Решение № 21 от 04.03.2026, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Силистра, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева при участието на секретаря Е. Ст. Николова като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20253400500570 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 722/05.11.2025г., поправено с решение № 757/1.12.2025г., постановено по гр.д. № 244/2025г., е признато за установено по отношение на Л. А. Т., Н. С. Т., Е. И. И. и Т. К. И., че Л. Б. А., ЗЕРРИН К., Х. Б., С. Б., С. Й. и Г. Б. са собственици на общо 1/3 идеална част от НИВА от 24.946 дка в землището на с. Искра, община Ситово, Силистренска област, местността Кирезлик, трета категория, който съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 1199/01.06.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК са с идентификатор № ***, при граници: имоти с идентификатори №***, №***, №***,

№***, №***, №*** и №***. Осъдени са Е. И. И. и

Т. К. И. да предадат на Л. Б. А., З.К., Х. Б., С. Б., С. Й. и Г. Б. владението върху 1/3 идеална част от гореописаният недвижим имот. Допуснато е Л. Б. А., З.К., Х. Б., С. Б., С. Й. и Г. Б. да изкупят в размер на 2/3 идеални части продадения от Л. А. Т. и Н. С. Т. с НА за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СлВп-Силистра с дв.вх. рег. № 2133, вх.рег. № 2147/21.05.2024г., акт № 104, том VI. дело № 1046/2024г., недвижим имот - НИВА от 24.946 дка в 1 землището на с. Искра, община Ситово, Силистренска област, местността Кирезлик, за цена в размер на 6 333,33 лева, като встъпят в правата на Е. И. И. и Т. К. И. като купувачи. Дадена е възможност на Л. Б. А., З. К., Х. Б., С. Б., С.

Й. и Г. Б. да заплатят на Е. И. И. и Т. К. И. дължимата за изкупуването сума в размер на 6333,33 лева в едномесечен срок от влизане на решението в сила, като са предупредени, че в противен случай решението ще се счита обезсилено по право. Осъдени са Е. И. И. и Т. К. И. да заплатят общо на Л. Б.

А., ЗЕРРИН К., Х. Б., С. Б., С. Й., Г. Б. сумата в размер на 499,08лв. обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС, представляващо 1/3 от получената от Е. И. И. и Т. К. И. сума по силата на договор за наем от 22.07.2024 г., сключен за срок от 1 година, считано от 01.10.2024 г. до 01.10.2025 г., ведно със законната лихва до окончателното заплащане на сумата, като е отхвърлен искът до пълният предявен размер от 960лв., както и по отношение на Л. А. Т. и Н. С. Т., както и да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно обезщетение, както и за в бъдеще до окончателното предаване на ползването на частта им. Отхвърлен е предявеният от Л. Б. А., З. К., Х. Б., С. Б., С. Й., Г. Б. иск срещу Л. А. Т. и Н.

С. Т. ЕГН за заплащане на сумата 1920 лева - по 360 лв. за всеки от тях, за ползването на тяхната идеална част за последните две стопански години 2023г. и 2024г., ведно със законна лихва до изплащане на вземането. Осъдени са Л. А. Т., Н. С. Т., Е. И. И. и Т. К. И. да заплатят на Л. Б. А., З. К., Х. Б., С. Б., С. Й., Г. Б. сумата от 1268,80лв. разноски за настоящото производство.

Осъдени са Л. Б. А., З.К., Х. Б., С. Б., С. Й., Г. Б. да заплатят на Л. А. Т., Н. С.

Т., Е. И. И. и Т. К. И. сумата от 1 200лв. разноски за производството.

Недоволни от решението в частта, в която ищците са признати за собственици на 1/3 ид. част от процесният имот, в частта, в която втората и третият ответник са осъдени да предадат владението на 1 / 3 идеална част от същият този имот, в частта, с която на основание чл. 33 ал. 2 от ЗС е допуснато ищците да изкупят останалите 2/3 ид. части от имота, продадени от първия на третата ответници, за цена в размер на 6333.33 лева и да встъпят в правата на третата и четвъртият ответник, като им е дадена възможност да сторят това в срок от един месец, да им заплатят посочената сума, в частта с която третата и четвъртият ответници са осъден да заплатят на ищците сумата от 499.08 лева като обезщетение по чл. 30 ал. 3 от ЗС, по силата на наемен договор, сключен за срок от една година, считано от 01.10.2024 г. до 01.10.2025г., ведно със законната лихва до окончателното изплащате, както и в 2 частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноски за процеса в размер на 1268.80 лева общо, са останали Л. А. Е., Н. С. Т., Е. И. И.

