Решение № 468 от 04.08.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Силистра, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Ив. Стоянов при участието на секретаря Н. Д. Г. като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Гражданско дело № 20253420101505 по описа за 2025 година

Ищеца, Р. Д. Т. с ЕГН:**********, твърди, че е сключила ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № 9703142004 / 01.09.2024 година с "ВИВУС.БГ" ЕООД, по силата на който е получила сумата в размер на 900 лева, при ГПР 49.60%, годишен лихвен процент- 40.99%. По същия договор е следвало да заплати и такса за бързо разглеждане в размер на 185,68 лева. Също така твърди, че е сключила анекс към договора за удължаване на срока, като същия е бил увеличен със седем дни, за което е заплатила такса в размер на 86,40 лева.

Заявява, че е била добросъвестна и е изпълнила задълженията си, като е заплатила сумата от 1202,40 лева за погасяване на кредита по сключения договор.

Счита, че сключеният Договор за кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК., във връзка с чл.П,ал.1,т.9 от ЗПК, тъй като в договор за кредит не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Визираната неяснота съществено ограничава правата й и е основание за недействителност на Договор за кредит.

Също така счита, че е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Този процент на разходите следва да 1 включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Твърди, че в сключения договор за потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР и липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото е предвидена дължимостта на допълнителни такси, не става ясно, дали същите са включени в ГПР и изобщо липсва всякаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани.

На следващо място, счита, че е нарушена методиката за изчисляване на ГПР и се стига до заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като ГПР надхвърля определения пет пъти размера на законната лихва.

Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.

Също така счита, че заплатените допълнителни такси са нищожни на основание чл.10а, ал.1 от ЗПК, тъй като те представляват такси за усвояване и управление на кредита.

На следващо място, счита, че така уговорената допълнителна такса е нищожна на основание чл. 143 ал. 1 от ЗЗП.

Така уговорената такса е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на доверителката ми като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / . Посочените по-горе клаузи са неразбираеми и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143 ал.2 т. 19 ЗЗП.

На следващо място, счита, че така уговорената допълнителна такса е нищожна поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал. 1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.

По изложените съображения моли съда да обяви недействителността на 2 договора за потребителски кредит и да осъди ответника да заплати сумата от 302,40 лева, представляващи заплатена недължима сума по договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея считано от 17.09.2025 година до окончателното и изплащане.

Евентуално, ако иска бъде отхвърлен, то ответника да бъде осъден да и заплати сумата от 272,08 лева, представляваща заплатени такси по недействителни клаузи по договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея считано от 17.09.2025 година до окончателното и изплащане.

Претендира и присъждането на разноски.

Представя писмени доказателства.

Ответникът, „Вивус БГ“ ЕООД с ЕИК:202393458, чрез процесуалния си представител, дава отговор на исковата молба. Счита иска за неоснователен. Признава твърденията на ищеца, че договора е бил сключен и, че ищцата е заплатила по него сумата от 1236,98 лева, като същата е била разпределена по следния начин: 900 лева главница, 185,68 лева такса за бързо разглеждане, 33,32 лева договорна лихва, 86,40 лева такса за удължаване на срока и 34,58 лева обезщетение за забавено изпълнение. Моли съда за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Предявен е иск по чл.26 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК.

След като съобрази представените и събрани в производството доказателства, съдът прие за установено следното: хода на

От представените писмени доказателства се установява, че действително ищеца и ответника са сключили договор за потребителски кредит № 9703142004 / 01.09.2024 година, по силата на който ищцата е получила сумата в размер на 900 лева, при ГПР 49,6 процента, годишен лихвен процент- 40,99% -фиксиран. При сключване на договора ищцата е заплатила и такса за бързо разглеждане в размер на 185,68 лева. Кредита по договора е следвало да бъде погасен на 01.10.2024 година. На 15.10.2024 година е е бил сключен анекс към договора за удължаване на срок със седем дни, за което ищцата е заплатила такса в размер на 86,40 лева. На 05.11.2024 година ищцата е погасила изцяло задълженията си по договора за кредит.

