Решение № 1017 от 22.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1017 гр. Варна, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110201330 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на ,,Ай Ем Кей Нур’’ ЕООД гр. Варна срещу Наказателно постановление № 03-011333/05.06.2019г., издадено от Директора на Дирекция ,,Инспекция по труда’’- Варна, с което на дружеството е било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5000 лева за допуснато нарушение на разпоредбата на чл 10, ал 3 Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ).

Дружеството – жалбоподател счита наказателното постановление за незаконосъобразно поради наличие на съществени нарушения на процесуалния закон. Счита, че в постановлението липсват аргументи за приложение на законовата разпоредба (тъй като всички уведомления били надлежно извършени, а работникът е бил на обекта с цел да се обучава, а не да извършва дейност, като българското дружество е предоставяло единствено контролиран достъп до обекта с цел обучение), административно наказващият орган не е определил по еднозначен и ясен начин мястото на извършване на нарушението, претендират се допуснати нарушения при попълване на декларацията, тъй като турският гражданин не владеел български език, а по време на проверката не му бил осигурен преводач и не му били дадени пояснения и не му била осигурена помощ за правилно попълване на декларацията.

Твърди се още, че АУАН не бил издаден в присъствие и респ. връчен на пълномощник с надлежно учредена представителна власт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното постановление като незаконосъобразнo.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от адв. И. И., който поддържа жалбата и допълва, че НП подлежи на отмяна поради изтекла абсолютна давност. Моли за присъждане на разноски.

1

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Дружеството „Ай Ем Кей Нур” ООД реализирало инвестиционен проект по изграждане на силозен комплекс за складиране и съхранение на зърнени култури. Проектът се осъществявал на територията на с. Калиманци, общ. Суворово, обл. Варна, м-т „Летището” върху собствени на дружеството недвижими имоти.

Във връзка с реализирането на проекта дружеството е сключило съответни договори с български търговски дружества - изпълнители, които извършват всички дейности по строително монтажните работи по цялостно изграждане на комплекса и въвеждане на сградите, съораженията и инсталациите в експлоатация.

Същевременно дружеството е сключило и договор от 11.08.2018 г. за монтажни дейности с турския търговец „Екрем Калкан Догукан Монтаж” във връзка с предоставяне на услуги по монтажни дейности на елементи и инсталации на силозните конструкции.

Във връзка с последното турското дружество е командировало свои работници на обекта на „Ай Ем Кей Нур” ООД, като последните са извършвали спомагателни дейности по сглобяване на съответни елементи без тези дейности да са пряко част от фактическото строителство.

В изпълнение на гореописаните договорки страните допълнително са оформили искане за организиране на посещение на три лица, сред които и лицето А. К., турски гражданин, роден 01.01.1980.

На дата 02.04.2019 г. на строителния обект на дружеството „ е извършена проверка от представители на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна. От същата дата е изготвена и връчена Призовка № 624/02.04.2019 г. за явяване на 12.04.2019 г. в териториалното поделение на ГИТ - Варна и представяне на допълнително изискани документи.

След явяване и предоставяне на изисканите документи, за резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка № ПР 1910973/02.05.2019 г. на 22.05.2019 г. представителя на дирекция,, Инспекция по труда’’ - Р. Н. П. е издала акт за установяване на административно нарушение с имуществена санкция на стойност 5000 лева за извършено нарушение, а именно: дружеството в качеството на „местно лице” по смисъла на § 1, т. 12, от ДР на ЗТМТМ, не е уведомило териториалното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, в законоустановения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето А. К., роден на 01.01.1980, като приела, че нарушението е било извършено на 10.04.2019г. на която дата най-късно е следвало да бъде подадено надлежно уведомлението.

Изложените фактически обстоятелства се установиха от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелката Р. Н. П., чиито показания следва да бъдат 2 кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващата, поради което твърденията й следва да бъдат приети за обективни и достоверни.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна- наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган - директора на Дирекция "Инспекция по труда" -Варна, въз основа на Заповед № З0864/17.10.2022 г.на изпълнителния директор на ИА ГИТ. Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл.416 ал.1 от КТ в качеството му на държавен контролен орган - главен инспектор в Д "ИТ" Варна към момента на съставяне на акта.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението, като предвид текста на приложеното пълномощно съдът намира за неоснователни възраженията, че АУАН е бил съставен и връчен на лице, което не е имало валидно учредена представителна власт, тъй като такава е налице на стр.2 от приложеното пълномощно.

При все това обаче, според настоящия състав на съда е налице основание за отмяна на наказателното постановление поради изтекъл давностен срок, погасяващ възможността за административнонаказателно преследване.

Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формата на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Съдът, съобразявайки константната съдебна практика намира, че разпоредбите на чл.80 и сл. от НК относно изчисляване и прилагане института на давността намират приложение към административните наказания и следва да бъдат отчитани и преценявани /арг. от Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015г. на Върховният административен съд на РБългария, ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС и др./.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК: "Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи", а според чл. 81, ал. 3 от НК: "Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден 3 в предходния член".

Следователно общата давност по чл. 80, ал. 1 от НК се прилага, само ако наказателното преследване въобще не е било възбудено, а ако такова е било възбудено и то срещу конкретно лице, тогава се прилага абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК.

Същата е четири години и шест месеца от момента на извършване на нарушението, който в настоящия случай е 10.04.2019 г., поради което към момента се явява изтекла към 10.10.2023 г. След като е налице изтекла давност, което е обстоятелство по смисъла на чл.24 т.3 от НПК , изключващо административно-наказателната отговорност, наказателното постановление следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

С оглед изхода на делото такива се дължат на дружеството-жалбоподател.

Процесуалния представител на дружеството-жалбоподател е направило искане за присъждане на разноски в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.

18, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в които административното наказание е глоба или имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията. С обжалваното НП е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, като размерът на минималното възнаграждение е съобразен с разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2; чл. 18, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 НМРАВ № 1 от 09.07.2004 г.,не е прекомерно, поради което направеното от наказващият орган възражение в тази насока е неоснователно.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №

03-011333/05.06.2019г., издадено от

Директора на държавна агенция ,,Инспекция по труда’’- Варна с което на дружеството е било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5000 лева, на основание чл. 78. ал. 1 вр. с. чл 10. ал 3 ЗТМТМ.

ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда”- Варна да заплати на „Ай Ем Кей Нур“ООД, с ЕИК 203446248 сумата от 800 лева, представляващи направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4

5