Решение № 331 от 15.04.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Д., 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20233230102212 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е образувано въз основа на искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, с която срещу Н. Г.

К., ЕГН **********, с постоянен адрес в *** и Р. Д. А., ЕГН **********, от ***, е предявен иск за установяване относителна недействителност на сключения между ответниците договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 78, том I, peг. № 754, дело № 70 от 2022 г. на нотариус Ю.Д.К. с peг. № 519 в НК и район на действие Районен съд - гр. Д., с който Н. Г. К. с ЕГН ********** в качеството си на дарител е отчуждил безвъзмездно в полза на своята майка Р. Д. А. с ЕГН ********** свой недвижим имот, а именно САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** в гр. Д., област Д., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-15/12.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо обекта от 13.04.2022 г., с адрес област Д., община Д., гр. Д., ***, находящ се на трети етаж в Жилищна сградамногофамилна с идентификатор ***, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект ЖИЛИЩЕ- АПАРТАМЕНТ на едно ниво. състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, с площ от 62, 46 кв.м.. ведно с избено помещение № 7 с площ 5.76 кв.м., както и 5, 805 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***.8; под обекта: ***.4 и над обекта ***.10.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е кредитор на ответника Н. К. на основание сключен между страните Договор за потребителски кредит № *** от 06.04.2022 г.

По силата на чл. чл. 1, ал. 1 от този договор „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД предоставила на Н. Г. К. с ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател банков кредит в размер на 22 016 лв. Кредитът е изцяло усвоен от кредитополучателя на 06.04.2022 г.

Крайният срок за погасяване на кредита е уговорен до 06.04.2029 г. (в този смисъл чл. 6 от договора за банков кредит и погасителния план по договора, представляващ неразделна част от него).

Въпреки уговорените условия между страните, считано от 07.09.2022 г. кредитополучателят изпаднал в трайно просрочие за плащането на дължимите от него суми по процесния договор.

В разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от договора е предвидена възможност за обявяване предсрочна изискуемост на предоставения кредит.

1

„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК срещу длъжника по ч.гр.д. № 1686/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Д..

На база на издадените заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 07.07.2023 г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД образува чрез молба по чл. 426 ГПК от 26.07.2023г. изп.д. № 715/2023 г. по описа на ЧСИ Л.Т. с peг. № 737 и район на действие Окръжен съд - гр. Д. с цел удовлетворяване на своите вземания спрямо кредитополучателя.

След поемане на задължението двамата ответници, сключили процесния договор за дарение, който уврежда интересите на кредитора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Р. Д. А. депозира отговор на исковата молба.

Оспорва иска като неоснователен.

Конкретните релевантни възражения са, както следва:

-не се оспорва обстоятелството, че ищецът е кредитор на Н. К.;

-не се оспорва сделка, с която първият ответник по делото - Н. Г. К. е дарил собствения си недвижим имот на Р. Д. А., негова майка, с нот.акт за дарение на недвижим имот № 78, том I, рег№ 754, дело № 70 от 20.04.2022г. на нотариус Ю.Д.К. с район на действие PC Д.;

-дарителят не е „извършил увреждащо действие по смисъла на чл.135, ал.1 от ЗЗД спрямо кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с което да намали своето имущество и да осуети евентуалното удовлетворяване на вземанията на банката от имуществото на задълженото лице". Увреждането е обективен факт. Между действието и увреждането трябва да има причинна зависимост. Независимо от константната съдебна практика по въпроса, че „всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворяване на кредитора", в случая се сочи, че процесният имот е бил единствено жилище на първия ответник -Н. Г. К. до 20.04.2022г. и този имот до тази дата се е ползвал от защитата на чл.444 ГПК -бил е несеквестируем и ищеца по никакъв начин не е можел да удовлетвори вземанията си посредством този имот. С факта на извършване на дарението първият ответник е направил това възможно, тъй като несеквестируемостта е отпаднала. С това си действие Н. К. в случая не е увредил кредитора си, а е дал възможност на последния да удовлетвори вземането си, което, както казах по-горе, би било невъзможно, ако не извърши дарственият акт.

-липсва последната предпоставка за уважаване на иска- знание за увреждане.

Цитира се съдебна практика по въпроса- Решение № 93 от 28.07.2017г. по т.д. 638/2016г. на ВКС, ТК, II г.о.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения Договор за потребителски кредит № *** от 06.04.2022 г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и Н. Г. К., „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД предоставя на Н. Г. К. с ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател банков кредит в размер на 22 016 лв. Крайният срок за погасяване на кредита е уговорен до 06.04.2029 г. (в този смисъл чл. 6 от договора за банков кредит и погасителния план по договора, представляващ неразделна част от него).

На основание чл. 14, ал. 1 от договора за банков кредит ищецът обявил предоставения кредит за изцяло предсрочно изискуемост, за което на кредитополучателят е изпратено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост.

