Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4286 от 26.09.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 7360/2024
Вид
Решение № 4286
Подписан
26.09.2024
В сила
04.12.2024
Състав
ИВАН ГЕОРГИЕВ КИРИМОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 137А, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4286 гр. София, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20241110207360 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на З. П. Б., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление /НП/ № 23-4332-017705 от 28.08.2023 г., издадено от Началник сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Твърдят се допуснати процесуални нарушения в хода на производството, които са довели до ограничаване правото му на защита.

Алтернативно претендира приложението на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят нередовно призован, не се явява.

Спрямо него производството се провежда по реда на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител , депозира писмени бележки, с които намира жалбата за неоснователна, поради което моли НП да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Н а 20.07.2023 г. свид. Н. Н. З. - младши автоконтрольор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, в присъствието на свид. Б. Т. Г. също от ОПП - СДВР съставил против жалбоподателя З. П. Б. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, АКТ № 1008572 от 20.07.2023 г. за това, че на същата дата, в 20.28 часа, в гр. София, по ул. " Гео Милев", Б. управлявал лек автомобил „********“, с рег. № ********, собственост на *********, с посока на движение от ул. „Иван Димитров – Куклата“ към ул.

1

„Владово“, като по време на управление водача е без поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът. Посочените фактически констатации са квалифицирани в акта като нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил подписан без възражения.

Въз основа на така съставения акт и при идентичност на описанието на нарушението, Началник сектор в СДВР, отдел "Пътна полиция" при СДВР /ОПП-СДВР/, издал обжалваното Наказателно постановление № 23-4332017705 от 28.08.2023 г., с което наложил на жалбоподателя Б. административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 24.04.2024 г.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства – АУАН, НП, справка картон на водача, Заповеди на Министъра на вътрешните работни относно компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган, както и останалите съдържащи се по административнонаказателната преписка и събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

Съдът намира показанията на актосъставителя и очевидеца посочен в АУАН за абсолютно неинформативни относно предмета на доказване в производството. Св. Н. Златен единствено посочва, че той е съставил АУАН без да внесе никаква конкретика по отношение на процесния случай. В тази насока са и показанията на св. Б. Г..

Съдът кредитира в цялост и приобщените към доказателствените материали писмени доказателства, тъй като същите са относими към предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Както АУАН, така и НП са изготвени от компетентни за това органи и по съдържанието си съответстват на изискванията на ЗАНН. От тази гледна точка липсва формално основание за отмяна на атакуваното НП.

Според настоящия съдебен състав в случая е налице основание за отмяна на обжалваното НП поради недоказаност на административнонаказателното обвинение.

Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че описаната в процесните АУАН и НП фактическа обстановка не е доказана по изискуемия от процесуалния закон безспорен начин. Съдът не споделя становището на въззиваемата страна за това, че е достатъчно позоваването на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с оглед въведената с тази разпоредба презумптивна материална доказателствена сила. Визираната презумптивна доказателствена сила на 2

АУАН е приложима единствено в административната фаза на производството.

В хода на съдебното производство задължителни се явяват правилата за доказване по НПК, към който препраща нормата на чл. 84 от ЗАНН. В чл. 14, ал. 2 НПК е установено принципното правило, съгласно което доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, като действаща е презумпцията за невиновност, представляваща своеобразна гаранция на правото на защита и гаранция за справедливост на производството. Ето защо в хода на съдебното производство е в тежест на административнонаказващия орган да докаже с всички допустими доказателствени средства твърдяното нарушение и е недопустимо да се предполага, че щом обвинителния титул (АУАН) е изготвен законосъобразно от формална страна, то обвинението е доказано. Подобен подход е логически абсурд, но по-същественото в случая е че противоречи на базисни изисквания към дейността по доказване в случаите на повдигнато обвинение, вкл. от административнонаказателен характер. / в този смисъл р.

№ 7912 от 21.12.2022 г. на АССГ по адм. д. № 9496/2022 г., р. № 1516 от 08.03.2024 г. на АССГ по адм. д. № 436/2024 г. и др./ За установяване на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съдът е събрал гласни доказателствени средства - показания на свидетели-очевидци, а именно на посочения като актосъставител Н. З. и Б. Г., като липсва основание за съмнение в достоверността на показанията на тези свидетели. От тези гласни доказателствени средства обаче не се установяват съществени за случая обстоятелства, а се установява единствено, че именно свидетелят е съставил процесния АУАН, което той заявява след предявяване на акта и изрично заявява, че не си спомня конкретния случай, в каквато насока и показанията на св. Г.. При това положение показанията на посочения в АУАН актосъставител и свидетел очевидец не могат да послужат за изясняване на обективната истина, респ. в случая не могат да бъдат проверени оспорените от жалбоподателя обстоятелства, описани в АУАН и в НП. По изложените съображения съдът приема, че в конкретния случай административнонаказателното обвинение е недоказано, при което жалбата се явява основателна, съответно атакуваното с нея НП следва да се отмени.

При това положение право на разноски има единствено жалбоподателят, но същият не е сторил разноски във връзка с производството по делото и такива не следва да му се присъждат. При основателност на жалбата въззиваемата страна няма право на разноски и такива не следва да се присъждат.

По изложените мотиви, съдът,

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 2 3-4332-017705 от 28.08.2023 г., издадено от Началник сектор в отдел "Пътна полиция" при 3

СДВР, с което на З. П. Б., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.

1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4