Решение № 713 от 23.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 713 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА в присъствието на прокурора Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100608160 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на адвокат К. Г. от САК, срещу присъда от 21.12.2022 г., постановена по нохд № 7094/2021 г. по описа на СРС, НО, 17 състав, с която подсъдимият В. А. И. е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК за това, че на 03.01.2021 г., около 11,40 часа в гр. София, по ул. „********, с посока на движение от ул. „Станислав Доспевски“ към ул. „Георги Кюмюрджиев“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Саксо“, с рег. № ********, след употреба на наркотично вещество амфетамин – високорисково наркотично вещество, съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, установено с техническо средство „Drug test 5000“, с фабр. № ARNJ-0002, проба № 11, съгласно Наредба № 1от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози /обн. ДВ. Бр. 61 от 2017 г., в сила от 29.09.2017 г./, като съгласно чл. 3, ал. 1 „При извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техните аналози – с тест“ и чл. 6, ал. 9 „При отказ на лицето да получи талона 1 за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста“, като отказал да даде кръв за изследване, за което при условията на чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и кумулативното наказание „глоба“ в размер на 700 /седемстотин/ лева.

Със същата присъда подсъдимият В. А. И. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 270, ал. 1 НК за това, че на 03.01.2021 г., около 11,40 часа в гр. София, по ул. „********, с посока на движение от ул.

„Станислав Доспевски“ към ул. „Георги Кюмюрджиев“, противозаконно пречил на орган на властта – полицейски служители АП-61 – Л.И.Г. и Н. Ж.А. от 05 РУ СДВР, да изпълнят задълженията си по чл. 64 ЗМВР: ал. 1 „Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено., ал. 2 „При невъзможност да се издават писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, зa които се отнасят, ал. 3 „При изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон, ал. 4 „разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му“, като управлявайки лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Саксо“, с рег. № ********, възприемайки движещия се срещу него лек автомобил, включил на заден ход и ускорил, не спрял на подаденото разпореждане със светлинен и звуков сигнал от полицейски автопатрул, ударил паркиран на платното за движение лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № ********, опитал се да избяга от автомобила по време на проверката и оказал съпротива при задържането си, за което при условията на чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, на основание чл. 66, ал. 1 НК.

С първоинстанционната присъда, подсъдимият И. е признат за невиновен да е извършил престъплението по чл. 270, ал. 1 НК и чрез неспиране на подадено от полицейския служител Н. Ж.А. разпореждане за спиране със стоп-палка, поради което и в тази част е оправдан.

На основание чл. 23, ал. 1 НК, първият съд е определил на подсъдимия В. А. И. едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението му е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, както и е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 700 /седемстотин/ лева.

2

Първият съд е постановил да бъде унищожено като вещ без стойност вещественото доказателство - касета от “Drug test 5000”, с фабр. № ARNJ 0002, проба № 11.

Във въззивна жалба и допълнението към нея се твърди, че в осъдителната част първоинстанционната присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Твърди се, че при постановяване на присъдата са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а размерът на наложените наказания е силно завишен, поради което е и явно несправедлив. По отношение на частта, в която подсъдимият И. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение да е извършил престъпление по чл.

270 НК, защитата твърди, че не са разбираеми фактите, приети от първия съд, касателно мястото на извършване на това престъпление, т.к., от една страна, е налице противоречие между установеното и прието от съда и, от друга страна, от вписаното в Наказателно постановление № 2061/21.01.2021 г. и в Наказателно постановление № 21-4332-000038 от 15.01.2021 г., в които не е посочено никакво неизпълнение или пречене на орган на власт. Заявява, че липсват посочени, от страна на обвинението, каквито и да е твърдения или мотиви, свързани с обективната и субективната страна от състава на престъплението по чл. 270 НК. Твърди се, че не са преценени обективно показанията на свидетелите, които с оглед нуждите на наказателното дело, а и за административното наказване са с променлив характер. Защитата намира за необосновани и неправилни материално правните изводи на първия съд, относно приложимостта на разпоредбата на чл. 270 НК, като счита, че в случая са приложими нормите визирани в чл. 103 ЗДвП или на чл. 64 ЗМВР.

