Протокол с решение от ОСЗ № 10115 от 26.10.2026, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 10115 гр. Пловдив, 26.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20265330101446 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:46 часа се явиха:

***

Съдът счита, че следва да премине към постановяване на РЕШЕНИЕ

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Пламена Н. Славова – Милева, при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева – Саръмова, като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20265330101446 по описа за 2026 година и като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и закона, прие следното:

Постъпила е искова молба от М. Е. С. срещу "КРЕДИСИМО" ЕАД и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД. Иска се от съда да прогласи за недействителни договор за потребителски кредит от 08.12.2025 г. и договор за предоставяне на поръчителство от същата дата.

Твърди, че на тази дата е сключил договор за кредит с „Кредисимо“, като е получил в заем сумата от 3 317 лв. Сочи, че въз основа на Общите условия е сключен и договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“.

Сочи, че по силата на договора за предоставяне на поръчителство се е задължил да заплати възнаграждение на „Ай Тръст“ в размер на 2 816,20 лв.

Счита, че заемното правоотношение не отговаря на критериите за яснота 1 и прозрачност съгласно правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че ГПР не съответства на действително прилагания. Сочи, че предоставянето на обезпечение повишава вероятността заявлението за кредит да бъде одобрено в изключително кратък срок, като електронната система на „Кредисимо“ автоматично препращала към платформата на „Ай Тръст“, чийто едноличен собственик на капитала е първото дружество. Ето защо счита, че възнаграждението за гаранта възмездява задължителна допълнителна услуга и съставлява разход по кредита, който не е включен в ГПР.

Счита, че договорът за поръчителство също е недействителен, тъй като накърнява добрите нрави с оглед факта, че гарантът не поема солидарна отговорност, нито встъпва или замества длъжника в дълга, поради което не го освобождава от задължението му към „Кредисимо“.

Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в срок. Счита иска за неоснователен, като твърди, че сключеният от него договор има характер на договор за поръчка. Описва механизма на сключване на договора, като подчертава, че ищецът е избрал сключването му.

Сключването на договора за поръчителство следвало по време на сключването на договора за кредит, а разсрочването на вноските за възнаграждението на гаранта било само за улеснение. Счита, че възнаграждението за поръчителство не следва да се включва в ГПР. Кредиторът не знаел и нямало как да знае предварително какво възнаграждение ще бъде уговорено. Счита, че връзката между двете дружества не може да води до извод за оскъпяване на кредита.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е подал отговор в срок. Не оспорва сключването на договора за кредит, нито договора за поръчителство.

Признава, че възнаграждението за поръчителство не е включено в ГПР, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за разход по кредита. Оспорва твърдението, че за ищеца е било задължително да предостави поръчителство, като твърди, че не е знаел за размера на това възнаграждение. Договорът за поръчителство пораждал права за ищеца и го поставял в по-благоприятно положение.

Предявява насрещен иск, с който, в случай че се установи нищожност на двата договора, моли съдът да осъди ответника да заплати чистата стойност на кредита в размер на 1 695,96 евро, ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова молба.

Подаден е отговор на насрещния иск в срок, с който се признава насрещният иск и се иска от съда да не осъжда потребителя за разноски, тъй като не е станал причина за завеждането на насрещния иск.

Предявени са главни искове с правно основание чл. 22 във връзка с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и насрещен иск с правно основание чл. 23 ЗПК.

В тежест на ищеца е да докаже сключването на процесните договори и основанията за тяхната нищожност, като не се спори между страните относно сключването на договорите и факта, че в ГПР не е включено възнаграждението за гаранта.

По насрещния иск ответникът „Кредисимо“ следва да докаже, че претендираната сума е усвоена от длъжника, а потребителят следва да докаже, 2 че е налице правно основание за нейното получаване.

Установява се от представените по делото Общи условия по договора за кредит, в чл. 12, че кредиторът посредничи на потребителя за сключване на договор за поръчителство, в случай че потребителят избере да предостави такова. Това личи от необходимостта потребителят да представи съгласие за предоставяне на личните му данни от „Кредисимо“ на поръчителя. Този извод се потвърждава и от признанията в отговора на исковата молба от страна на „Ай Тръст“, който описва как сайтът на „Кредисимо“ препраща към електронната страница на „Ай Тръст“ при избор на това обезпечение.

Установява се от данните в Търговския регистър, че двете дружества са свързани лица, тъй като „Кредисимо“ е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“. От тези факти може да се направи извод, че макар обезпечението да не е задължителна услуга по кредита, веднъж избрано от потребителя, за него се посредничи от кредитора и се сключва договор със свързано с него лице. Като се има предвид и размерът на възнаграждението по договора за поръчителство, което надвишава размера на реално получената сума от потребителя по кредита, като се изключи застрахователната премия, превеждана на трето лице, може да се направи извод, че съвкупността от двете правоотношения съставлява конструкция за набавяне на допълнителна печалба от кредитора, в чието имущество икономически ще постъпи и възнаграждението за поръчителя, тъй като той е негов едноличен собственик.

В същото време с договора за поръчителство не се предоставя реална престация, тъй като, сключен между потребителя и поръчителя, този договор не обвързва кредитора и не създава солидарна отговорност между поръчителя и длъжника. В действителност кредиторът поръчителства за собственото си вземане.

Изложеното води до извода, че възнаграждението за поръчителство следва да се включи в ГПР. Неоснователен е доводът, че „Кредисимо“ няма как да знае размера на това възнаграждение предварително. Договорите са сключени на една и съща дата и имат типов, бланков характер, а поради свързаността на двете лица се изключва доводът, че едноличният собственик на капитала не е наясно какво ще бъде възнаграждението по договора за поръчителство, към който собствената му електронна система препраща.

Касае се за предварително заложени параметри.

Невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР, което се признава от ответника, нарушава чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и води до недействителност на договора за кредит на основание чл.22 ЗПК.

Липсата на реална престация по договора за поръчителство, както и целта, с която е сключен – споменатата по-горе конструкция за набавяне на допълнителна печалба за „Кредисимо“, накърняват добрите нрави и водят до извод за недействителност и на този договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Исковете подлежат на уважаване.

По отношение на насрещния иск потребителят признава основателността му както с отговора на насрещния иск, така и с твърденията в исковата молба, че е усвоил сумата по кредита в размер на 3 317 лв. Поради липсата на спор и липсата на твърдения, че тази сума е върната, потребителят следва да бъде осъден да я заплати, ведно със законната лихва от подаването 3 на насрещната искова молба.

При изхода на спора ответниците следва да заплатят разноските по главните искове, както следва:

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437, следва да плати на Държавата по сметка на ПРС - 107,21 евро за държавна такса; на адв. М. сумата в размер на 130 евро за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД следва да плати на Държавата по сметка на ПРС, сумата в размер на 57,60 евро за държавна такса; на адв. М. сумата в размер на 130 евро за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

Ответниците следва да заплатят в полза на държавата разноските за Държавна такса по главните искове с оглед освобождаването на ищеца, а адвокатският хонорар на адв. М. е съобразен с ниската правна и фактическа сложност на делото.

Ищецът следва да заплати разноските по уважения насрещен иск, като е неоснователен доводът, че не е станал повод за завеждане на делото.

Получените суми по договора при начална липса на основание са подлежали на незабавно връщане от потребителя.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

·

·

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, по предявения от М. Е. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: г***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, че Договор за потребителски кредит № *** / 08.12.2025, сключен между тях, е недействителен, поради противоречие със законовите изисквания за посочване в потребителския договор на годишния процент на разходите по кредита.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437, да плати на:

Държавата по сметка на ПРС, сумата в размер на 107,21 евро за държавна такса; адвокат В. С. М., вписан в регистъра на АС - гр. Пловдив, с личен номер **********, сумата в размер на 130 евро за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), Бизнес център „България", по предявения от М. Е. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: г***, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, че Договор за предоставяне на поръчителство от 08.12.2025 г., сключен между тях, е нищожен поради накърняване на добрите нрави.

4

·

·

ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, да плати на:

Държавата по сметка на ПРС, сумата в размер на 57,60 евро за държавна такса; адвокат В. С. М., вписан в регистъра на АС - гр. Пловдив, с личен номер **********, сумата в размер на 130 евро за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

ОСЪЖДА М. Е. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: г***, да плати н а „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, по предявения от дружеството иск с правно основание чл.23 ЗПК, сумата в размер на 1695,96 евро - чиста стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № *** / 08.12.2025, сключен между тях, ведно със законната лихва от 30.04.2026г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА М. Е. С., ЕГН: **********, да плати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437, разноски, както следва: 67,84 евро за държавна такса, 76,69 евро – за юрисконсултско възнаграждение.

УКАЗВА на ищеца, че може да плати сумите, за които е осъден, по следната банкова сметка: IBAN: ***, BIC: STSABGSF, при Банка „ДСК" ЕАД.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 14,15 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

5