Решение № 2394 от 27.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2394 гр. Пловдив, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330118080 по описа за 2022 година

С исковата молба ищецът “Ти Би Ай Банк” ЕАД е предявил против В. Г.

Ц. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 5611/03.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 11238/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, както следва: сумата от 2 219, 83 лв. – предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № *** г., от която сумата от 1 869, 80 лв. – преведена по сметка на кредитополучателя главница и сумата от 350, 03 лв. – Застраховка „Bank живот агент“; сумата от 1 308, 27 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 25.04.2020 г. до 14.04.2022 г. и сумата от 371, 32 лв. – обезщетение за забава, начислено за периода от 25.04.2020 г. до 20.07.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.08.2022 г., до окончателното й изплащане.

По делото е постановено Определение № 2032/17.02.2023 г., което е частично отменено с Определение № 890/10.04.2023 г. по ч.гр.д. № 940/2023 1 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. С влязлата в сила част на постановеното по делото Определение № 2032/17.02.2023 г. съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 130 ГПК в частта му за сумата от 266, 38 лв. – такса за оценка на риска, дължима по договор за потребителски кредит № *** г.

Ищецът твърди, че между него и длъжника е сключен договор за потребителски кредит № *** г., по силата на който на кредитополучателя била предоставена сумата в общ размер от 2 659, 33 лв., от която сумата в размер от 2 000 лв. – заемна сума, сумата от 284, 93 лв. – такса за оценка на риска и сумата от 374 лв. – застрахователна премия по застраховка „живот“.

Твърди, че ответникът е поел задължение да върне сумата от общо 4 872, 71 лв. на 48 погасителни вноски – 47 вноски в размер на 101, 52 лв. и една изравнителна вноска в размер на 101, 27 лв. Сочи, че годишният лихвен процент по кредита е от 33, 67 %. Поддържа, че ответникът е преустановил плащанията, считано от 25.04.2020 г., като не е заплатил повече от три месечни вноски, поради което вземането е обявено за предсрочно изискуемо с изпратено уведомление до длъжника. Претендира и присъждане на обезщетение за забава на основание чл. 9, ал. 4 от Договора. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Г.

Ц. е депозирал отговор на исковата молба чрез адв. Р. Д., в който се излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит, но твърди, че е изпълнявал задълженията си като е изплатил значителна сума от дължимата по договора. Твърди, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на застрахователна премия е неравноправна. Поддържа, че клаузите установяващи годишния лихвен процент и годишния процент на разходите са нищожни, поради установяването им в противоречие с добрите нрави. Сочи, че годишният лихвен процент значително надхвърля размера на законната лихва. Твърди, че в договора е установен годишен процент на разходите като абсолютна стойност, като не е посочен начина на формиране на годишния процент на разходите, което води до неяснота относно включените в него компоненти – в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Поддържа, че посочените съображения водят до недействителност на 2 договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че договорът е недействителен и на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото е изготвен с шрифт по-малък от 12 пункта.

За обосноваване основателността на въведените възражения се позовава на практика на Съда на ЕС. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството по делото разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 5611/03.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 11238/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, както следва: сумата от 2 219, 83 лв. – предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № *** г., от която сумата от 1 869, 80 лв. – преведена по сметка на кредитополучателя главница и сумата от 350, 03 лв. – Застраховка “Bank живот агент“; сумата от 1 308, 27 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 25.04.2020 г. до 14.04.2022 г. и сумата от 371, 32 лв. – обезщетение за забава, начислено за периода от 25.04.2020 г. до 20.07.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.08.2022 г., до окончателното й изплащане.

Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата 3 допустимост.

В производството по делото е представен договор за потребителски кредит № *** от 19.07.2019 г., сключен между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и В. Г.

Ц., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 2 000 лв., представляваща чистата стойност на предоставения на длъжника за ползване финансов ресурс. В клаузата на чл. 7.1. от Договора е установено, че общият размер на кредита е от 2 659, 33 лв., в която сума се включва освен предоставената главница, и сумата от 374, 40 лв. застрахователна премия “Bank живот Агент”. Уговорено е и задължение за заплащане на еднократна такса за оценка на риска в размер на сумата от 284, 93 лв. Установено е, че таксата за оценка на риска, дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. В договора за кредит е посочено, че годишния лихвен процент е в размер на 33, 67 %, а годишният процент на разходите е от 49, 04%. В договора за потребителски кредит е обективиран и погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер, като падежът на първата дължима вноска е на 25.08.2019 г., а на последната на 25.07.2023 г., като размерът на първите погасителни вноски е от 101, 52 лв., а на последната – 101, 27 лв. В клаузата на чл. 10 от Договора е установено, че общата сума дължима от потребителя е в размер на сумата от 4 872, 71 лв.

Страните са подписали рамков договор за платежни услуги на физически лица, в който са обективирани общи условия, приложими към договорите. Представено е и искане за откриване на банкова сметка.

По делото е приложена застрахователна полица № ***** по застрахователна програма „Защита живот“, издадена от ЗК „Уника живот” АД, от която се установява, че застрахованият кредитополучател е ответника, че началната дата на застраховката е считано от 20.07.2019 г., а размерът на застрахователната премия е от 374, 40 лв.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът 4 предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, установила размера на използвания шрифт при съставяне на договора за заем, приложените по делото декларации, преддоговорната информация и застрахователната полица. Вещото лице, при работата си с представените в производството по делото оригинали на представените документи, е установило, че договорът за потребителски кредит и декларациите към него са съставени с шрифт Arial Narrow от 12 пункта, а преддоговорната информация и застрахователната полица са съставени с шрифт Times New Roman от 8 пункта.

С разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е установено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в 5 два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Съдът намира, че при сключване на договора за потребителски кредити не е допуснато, соченото от ищеца нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото се установява, че договорът за потребителски кредит, който съдържа съществените уговорки между страните, свързани с породеното между тях облигаторно правоотношение, е съставен на шрифт с размер от 12 пункта.

Обстоятелството, че преддоговорната информация и застрахователната полица са съставени с шрифт с размер по-малък от 12 пункта не влече недействителността на договора за кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.