Решение № 50 от 13.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Пазарджик, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500886 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение рег.№328/27.06.2025г., постановено по гр.д.№270/2025г. по описа на РС- Пещера е отхвърлен предявения от “А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.

„Кукуш“ №1, представлявано от А. Д. и М. М., представлявано от пълномощника юриск.К. иск против К. С. Ш., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Б. М." №**, вх.*, ет.*, ап.*, за приемане за установено по отношение на К.

С. Ш., че „А1 България“ ЕАД гр. София има срещу него валидно и изискуемо вземане в размер на 206,54лв., представляващо неизплатено задължение по договор за продажба на изплащане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение №567 от 30.12.2024г. по ч.гр.дело №1295/2024г. по описа на РС- Пещера.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „А1 България“ 1

ЕАД, представлявано от изпълнителните директори А. Д. и М. М., чрез пълномощника им юриск.М. К..

Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно, като се визира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в случая е приложима тригодишната погасителна давност.

Сочи се, че трайно установената съдебна практика за тригодишна погасителна давност по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД обхваща единствено периодични плащания. Уговореното плащане в договора на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати не превръща тези вноски в периодични плащания, а само съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части.

Визира се, че отделните погасителни вноски не превръщат договора в такъв на периодични платежи, а представляват частични плащания по договора, по отношение на които е приложим общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД.

Приема се, че уговарянето, паричното задължение да се погаси с отделни вноски не превръща тези вноски в периодични плащания.

Задължението продължава да бъде само едно. В този смисъл се цитира съдебна практика, с която първоинстанционния съд не се е съобразил.

Твърди се на следващо място, че следва да се вземе предвид, че погасителната давност е започнала да тече от датата на която е изтекъл процесния договор, а именно от 15.02.2020г.

Сочи се, че въз основа на посочената в жалбата съдебна практика се приема, че крайния срок на погасяване на задължение по договор за продажба на изплащане е падежът на последната разсрочена вноска. В случая, тъй като не е уговорен падеж на последната уговорена вноска, то за такъв следва да се приеме датата, на която е изтекъл процесния договор- 15.02.2020г. От тази дата до 27.11.2024г., когато е образувано заповедното производство, не са изтекли пълни 5 години. Т.е. не е изтекла и петгодишната погасителна давност.

Искането е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се уважи предявения иск.

Моли се за присъждане на направените съдебно- деловодни разноски.

2

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- К. С. Ш..

Твърди се в него, че подадената въззивна жалба е допустима, но е неоснователна.

Счита се, че в настоящия случай следва да се приеме, че се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД характеризиращи се с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Твърди се, че изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпва поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. Според разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания.

Сочи се, че в разглежданата хипотеза предсрочната изискуемост е настъпила на 12.09.2018г., като в отговора е обективирана таблица за падежите и давностните погасителни срокове на съответните вноски при тригодишна погасителна давност.

Твърди се, че дори и да се приеме, че касае за общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, то тя е изтекла, като отново е обективирана в отговора таблица за падежите и давностните погасителни срокове при 5 годишна давност.

Искането е да се потвърди обжалваното решение на РС- Пещера.

Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба, като неоснователна и се потвърди обжалваното решение на районния съд.

Моли се за присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят „А1 България“ ЕАД, редовно призован, законен представител не се явява. Не се явява и процесуалния му представител- юриск.К.. От последния е постъпило писмено становище в което се поддържа подадената въззивна жалба.

Моли се да се постанови решение с което се уважи предявения иск.

3

Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждението на другата страна.

Ответникът по жалбата-К. С. Ш., редовно призован, не се явява. В обективирано в писмения отговор на въззивната жалба същия е заявил, че ако не се яви лично в съдебното заседание, то моли същото да бъде проведено в негово отсъствие. Съответно е посочено, че поддържа изцяло подадения отговор на въззивната жалба.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред РС- Пещера е образувано по подадена искова молба от „А1 България“ЕАД, представлявано от А. Д. и М. М., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Кукуш“ №1, чрез юриск.М.К. против К. С.

Ш. от гр.П., ул.„Б.М." №**, вх.*, ет.*, ап.* с която е предявен иск с правно основание по чл.422 от ГПК.

Твърди се в същата, че въз основа на сключен между страните по делото Договор за продажба на изплащане №504771671 от 15.03.2018г. на ответника е било предоставено устройство Handset Nokia 2 Black MT 15 23 за сумата от 215,52лв., платима на вноски- 24 месечни вноски, като първата се заплащала при подписване на договора и получаване на устройството, а останалата сума се разсрочвала на 23 равни месечни вноски, всяка по 8,98лв.

