Решение № 359 от 22.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. С.З., 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20255500500603 по описа за 2025 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от В. В. С. от гр.С., чрез адв.В. Д. от АК Бургас против Решение № 411 от 13.06.2025г. постановено по гр.дело № 239/2025г. по описа на Районен съд К., с което въззивника е осъден да заплати на малолетното си дете В. В.ов С., чрез неговата майка и законен представител Н. Т. С. издръжка за минало време / за периода от 30.01.2024г. до 30.01.2025г./ в размер на 2040 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба 30.01.2025г. до окончателното и изплащане, както и в частта, в която е осъден да заплати на ищцата присъдените и съдебни разноски в размер на 831,25 лева и да заплати на РС К. ДТ в размер на 504 лева.

Въззивникът счита решението в тази му част за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като излага подробни съображения в тази насока.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли подадения иск за присъждане на сумата в размер на 2040 лева - издръжка за минало време, като 1 изцяло неоснователен и недоказан и да присъди направените от въззивника В.

С. разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

В случай, че съдът отхвърли жалбата и отхвърли искането на ответната страна за присъждане на разноски, моли същите да бъдат намалени до предвидения от закона минимален размер.

Моли да му бъде дадена възможност да прави уточнения и искания за нови доказателства в зависимост от становището на ответната страна.

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна Н. Т. А. от гр.С.З., чрез адв.Р. Г. от САК, с който сочат, че по същество жалбата е неоснователна, молят съда да я остави без уважение и да потвърди решението на Районен съд К., като правилно и законосъобразно. Считат за неоснователни и недоказани твърденията във въззивната жалба, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано. Вземат становище по всички оплаквания направени във въззивната жалба.

Считат, че съдът правилно е постановил дължимата издръжка за една година назад в общ размер на 3600 лева /по 300 лева на месец/ и е осъдил ответника да заплати разликата между тази сума и платените през този период от него 1570 лева, като е присъдел издръжка за минало време в общ размер на 2040 лева.

Доказателствени искания не са направени.

Претендира присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

Въззивникът В. В. С., редовно призован, не се явява лично по делото пред въззивната инстанция и не изпраща упълномощен представител пред настоящия съд.

Въззиваемият Н. Т. А., като майка и законен представител на малолетното дете В. В.ОВ С. редовно и своевременно призовани, явява се лично в съдебно заседание, заедно с процесуалния им представител адв. Р. Г., като молят въззивния съд да постанови Решение, с което да остави без уважение изцяло 2 въззивната му жалба по съображенията подробно изложени от адв. Г. в съдебното заседание по съществото на делото пред въззивния съд от датата 22.10.2025 год. По делото същата моли като пълномощник на въззиваемата А. да се остави без уважение въззивната му жалба относно присъдената за минало време - една година назад издръжка.

Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на въззивника и въззиваемата, и след като разгледа събраните по делото пред първата и настоящата инстанция доказателства, намира за установено следното:

Прeдявен е иск по 127, ал.2 от СК във връзка с чл. 149 във вр. с чл. 143 ал.

2 и ал. 4 от СК от въззиваемата и ищца Н. Т. А. и като майка и законен представител на малолетното дете В. В.ОВ С. – и двамата от град К., против въззивника В. В. С. за определянето на родителските права и съответната издръжка включително и за минало време – една година назад от завеждането на иска.

Видно от представеното по делото удостовеР.е за раждане, издадено въз основа на акта за раждане под № 0624/13.09.2017г. издадено от Община Бургас се установява, че детето В. е с родители майка Н. Т. С. и баща В. В. С.

/лист 5 от първ. дело/.

Представено е и удостовеР.е издадено от „Арсенал“ АД - К., от което се установява, че Н. Т. С. е получила за периода от месец 11/2023г. до месец 10/2024г. брутен доход в размер на 20 894.88 лева съответно нетен доход в размер на 16 237 лева /лист 6 от делото/.

Представена е и декларация за семейното и материално положение и имотно състояние на Н. Т. С., от която се установява, че същата получава трудово възнаграждение в размер на 1 400 лева и притежава лек автомобил. В декларацията е посочено, че ищцата не получава доходи от свободни професии и от наеми и хонорари.

Представена е и служебна бележка издадена от Спортен клуб по плуване „Траяна“, филиал град К.. От същата се установява, че В. В.ов С. участва в тР.ровъчния процес от 2021г. до момента, като картата, която закупува майката е в размер на 65 лева месечно.

Представено е и удостовеР.е от 11.02.2025г. издадено от „Крез Фишинг“ ЕООД, от което се установява, че за периода 01.2024г. до 12.2024г. В. В. С. е 3 получил сумата в размер на 16 990.95 лева.

По делото са събрани от първостепенния съд и съответните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Я.Н. С., А.Ю.А. и В.З. С..

От показанията на свидетелката С.а /майка на ищцата/ се установява, че дъщеря й задно с детето живее на квартира от 3 години. Сочи, че когато страните се разделили детето нямало година. Твърди, че оттогава до сега дъщеря й се грижи за В.. „В. от време на време си го взема детето..“ Знаела, че са разбрали В. да дава „някаква издръжка”. Впоследствие започнал да я бави и да не я дява издръжката“. Детето ходило на плуване и участвало в състезания.