По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК защитата излага становище, че е налице пълно противоречие до степен на взаимно изключване и доказателствена недостоверност на конкретни записвания в писмените доказателства по делото. Защитата твърди още, че не е даден убедителен отговор, от страна на първия съд, на направените пред него възражения, касаещи обвинението за извършено престъпление по чл.

343б, ал. 3 НК, поради което счита обжалвания съдебен акт за необоснован.

По изложените съображения се моли за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият И. бъде признат за невинен и оправдан. Алтернативно се моли за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на първия съд за ново разглеждане, от друг съдебен състав. В случай, че съдът не уважи горните исканията, то се моли за намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание.

С въззивната жалба и допълнението към нея не се иска събиране на нови доказателства.

С определение постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото е необходимо да бъде изискана справка от ОПП СДВР, от която да е видно връчено ли е Наказателно постановление № 21-4332-000038/15.01.2021 г. на посочения в него като нарушител В. А. И., който е подсъдим по настоящото дело и ако е връчено 3 същото да се приложат доказателства за това и съответно данни за влизането му в сила.

Въззивният съд е приел също така, че не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие чрез разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция, процесуалният представител на подсъдимия В. А. И., в лицето на адвокат Г., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Моли съда да съобрази направените пред първоинстанционния съд възражения, досежно повдигнатото на подсъдимия обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, както и да съобрази приетите по делото писмени доказателства. Изтъква, че цялостният анализ на събраните по делото писмени доказателства не подкрепя обвинението и счита, че обосновава постановяването на оправдателна присъда. По отношение на обвинението за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 270 НК счита, че следва да бъде извършена преценка и даден отговор на въпроса, дали деянието представлява административно нарушение. Акцентира върху обстоятелството, че по административното производство все още няма влязъл в сила съдебен акт, което не означава априори, че извършеното от подсъдимия деяние съставлява престъпление по чл. 270 НК. Относно едно от съдържащите се по делото наказателни постановления счита, че е в противоречие с твърденията по настоящето дело и от него е изводимо, че има административно санкциониране не за бягство от мястото, а за несъобразяване и за липса на плавно спиране. Счита, че са налице фактически твърдения на административно-наказващия орган, които разколебават твърденията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители. Посочва, че показанията на свидетелите полицейски служители не обуславят съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние като престъпление по чл. 270 НК, а по-скоро сочат за извършено от него административно нарушение. Моли съда да се произнесе, като се съобрази с изложеното във въззивната жалба. Алтернативно пледира за намаляване на наложеното на подсъдимия И. наказание.

Представителят на Софийска градска прокуратура намира постановената от първия съд присъда за правилна и законосъобразна, а изложените във въззивната жалба доводи за неоснователни. Счита, че правилно първоинстанционният съд е обсъдил доказателствената съвкупност, както и направените от защитата на подсъдимия възражения. Излага твърдение, че по делото са събрани достатъчно доказателства, обуславящи извод за вината на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Намира, че в случая не е приложим принципа non bis in idem. Счита, че първоинстанционната присъда е правилна и в наказателната й част, поради което предлага същата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

В правото си на реплика, адв. Г. посочва, че при конкуриращи се норми 4 следва да бъде направена съответна преценка, както и че не съществува законова пречка за съда да приеме, че в случая е налице административно нарушение.

Подсъдимият И. в правото си на лична защита поддържа казаното от своя защитник.

В своята последна дума по реда на чл. 333, ал. 2 НПК подсъдимият И. моли съда да уважи подадената жалба и да намали наложеното му от първия съд наказание.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, контролираната съдебна инстанция е провела съдебно следствие по общия ред, положила е достатъчно усилия за изясняване на правно значимите факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото и в мотивите на присъдата е обсъдила събраните по делото доказателства и доказателствени средства съвкупно, детайлно и съобразно техния смисъл, което не налага внасяне на корекция в установената от първия съд фактическа обстановка.

Въззивният съд констатира, че в хода на проведеното от първия съд съдебно следствие са събрани достатъчно по обем доказателства, които подкрепят установената от този съд и приета въз основа на тях фактическа обстановка. Направените на следващо място фактически изводи не разколебават волята на съда по фактите и изведените въз основа на тях правни изводи.