В предоставения на ищцата стандартен европейски формуляр е било посочено, че при определяне на ГПР се вземат предвид следните условия: че договора за кредит е валиден през целия период и страните изпълняват изцяло задълженията си по него, както и, че лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора. Други разходи не са били включени в посочения ГПР. Тоест при сключването на договора за кредит, ГПР е бил посочен и са били посочени разходите, които са взети предвид при изчислението му и 3 съответните допускания. Това пък от своя страна води до извода за неоснователност на твърдението, че е налице противоречие при определянето му с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. С определянето на ГПР в размер на 49,6 процента не се стига и до заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като размера на законната лихва за периода на действие на договора между страните е в размер на 13,45 процента. Петкратния размер, който е допустим по тази разпоредба е 67,25 процента, което е далеч повисоко от определения с договора между страните.

От изложеното се налага извода, че договора между страните е бил редовно сключен и отговаря на специалните изисквания на ЗПК за определяне на ГПР, което води до неоснователност на претенцията и този иск следва да бъде отхвърлен.

Не стоят така нещата с двете допълнителни такси за „бързо разглеждане „ и „за удължаване на срока“. Съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК, кредитора има право да събира такси и комисионни за допълнителни услуги към отпускания кредит. Дали ще бъде заплатена такса за бързо разглеждане на заявлението или не, кредитополучателя не получава никаква услуга. Той ще получи същия кредит, по същите условия на които отговаря след неговата оценка за кредитоспособността му. Тоест тази такса не е за никаква услуга а води до повишаване на цената на получения от страната кредит и увеличава печалбата на кредитора по нерегламентиран начин.

Същото се отнася и до таксата за „удължаване на срока“. Тя по съществото си представлява такса по управлението на кредита. След заплащането и кредитополучателя придобИ. възможност да заплати кредита в един по-късен момент. Но същественото в случая е, че той въпреки заплащането на тази такса ще заплати и обезщетение за забавено изпълнение /в случая такова е заплатено от ищцата/. Така на практика тази клауза и самата такса са лишени от икономически смисъл за ищцата и тя води само до обогатяване на ответника, тъй като за забавата се заплаща отделно обезщетение. По изложените съображения, съдът намира, че освен, че противоречат пряко на цитираната разпоредба от ЗПК, таксите представляват и неравноправни клаузи, поради което те не следва да се прилагат в отношенията между страните, а заплатените средства по тях подлежат на възстановяване.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 , ал. 6 от ГПК в полза на СРС следва да се присъди размера на държавната такса върху уважения размер от иска. На процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъден хонорар съобразно уважената част от иска, както и да бъде извършена компенсация с разноските дължими на ответника съобразно отхвърлената част от иска. След извършването на тази компенсация, на 4 адвокат М. В. М. следва да се присъдят разноски в размер на 150 евро.

Мотивиран от гореизложеното, Силистренския районен съд, РЕШИ:

Отхвърля предявения иска от Р. Д. Т. с ЕГН:********** за обявяване на недействителността на ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № 9703142004 / 01.09.2024 година, сключен между нея и „Вивус БГ“ ЕООД с ЕИК:202393458.

Осъжда „Вивус БГ“ ЕООД с ЕИК:202393458 да заплати на Р. Д. Т. с ЕГН:**********, сумата от 272,08 лева с равностойност 139,11/Сто тридесет и девет евро и единадесет цента/ евро, представляваща заплатени без основание такси по ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № 9703142004 / 01.09.2024 година, като отхвърля предявения иск за горницата до размера от 302,04 лева.

Осъжда „Вивус БГ“ ЕООД с ЕИК:202393458, да заплати по сметка на Силистренски районен съд сумата от 25,56 /Двадесет и пет евро и петдесет и шест цента/ евро, представляваща държавна такса върху уважения размер от иска.

Осъжда „Вивус БГ“ ЕООД с ЕИК:202393458, да заплати на адвокат М. В. М. от адвокатска колегия Пловдив, сумата от 150/Сто и петдесет/ евро, представляваща оказана от него правна помощ на ищцата.

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5