Впоследствие „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист№ 577/07.07.2023г. по реда на чл. 417 ГПК срещу длъжника по ч.гр.д. № 1686/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Д..

Въз основа на издадените заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 07.07.2023 г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД образува чрез молба по чл. 426 ГПК от 26.07.2023г. изп.д. № 715/2023 г. по описа на ЧСИ Л.Т. с peг. № 737 и район на действие Окръжен съд - гр. Д. с цел удовлетворяване на своите вземания спрямо кредитополучателя.

Не се оспорва от ответника, а е представен по делото нот.акт за дарение на недвижим имот № 78, том I, рег№ 754, дело № 70 от 20.04.2022г. на нотариус Ю.Д.К. с район на действие PC Д., който обективира сключването на сделка, с която първият ответник по делото - Н. Г. К. е дарил собствения си недвижим имот на Р. Д. А., негова майка.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна следното:

Според чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът го уврежда.

2

Законът не съдържа условие вземането да е установено по своя размер и да е вече изискуемо. От друга страна, целта на отменителния иск е да се възпрепятствува недобросъвестният длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредиторите, а такава възможност има не само когато вземането е изискуемо и установено по своя размер, а и преди да настъпи изискуемостта или преди с решение на съд да бъде то признато в определен размер. Такава възможност е напълно реална преди настъпването на изискуемостта и преди установяването на размера на вземането. Следователно нито от текста на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, нито от целта на закона може да се направи заключение, че вземането на кредитора трябва да бъде установено по размер и да е вече изискуемо, за да може с успех да се предяви отменителният иск. От значение е вземането да предшествува по време увреждащото действие на длъжника.

С оглед гореизложеното, по делото се установява първата предпоставка от посочения фактически състав на чл.135,ал.1 от ЗЗД. Ищецът е кредитор сключения на 20.04.2022г. договор за кредит. Кредитополучателят е получил сумата по кредита. В този случай за него възниква и насрещното задължение по договора да връща сумите в размерите и сроковете, предвидени в договора. Вземането е възникнали преди твърдяната увреждаща сделка. Затова и не е налице хипотезата на чл.135,ал.3 от закона, когато увреждащата сделка е преди възникване на вземането.

Страните не спорят, че банката е обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо, снабдила се е с изпълнителен лист, въз основа на издадена в нейна полза заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК и е образувала изпълнително делото за събиране на вземането си. При тези факти безспорно е, че банката е имала вземане срещу кредитополучателя, което вземане е възникнало от момента на сключване на договора за кредит и предоставяне на сумата на кредитополучателя, тъй като от този момент за него възниква задължението за изпълнение на насрещното задължение за изплащане на месечните вноски в размерите и сроковете, които са договорени.

Вторият елемент от фактическият състав е извършване на действие, което уврежда кредитора. В този смисъл извършеното от първия ответник дарение на недвижим имоти на втория ответник, действащ в полза на третия ответник на 20.04.2022г. е след възникване на вземането на банката- кредитор. На следващо място, следва да се посочи, че е налице увреждане на кредитора винаги, когато длъжникът предприема действия, с които намалява имуществото си или затруднява удовлетворяването на кредитора. В случая със сключването на процесната безвъзмездна сделка безспорно длъжникът, респективно първия ответник е намалил имуществото си, тъй като със сключената безвъзмездна сделка в патримониума на длъжника не е постъпил паричния еквивалент на вещта и е намалено длъжниковото имущество, служещо съгл. чл. 133 от ЗЗД за обезпечение на неговите кредитори. При носена от него доказателствена тежест, същият не е представил доказателства, че въпреки разпореждането разполага с достатъчно имущество, от което кредиторът би могъл да се удовлетвори. За да е налице увреждане, достатъчно е да се докаже, че е намалена възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника, което в настоящия случай е установено по делото.

Неоснователно е възражението на ответната страна, че не е налице увреждащо действие на длъжника, доколкото последния се разпоредил с единствения си несеквестируем имот. По този въпрос с Решение № 357/11.05.2010 по гр. д. № 100/2010 г., IV ГО ВКС постановено по реда на чл.290 от ГПК е отговорено на материалноправния въпрос могат ли да бъдат предмет на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД разпорежданията на длъжника с права, спрямо които не може да бъде насочено принудително изпълнение.

Несеквестируемостта се състои в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане не негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Институтът идва да коригира в интерес на подложената на принуда личност общия принцип на чл.133 от ЗЗД, подчиняващ цялото длъжниково имущество на кредиторовото взискане. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще. Когато обаче едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл.444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му. Ето защо няма логически основания да се счита, че по отношение на такова право не може да бъде уважен иск по чл.135 от ЗЗД. С връщането на имуществото в патримониума на длъжника се увеличава обезпечението на кредиторите му, които ще могат да насочат принудителното изпълнение към върнатото благо, без длъжникът да може успешно да им противопостави възражение за несеквестируемост.