Визира се, че собствеността на устройството е била прехвърлена с подписан между страните приемо- предавателен протокол към договора от 15.03.2018г., в който била индивидуализирана продадената вещ.

Твърди се, че ответникът не е заплатил 18 броя вноски в общ размер на 206,54лв., за периода от 09.03.2018г. до 08.09.2018г., за която сума е издадена фактура № 379101521 от 12.09.2018г.

Сочи се, че от страна на ищецът е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д.

№1295/2024г. по описа на РС- Пещера и е издадена заповед, срещу която заповед длъжникът е подал възражение в срок. Това мотивирало правния интерес на ищецът да установи вземането си.

Искането е да се постанови решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 206,54лв. представляваща дължимата цена за предоставено мобилно устройство, ведно 4 със законната лихва върху тази сума, считано от датата на образуване на заповедното производство, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Претендират се разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от страна на ответникът К. С. Ш.. В него не се оспорва обстоятелството, че страните в настоящото производство са разписали договор за продажба на изплащане от 15.03.2018г. на устройство Handset Nokia 2 Black MT 15 23 за сумата от 215,52лв., която е следвало да се плати чрез 24 броя месечни вноски, всяка в размер от 8,98лв. Не оспорва обстоятелството, че първата вноска е платена на датата на разписване на договора, но по отношение на останалите вноски прави възражение за погасяване на същите по давност.

Искането е да се отхвърли предявения иск.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Видно от материалите по ч.гр.д.№1295/24г. се установява, че същото е образувано по подадено заявление по чл.410 от ГПК от страна на „А1 България“ ЕАД гр.София, депозирано на 27.11.2024г. за издаване на заповед за изпълнение срещу К. С. Ш. от гр.П. за парично вземане в размер на 206,54лв., представляващо цена за апарат Nokia 2 Black MT 15 по договор за продажба на изплащане от 15.03.2018г., ведно със законната лихва върху тази суми, считано от депозиране на заявлението до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

Констатира се, че въз основа на заявлението е издадена Заповед №567 от 30.12.2024г., с която е разпоредено длъжникът К. С. Ш. от гр.П. да заплати на „А1 България“ЕАД гр.София, сумата от 206,54лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.11.2024г. до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на 75лв. Заповедта е връчена на длъжника на 02.01.2025г., като в законоустановения срок последният е депозирал възражение в деловодството на РС- Пещера с вх.№531/30.01.2025г. срещу издадената заповед за изпълнение.

Във връзка с подаденото възражение от страна на Ш. се установява, че е изпратено съобщение, връчено на заявителя на 11.02.2025г. с което от страна на съда е указано на последния, че има право да предяви иск за установяване 5 на вземането си в едномесечен срок, като на 11.03.2025г. е предявен такъв.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, а именно:

Договор за продажба на изплащане №504771671 от 15.03.2018г.; Приемопредавателен протокол; фактури се установява, че между страните по делото на 15.03.2018г. е сключен писмен договор №504771671 за продажба на изплащане, по силата на който „А1 България“ ЕАД /което дружество е с предходно наименование на „Мобилтел“ ЕАД/- в качеството на продавач и К.

С. Ш. в качеството на купувач, по силата на който продавача прехвърля на купувача правото на собственост върху една или няколко вещи /определена/ни в приемо- предавателен протокол, който е неразделна част от договора/ срещу цена, която купувача следва да заплати в размер и при условия на разсрочено плащане определено с договора, а именно чрез месечни вноски- първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер от 8,98лв. В договорът изрично е разписано, че закупуването на вещта, при условията на този договор е обвързано с ползването на електронни съобщителни услуги, предоставяни на купувача, на основание договор за услуга сключен с продавача. Също така е уговорено, че договора се прекратява при неплащане в срок на най- малко 2 последователни вноски от страна на купувача, като всички суми, дължими до края на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактурата.

Видно от Приемо- предавателен протокол от 15.03.2018г. на купувача К.

С. Ш. е предадено крайно устройство с IMEI 356039081981225, модел- апарат Nokia 2 Black MT 15, като за периода от 12.04.2018г. до 08.09.2018г. са били издадени фактури за дължими от потребителя- К. Ш. такси за ползвани мобилни услуги, в това число мобилна услуга, мобилен интернет и вноски за изплащане на стока апарат Nokia 2 Black MT 15.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: