВиК услуги, тъй като не притежавали качеството потребител за периода след 21.06.2021 г., поради променената собствеността върху водоснабдения имот, като се счита, че районният съд неправилно е приложил материалния закон. В тази връзка, във въззивната жалба са изложени съображения за наличието на облигационно правоотношение между страните, предвид неизпълнението на ответниците да уведомят дружеството за промяната на собствеността, съгласно чл.61 и чл.62 от ОУ, вр. чл.9а от Наредба № 4/2004 г. Оспорва се като неправилен извода на БРС, че решаващо за спора било кое лице е фактически потребител на услугите, като се сочи, че ответниците са наследници на починалия титуляр на партидата Я. Г. З., съответно същите са били собственици на процесния имот до датата на отчуждаването му, без за това да уведомят оператора /т.е. правоотношението не е прекратено, предвид фикцията на чл.9а от Наредба № 4/, поради което имат качеството потребител на предоставяните от ищцовото дружество услуги и дължат заплащане на изразходваното за обекта количество вода. В заключение, въззивникът моли решението на БРС да бъде отменено в обжалваната му част и да се уважи изцяло исковата претенция. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Т. Г.

Б., подаден чрез пълномощник адв.Иванка Синигерова, в който са изложени подробни съображения и доводи за неоснователност на въззивната жалба и се оспорват изложените в нея твърдения. Моли се решението на РС-Бургас да бъде потвърдено. Не се правят доказателствени искания. Претендират се направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Д.

З. З., подаден чрез назначения й от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв.Недялка Атанасова, в който са изложени подробни съображения и доводи за неоснователност на въззивната жалба и на изложените в нея възражения.

Моли се решението на РС-Бургас да бъде потвърдено. Не се правят доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивният съд намира жалбата за основателна.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

2

Производството по гр.д.№ 4560/2024 г. по описа на РС-Бургас е образувано по исковата молба на исковата молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД гр.Бургас против Т. Г. Б. и Д. З. З., в качеството им на Я. Г. З., починал на ***г., за заплащане на сумата от общо 285.19 лв., или по 142.59 лв. за всяка от тях, представляваща главница за използвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден обект в ***, абонатен № 847488, дължима по издадени фактури за периода от 26.07.2021 г. до 25.11.2022 г. и за отчетен период по фактури от 27.04.2021 г. до 02.11.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.11.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от общо 49.06 лв., или по 24.53 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 27.08.2021 г. до 16.11.2023 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са наследници на Я.

Г. З., който е бил клиент на „ВиК“ ЕАД по правоотношение за доставка на ВиК-услуги до обект в ***, абонатен № 847488. По силата на наследственото правоприемство ответниците са придобили имота и притежават качеството потребители в отношенията с дружеството на основание чл.3 Наредба № 4/2004 г. за посочения водоснабден обект.

Твърди се, че за периода от 27.04.2021 г. до 02.11.2022 г. по партидата на абоната са налице неплатени задължения за ползвани ВиК-услуги на обща стойност от 285.19 лв., за които са издадени съответните фактури. Сочи се, че абонатите са длъжни да заплащат потребените услуги в 30-дневен срок от датата на издаване на фактурата, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия на дружеството, поради което и с оглед неплащането на задълженията, ответниците дължат и лихва за забава в общ размер от 49.06 лв., начислена за периода от 27.08.2021 г. до 16.11.2023 г., както и законната лхва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното й плащане. За събирането на посочените вземания е предявен и настоящия иск, като от всеки ответник се претендира половината от сумите, съобразно квотата им в съсобствеността.

В депозираните писмени отговори по чл.131 ГПК от ответницата Т. Г. Б., чрез пълномощника адв.Синигерова и от ответницата Д. З. З., чрез назначения й особен представител по чл.47, ал.6 ГПК – адв.Атанасова, исковата претенция е оспорена като неоснователна. Оспорва се съществуването на облигационно правоотношение между страните с твърдението, че ответниците не са собственици на процесния водоснабден имот и не се явяват потребители на услугите на ищцовото дружество, тъй като имотът е собственост на трето лице на основание договор за покупко-продажба от 21.06.2021 г. и затова претендираната сума не се дължи от ответниците. Оспорен е и начина на отчитане и реалното потреблението в имота.

По делото са ангажирани писмени доказателства и експертизи.

Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че ответниците са наследници на починалия Я. Г. З., който по данни на ищеца е бил титуляр на партидата 3 и към момента за титуляр е посочено “н-ци на Я. Г. З.”, но е според съда е останал неизяснен въпросът как и на какво основание е била открита първоначално партида на водомера именно на лицето Я. Г. З.. За безспорно е прието също, че на 21.06.2021 г. ответниците са прехвърлили собствеността на водоснабдения обект на купувача Ю. И.