И Т. К. И., които чрез процесуален представител го обжалват в тази част.

Считат, че решението в обжалвана част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което молят да бъде отменено в обжалваните части и да се постанови друго, с което да се отхвърлят всички предявени искови претенции против четиримата ответници, като напълно неоснователни и недоказани, с произтичащите от това законови последици, както и да им се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответните страни Л. Б. А., З. К., Х. Б., С. Б., С. Й., Г. Б. срещу Л. А. Т., Н. С. Т., Е. И. И. и Т. К. И., чрез процесуален представител, с който оспорват жалбата и молят да бъде потвърдено решението на РС-Силистра в обжалваните части, като правилно и законосъобразно. Не правят доказателствени искания пред настоящата инстанция. Претендират заплащане на разноски.

СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:

Въззивната жалба е основателна.

Пред РС-Силистра са предявени искове с правно основание по чл.108 ЗС, чл.33 ЗС, чл.31 ал.2 ЗС и чл.30 ал.3 ЗС.

Ищците Л. Б. А., З. К., Х. Б., С. Б., С. Й. и Г. Б. твърдят, че те, заедно с ответника Л. Т., са наследници по заместване на общия наследодател Т.

Х.С. /поч. на 16.06.1978г./, който е оставил в наследство НИВА от 24.946 дка в местността Кирезлик, имот № 7024 по плана за земеразделяне на с. Искра, община Ситово, трета категория, която след влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри със Заповед № РД-18- 1199/01.06.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, е с идентификатор №***, при граници: имоти с идентификатори №***, №***, №***,

№***, №***, №*** и №***, придобита с Решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи № 119/26.09.1994г., изд. от ПК - Ситово.

Твърдят, че независимо че ответникът Люфти Т., както и съпругата му Н., знае че ищците са наследници на Т. Х.С. и че не са се отказвали от 3 наследствените си права, като същевременно е ползвал с тяхно съгласие наследствения имот под различна форма, но винаги ги е възмездявал за полагащата им се рента, с изключение на последните две стопански години 2023г. и 2024г., на 24.04.2024г. той и съпругата му се снабдили с нотариален акт за собственост върху процесната нива по давностно владение и на 21.05.2024г. я продали фиктивно на третото лице - Е. И. И., тъй като Л. продължава да обработва нивата.

Твърдят, че научили за продажбата през м. януари 2025 г., чрез справка в имотен регистър, а от приложените към описания констативен НА № 8, том II, рег. № 2027 по нот.д. № 155/2024г. документи разбрали, че на 10.01.2013г., на основание чл. 212 ЗЗД, първият ответник е закупил идеалните части, посочени като общо 2/5 ид.ч., на наследниците М. А. А., С. А.О., С. А. А. и А.

А. А., които заедно с него се явяват заместници на покойния син на общия наследодател - А. Т.А., поч. на 05.09.2002г.

Не оспорват правото на собственост на Л. за 1/3 от наследствения имот, но оспорват да е придобита по давност тяхната обща 1/3 идеална част.

Считат, че съгласно чл. 537, ал.2 от ГПК издаденият констативен нотариален акт № 8, том II, peг. № 2027 по нот.д. № 155/2024г., вписан в СлВп - Силистра с вх. рeг. №1717 от 24.04.2024г. като акт № 79, том V, д. № 841/2024г., следва да бъде отменен до размера на притежаваната от тях обща 1/3 ид. част.

Твърдят, че купувачът по НА за покупко-продажба на процесната нива Е. И. И., е била наясно за наследствените права на ищците и е налице нарушаване на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗС, поради което претендират изкупуване на 2/3 ид. ч. на третата и четвъртия ответници, встъпвайки в продажбеното правоотношение, обективирано в НА за покупко-продажба на недвижим имот № 6/21.05.2024г. на нот. Нотев и заместване на купувачите при същите условия на сделката. При неуважаване на иска по чл.33 ЗС, молят съда да установи с решението си, че извършената продажба на тяхната част на третото лице и ответник Е. И. И. се явява недействителна, като продажба на чужда вещ, и НА за покупко-продажба на недвижимия имот да бъде отменен за 1/3 ид.ч. от собствеността върху имота.