В края месеца В. завършвал учебната година и бил записан на частна занималня „Мисля, че струва 30 лева на ден занималнята“. В. вземел В. един или два пъти през месеца при него в С.. „От баба му и дядо му - да има пари.

Единият път 100 лева, единият път каза, че има парички в раницата, колко не знам“. Не знаела бащата да е давал пари за първия учебен ден на детето.

Свидетеля А.А. /съпруг на ищцата/ твърди, че Н. заедно с детето си живеели под наем. Заявява, че през последните пет месеца „откакто е минало предното дело“ В. е ходил при баща си по един път на месец. Сочи, че за времето през което са били заедно с Н. издръжката не се плащала ежемесечно, „а през месец -два, с уговорки, молби и настояване на Н. за изплащане на договорената сума. Последно миналата седмица е пусната издръжката за два месеца, за април и май наведнъж.“Сочи, че когато детето се връщало от баща си имало пари. „То казва, че са му дадени от баба му и дядо му. За Нова година също са му дали пари. Заявява, че майката не вземала парите, за да плати тока или спорта на детето. Детето си имало касички, където си прибирало парите.

В. ходел на плуване два пъти седмично. Ежемесечна такса в размер на 100 лева се плащала за всяко състезание, които в повечето случаи били в други градове. За лятото В. бил записан на частна занималня. „Това ще струва 30 лева на ден“. Това била таксата, която включвала едно хранени на ден. „За останалите хранения трябва да му се дават пари като ходят по заведения, за да може да разполага с пари за храна“. Знаел, че бабата и дядото на В. му давали пари „Последните два пъти по 100 лева.

От показанията на свидетеля С. /баща на ответника/ се установява, че минимум по два пъти в месеца детето е при тях. „Лятото кара по 10-14 дни“.

Твърди, че В. превеждал пари. „Ние даваме пари минимум 100 лева, за първия 4 учебен ден - 500 лева, за други идвания - 100 лева, последният път - 100 лева на ръка на майката. Заявява, че и за първия учебен ден дали парите на майката.

„Няма как едно 7-годишна дете да си крие парите“. За Коледа му купили подарък и му дали 200 лева. Казали на майка му, че са му дали пари, за да му купи нещо.

Не е спорно, също така, че страните по делото са постигнали спогодба при определянето на привременни мерки по настоящето дело, съгласно която родителските права спрямо детето В. В.ов С., ЕГН ********** си предоставят на майката, на бащата се определя следния режим на лични контакти с детето: всяка първа и трета седмица за дните петък, събота, неделя за времето от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и всяка година през лятото за един месец, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното дете в размер на 350 лева до постановяване на влязло в сила съдебно решение по тези въпроси.

От представения по делото социален доклад се установява, че страните по делото са живеели на семейни начала. От общото им съжителство имат едно дете В. В.ов С.. През месец юли 2018г. страните по делото се разделили.

Посочено е, след раздялата между страните през 2018г. до момента майката задоволява изцяло базисните потребности на сина си, като често бащата не е осигурявал редовно средства за детето. Бащата заплащал издръжка с един месец закъснение. Бащата закупувал дрехи и играчки като подаръци по време на празниците на сина си. В. е ученик в 1-ви клас в Основно училище „Никола Вапцаров“ - К.. Любим предмет на детето е математика. Познава буквите, пише под диктовка, чете и смята. В общуването и речта не са установени отклонения. В. обича да контактува с деца на неговата възраст. Посочено е, че детето е силно емоционално привързано към майка си. Обича да се изявява и има лидерски качества. Спортна натура със спортен дух и обича да се съревновава, като се стреми към първото място. Посочено е, че майката с детето В. и съпругът й живеят в жилище под наем находящо се в град К., за което се заплаща 300 лева месечно. Апартаментът се състои от две спални, хол, малка трапезария с кухненски бокс. Детето е приело съпруга на майката и се чувства спокойно в негово присъствие. Последният помага за отглеждането и възпитанието на В.. В заключителната част на социалния доклад е посочено, че майката отговорно изпълнява родителските си задължения и успява да 5 осигури на сина си достатъчно добра среда за неговото здравословно, емоционално, психическо и физическо развитие. Посочено е, че в интерес на детето В. е присъждане на издръжка в размер съответстващ, както на реализираните месечни разходи за задоволяване на основните му потребности, така й на съществуващия жизнен стандарт в страната.

От приетия по делото социален доклад изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ - С. се установява, че В. посещава баща си два пъти месечно.

Жилището в което живее В. С. представлява масивна двуетажна къща собственост на баща му. Вторият етажа се ползва от бащата и неговите родители. Състои се от хол, кухня, две спални, коридор и санитарни помещения. Личното пространство за детето е осигурено и обезопасено, съобразено с възрастта и потребностите му. Връзката между баща и дете не е прекъсната и емоционалната връзка между него и В. е много силна. Момчето е превързано и към баба си и дядо си по бащина линия.

Основните оплаквания във въззивната жалба касаят спора относно присъдената издръжка за минало време, като в тази насока въззивният съд възприема следното:

Размерът на минималната за страната работна заплата считано от 01.01.2024 год., определена с ПМС под № 193/12.10.2023 г. е 933.00 лв., а минималният размер на издръжката на едно дете - 233,25 лв. Размерът на минималната за страната работна заплата считано от 01.01.2025 год., определена с ПМС № 359/23.10.2025 г. е 1077.00 лв., а минималният размер на издръжката на едно дете - 269,25 лв.