М., за което нито старият нито новият собственик е уведомил ВиК дружеството, като след промяната в собствеността ответниците вече не се явяват потребители на ВиК услугите за водоснабдения имот в ***. В тази връзка е счетено за неоснователно възражението на ищеца, че въпреки продажбата на имота старият собственик оставал задължен към ВиК-Бургас, съгласно чл.63, ал.1 от ОУ, като е прието, че не е налице основание за освобождаване на реалния потребител /новия собственик/ от задължението му за заплати стойността на консумираната от него вода в периода, за който тя е отчетена, тъй като основание за плащането е наличието на правоотношение, респ. потребление и доставка, а такова след прехвърляне на собствеността е налице вече между новия собственик и ищцовото дружество и след като не се явяват собственици или носители на вещно право в имота ответниците не притежават и качеството на “потребители”, съобразно изискванията на закона. Прието е също, че разпоредбата на чл.9а от Наредба № 4/2004 г. предоставя възможността на оператора да получава и събира надлежно плащания на задълженията до промяна на партидата, респ. до установяване на действителния собственик или потребител, но в случая действителният собственик е установен надлежно и фактът, че нито той, нито старият собственик на имота не са уведомили ВиК дружеството, не може да послужи като основание за недължимост на сумите от потребителя или прехвърляне на задължението към лице, чуждо на собствеността в този период. По тези мотиви, съдът е приел, че ищецът не е установил, че ответниците притежават качеството "потребител" за периода след 21.06.2021г., поради което е отхвърлил като неоснователна исковата претенция за заплащане на извършени ВиК услуги за периода от 21.06.2021 г. до 25.11.2022 г.

За предходния исков отчетен период от 27.04.2021 г. до 20.06.2021 г. районният съд е приел за установено от писмените доказателства и експертното заключение, че потребените услуги са на стойност от 25.46 лв. и същите се дължат от ответниците като собственици на водоснабдения обект, поради което е уважил претенцията в тази част, ведно с начислената лихва за забава в размер на 6.17 лв., за периода от 27.08.2021г. до подаване на исковата молба. В тази част първоинстанционното решение не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

4

При разглеждане на спора по същество и с оглед на изложените в жалбата оплаквания, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната отхвърлителна част, като не споделя правните изводи на БРС за неоснователност на предявения иск за заплащане на извършени ВиК услуги за отчетния период от 21.06.2021 г. до 25.11.2022 г.

Между страните е безспорно, че Т. Г. Б. и Д. З. З. са наследници по закон на Я.

Г. З., починал на *** г. По делото е установено също, че наследодателят на ответниците е бил абонат на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за доставка на ВиК-услуги до водоснабден имот, находящ се в ***, абонатен № 847488. Не се спори и относно обстоятелството, че на 07.06.2021 г. ответниците Т. Б. и Д. З., в качеството си на наследници на Я. Г. З., са се разпоредили с процесния имот, като се го продали на Ю. И. М.. Безспорно е също, че до подаване на настоящата искова молба, нито от новия собственик, нито от предишния собственик–ответниците не е подавано до „ВиК“ ЕАД-Бургас заявление за прехвърляне на партидата на аб.№ 847488, която до този момент се е водела на името на „насл-ци на Я. Г. З.“, с искане същата да бъде прехвърлена на името на купувача Ю. М..

Предвид горните обстоятелства и с оглед приложимия закон, въззивният съд намира, че в отчетния период 21.06.2021 г. – 25.11.2022 г. ответниците Т. Б. и Д. З. са били потребители на ВиК-услуги, поради което същите дължат на ищцовото дружество претендираната за този период сума за доставени ВиК услуги.

Съгласно § 1, ал.1, т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, „потребители“ на ВиК услуги са собственикът или ползвателят (лицето, на което е учредено вещно право на ползване) на съответния водоснабден имот и именно те следва да отговарят за формираното задължение към ВиК оператора за заплащане на предоставените услуги. Съгласно чл.9а от Наредба № 4/14.09.2004 г., промяната на носителя на правото на собственост или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в Общите условия. Следователно, новият собственик дължи стойността на потребените количества вода след промяната на партидата, а до тази дата, задълженията следва да се заплатят от предишния собственик или ползвател, на основание чл.64 от ОУ. Тази уредба касае облигационните отношения между стария собственик и ВиК оператора и не се отнася за отношенията между стария и новия собственик. Когато заплатените количества вода реално са потребени от приобретателя на водоснабдения имот, то отношенията между стария и новия собственик следва да се уредят съобразно правилата за неоснователно обогатяване.