Претендират 1920 лева рента/наем за последните две стопански години - 2023г. и 2024г., ведно със законна лихва до изплащане на вземането, както и 4 по 960 лв. годишно занапред.

Претендират от първите двама ответници солидарно, евентуално от третия и четвъртия ответници солидарно, евентуално от всички солидарно, обезщетение в размер на пазарния наем - по 960 лв. годишно /по 160 лв. за всеки от ищците/, което претендират за в бъдеще до окончателното предаване на ползването на частта им, ведно със законна лихва върху вземането. Претендират от тях също да им заплатят сумата 1920 лева - по 360 лв. за всеки от тях, за ползването на тяхната идеална част за последните две стопански години - 2023г. и 2024г., ведно със законна лихва до изплащане на вземането ни.

Ответниците Л. А. Т. и Н. С. Т. твърдят, че повече от 20 години не са комуникирали с ищците, като земята е била възстановена през 1994 г. на наследниците на Т.Х.С. и още от тогава реституираната нива се е ползвала и обработвала изцяло и само от бащата на Л. - А. Т.А. /син на общия наследодател/, като той е полагал и всички грижи и внимание и към възрастния общ наследодател -Т. Х.С., с когото са живЕ. в едно домакинство.

Твърдят, че владеят имота от 2000г., когато на 01.06.2000 г. в дома им в с. Искра, се събрали децата на общия наследодател - синът му А.

/наследодател на Л. Т./, Х. /наследодателката на ищите/, и А.Т.М. /третото дете на Т.С./, като в присъствието на трима свидетЕ. - В.И. А., Ю. М.А. и Г. Б. Е.

/двама от които съседи, а третият - дъщерята на леля им А./, и в присъствие на Л. и Н., е проведен разговор относно съдбата на тези въпросни земеделски земи с площ от 24.954 дка. Твърдят, че сестрите на А. заявили, че нямат претенции да получат дял от тези земи, като желаят да им се плати стойността и всички се разбрали А. и Х. да продадат дяловете си - за по 800.00 лева всяка от тях, като бащата на Л. решил и им заплатил по-висока сума, равняваща се на 100 лева на дка - над пазарната стойност. Твърдят също, че следвало да се предприеме нужното, за да се сключи формалният договор за доброволна делба в изискуемата нотариална форма, но това не се е случило, тъй като Х. заминала за **********А. Т. починал през 2002 г. и два месеца след неговата смърт Х. също починала. Десет години по - късно - на 10.01.2013г., сродниците на Л. му продали своите части от наследството, считайки че с наследствената част на наследодателката Х. нещата са уредени.

Предвид постигнатата договореност, която не е обективирана в 5 съответния акт поради забавяне, както А., така и Л. и Н., се считат за собственици на цЕ.я имот, описан в исковата молба, като отричат да са заплащали рента на когото и да е от ищците.

Ответниците Е. И. И. и Т. К. И. изразяват становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Твърдят, че доказателствата са с голяма давност- Решението на ОбПК Ситово е от далечната 1994 г., както и съдебен акт от Турски Мирови Съд - решение № 2022 / 817 , дело номер 2020/1019 на съдия Мехтар Ванъл 171126 от Втори Мирови Съд в Бююкчекмедже, Република **********според който се определят наследствени права за имущество на лице, починало през 2002 г. Тези дати и периоди - 1994 г.- 2002г. - 2019 г. говорят за това, че интерес към процесиите имоти ищците не са имали в продължение на десетилетия.

Твърдят, че процесният имот бил ползван от първите двама ответници, никога не са изплащали рента на друг, като след 2000 г. наследодателката на ищците е престанала да бъде собственик и от този момент своенето е факт, обективиран в акта от 2024г. за обстоятелствена проверка. Считат, че няма и основание за заплащане на рента на ищците, от когото и да било в този процес.